Решение № 889 от 20.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Добрич, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20233230100821 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. С.

Д. ЕГН ********** гр.Д. , бул.„***“ бл.*** ,ет.***,ап.*** , с която против „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. "Трети март" № 59, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 415 от ГПК за следните суми: - 5994лв. /пет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева/- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 10.02.2020г. – 10.08.2020г., за времето през което заявителят е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 09.02.2023г. до окончателното плащане; -1477,38 лв. /изменен по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК размер/ – неизплатено обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск , както следва: - 980,61 лв. за 2020г. - за 22 дни ; 496,77 лв. за 2021г. – за 22 дни, ведно със законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 1

143/10.02.2023г. по ч.гр.дело № 390/2023г. по описа на ДРС , поравена с Определение № 1666/17.07.2023г. по с.д.

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: С влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 686/2020г. по описа на ДРС е признато за незаконно уволнението на Д. С. Д. извършено на основание чл.

328, ал. 1, т. 6 от КТ /тъй като не притежава необходимото образование за заемане на длъжността/ и е отменена като незаконосъобразна заповед № ЛС05-159 от 10.02.2020г., издадена от прокуриста на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК 204219357, град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59., като Д. С. Д. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност

„****“ във

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И

КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК 204219357, град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59. От датата на прекратяване на трудовото правоотношение 10.02.2020г. до 10.08.2020г. ищецът не е работил при друг работодател по силата на трудов договор. При дружеството ответник е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 999,00 лева, като за периода 10.02.2020г.

- 10.08.2020г. обезщетението по по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 5994,00 лв.

В законоустановения четиринадесет дневен срок от получаван е на съобщението по чл.345. ал. 1 от КТ, Д. Д. се явил при работодателя да заеме длъжността от преди уволнението. На 12.07.2021 г. договорът на Д. Д. отново бил прекратен - на основание чл.331 от КТ - срещу изплащане на парично обезщетение. При второто прекратяване на договора през м. юли 2021 ответникът не изплатил на Д. дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021 т. Предвид това. Че ищецът е член на синдикална организация при "В и К Добрич” АД и действащия към него момент КТД в предприятието, същият има право на платен годишен отпуск в размер на 24дни. Така дължимото обезщетение възлиза на 980.61лв. за 22дни за 2020г. и на 496,17 лв. / изменено по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ за 12 дни за 2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът възразява срещу основателността на исковете и моли за тяхното отхвърляне. Сочи се, че със Заповед № ЛС-05159/10.02.2020 г. издадена от прокуриста на „Водоснабдяване и канализация 2

Добрич“ АД е прекратено трудовото правоотношение с Д. С. Д., считано от 10.02.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ — когато работникът не притежава необходимото образование за заемане на длъжността. В заповедта са начислени и дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, а именно: Обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ- обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ — обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на отработените дни. С решение по гр.д. № 686/20 г. по описа на PC Добрич, уволнението е признато за незаконно. Във фиша за работна заплата на ищеца за м. февруари 2020 г. са начислени и съответно изплатени обезщетението по чл.220 от КТ в размер на 999 лв. /деветстотин деветдесет и девет лева/ и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 2018 г. в размер на 90,82 лв. за 2 дни; за 2019 г. в размер на 999,01 лв. за 22 дни; за 2020 г. в размер на 90,82 лв. за 2дни.

Ответникът оспорва основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ поради липса на доказателства, че ищецът е останал без работа за процесния период.

Ако обаче съдът прецени, че искът е доказан и подлежи на уважаване, то ответникът прави възражение за прихващане между изплатеното обезщетение от страна на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение и възлизащо на 999 лева. обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

Според дружеството компенсацията е допустима, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение, а именно: оставане на уволнения без работа. Твърди се, че обезщетението за оставане без работа по чл. 220, ал. 1 от КТ се дължи само при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. С признаване на уволнението за незаконно и с отмяната му отпада с обратна сила основанието за изплащане на това обезщетение, поради което и ищецът следва да го върне - позовава се и на съдебна практика в този смисъл / решение № 623/24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2011 г., ВКС, III г. о.; решение № 432/21.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г., ВКС, III г. о. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е с начална дата 10.02.2022 г. до 10.03.2022 г. / По изложените съображения ответникът счита, че няма как ищецът да търси обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с начална дата 10.02.2020 г. Началната дата според него следва да е 10.03.2020 г.

Ако съдът приеме искът по чл. 225 , ал.1 от КТ за основателен, то 3 същият не следва да е в посочения размер , а следва да извърши прихващане със сумата от 999 лева и обезщетението следва да се определи в размер на 4495,50 лв., която сума е изчислена съобразно НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА, както следва: за периода от 10.03.2020 г. до 10.08.2020 г. брутно трудово възнаграждение за 6 месеца в размер на 5994 лв./за 1 месец 999 лв./, след приспадане на данък общ доход за сметка на служителя 10 % / или 499,50 лв./ Според ответника в случая няма как да бъде ощетен държавния бюджет, тъй като върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължи от ищеца ДОД и няма как работодателят да му изплати пълния размер, без да направи удръжка от 10% върху дохода.

Според ответното дружество, ако ищецът е работил на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, същият не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място. Респективно, когато през този период ищеца е бил на друга работа, той не може да претендира от първия си работодател обезщетение за периода, през който е бил на другата работа. От друга страна, според ответника правото на платен годишен отпуск, съгласно чл.176а от КТ се погасява по давност при изтичане на две години от края на годината за която се полага, независимо от причините за това. В този смисъл търсеното обезщетение за платен годишен отпуск за 2020 г. е погасено по давност.

Наред с това се сочи, че в заповедта по чл. 410 от ГПК е вписана сума от 1596,11 лв.-неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, както следва: 980,61 лв. за 2020 г. за 22 дни и 615,60 лв. за 22 дни , заедно със законната лихва от датата на заявлението, но без да бъде посочено обезщетението по чл. 615,60 лева за коя година се отнася.

Поради това според ответника е налице несъответствие между Заповедта по чл. 410 от ГПК и ИМ.

Ако съдът приеме иска по чл.224, ал.1 от КТ за основателен, според ответника не следва да присъди търсения размер, а обезщетението следва да е в размер на 1389,53 лв.- за 2020 г. за 22 дни 999 лв. за 2021 г. за 12 дни при дневно възнаграждение в размер на 45,41 лв. или общо 1543,92 лв. При начисляване на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ се правят удръжка на 4

ДОД в размер на 154,39 лв. за сметка на ищеца и следва, ако иска бъде уважен този иск, да е в размер на 1389,53 лв. , а не както е предявен за 1596,11 лв. Видно от фиш за брутно трудово възнаграждение за м.юли 2021 г., на ищеца е изплатено от страна на работодателя обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск за 2021 г. в размер на 1 ден в размер на 45,41 .лв. пропорционално на отработените дни. В този смисъл обезщетението за 2021 г. не е в размер за търсените 13 дни, а следва да е за 12 дни и в размер на 544,92 лв. Сочи се, че със Заповед № ЛС-05-734/12.07.2021 г., на изпълнителния директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с ищеца , считано от 14.07.2021 г. на основание чл.331 от КТ срещу изплащане на 5 брутни трудови възнаграждения. Брутното трудово възнаграждение е в размер на 999 лв. При прекратяване на трудовото правоотношение е начислен и съответно изплатен дължимия за 2021 г. отпуск в размер на 1 ден, поради което няма как работодателят да изплаща търсените в исковата молба 13 дни за 2021 г.

Оспорва се и дължимостта на законната лихва върху главниците, поради липса на отправена покана.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 390 по описа за 2023 г. на ДРС. С разпореждане от 10.02.2023 г. е издадена заповед № 143 от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 15.03.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 20.03.2023 г. Исковата молба е подадена на дата 30.03.2023 г. /видно от пощенското клеймо/, поради което като допустима подлежи на преценка по онсоватленост С Определение № 1666/17.07.2023г. заповедният съд е допуснал поправка на ОФГ относно сумата от 615, 60 лева, като същата следва да се чете „615,60 лв. – 2021г. за 13 дни“.

5

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: - иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на ищеца на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението. - искове по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи тежестта да докаже съществуването на вземането в претендирания размер.

По иска по чл. 224, ал.1 от КТ ищецът следва да установи две основни кумулативни предпоставки: настъпило прекратително действие на трудоправната връзка между страните и неизползван, но полагащ се съгласно нормативната уредба ( Кодекс на труда, Наредбата за работното време, почивките и отпуските) размер на платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

В тежест на ответника е при условията на пълно и гласно доказване е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, вкл. че са налице предпоставките извършване на съдебно прихващане със сумата 999 лева - обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ

Не е налице признание на права или обстоятелства, с изключение на съществуването на трудово правоотношение и прекратяването му едностранно от работодателя на 10.02.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа и последващи признаване за незаконно на уволнението на ищеца и отмяна като незаконосъобразна заповед № ЛС-05-159 от 10.02.2020г. с влязло в сила съдебно решение.