Решение № 119 от 17.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20222120105389 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предаявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749, представлявана от адвокат Х. И., против Д.

В. Д., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № FL 1037728 от 27.12.2019 година, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 13.06.2021 година, сумата 2 799 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева/, сумата 474, 08 лева /четиристотин седемдесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.01.2020 година до 12.03.2020 година, Сумата 1, 91 лева /един лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 година 13.06.2021 година, сумата 58, 79 лева /петдесет и осем лева, седемдесет и девет стотинки/, представляваща такси за периода от 16.01.2020 година до 16.05.2020 година, сумата 102 лева /сто и два лева/, представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 21.10.2020 година до 13.06.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2 799 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 25.06.2021 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.417 от ГПК № 1755 от 13.07.2021 1 година, постановена по частно гражданско дело № 4612 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит FL1037728 от 27.12.2019г., сключен между „Юробанк България” АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД/, от една страна, и от друга страна Д В. Д., ЕГН **, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 2799 лв., като последният се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора.

В съответствие с договора, ответникът е усвоил предоставените от банката парични средства от разплащателна сметка с посочен в исковата молба номер, открита на нейно име. В исковата молба е посочено, че средствата са усвоени от ответника изцяло.

В чл. 3 от Договора страните се съгласяват, че за първите двадесет и четири месеца от усвояване на кредита кредитополучателите дължат на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12,080 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент ПРАЙМ, който се определя от Комитета по управление на активите и пасивите- ALCO, видно от Приложение №1 от процесния договор.

След изтичане на горепосочения срок кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13,080%.

Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. Поради изложеното ищецът счита, че при сключването на договора референтният лихвен процент ПРАЙМ е в размер на 1.150 % годишно, който подлежи на актуализация два пъти годишно, при условията на чл. 3, ал. 3 и ал. 6 от Договора.

На следващо място, в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит. В този смисъл следва да посочим, че претендираната от ищеца сума в общ размер на 58,79 лв. такси, представлява сбор от 17 бр. непогасени месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора.

Ищецът излага, че към исковата молба прилага справка „Трансакции“, отразяваща всички начислени лихви и такси за процесната кредитна сделка.

Според чл.7 от договора кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Посочено е още, че по аргумент на чл. 8, вр. чл.6 от договора и погасителния план погасителните вноски се изплащат до 27- мо число на месеца, като крайният срок за 2 погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси, е до 16.12.2026 година. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да заплати обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет по аргумент от чл.9 от договора за потребителски кредит.

В исковата молба е изложено още, че кредитополучателят не е заплатил договорните си задължения по чл.4, 7 и 8 от процесния договор: не е заплатил на банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и падеж съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл. 9; не е заплатил дължимите такси, съгласно чл.2, ал.2 и чл.5 от договора. Изложено е, че съгласно чл. 14 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Съгласно чл.19 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.

Ищецът, чрез процесуалния си представител посочва, че на основание чл.14 и чл. 19 от договора за банков кредит поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 16.01.2020 година и следващите, съгласно погасителния план към договора FL1037728 от 27.12.2019г., банковата е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в нарочна нотариална покана № 3575, том 3, Акт 35 на Нотариус Н. Н., № .в регистъра на НК и район на действие района на Бургаски районен съд, изпратена до ответника Д. В. Д., която е връчена на 27.11.2020 година, от която дата кредитът се счита за изцяло предсрочно изискуем. Ищецът претендира заплащане и на сума в размер от 102 лева, представляваща такси, дължими във връзка с връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост по банковата сделка и представлява сбор от разходите на банката, във връзка с връчване на поканата до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите са действително заплатени от банката и ищецът излага, че като доказателство прилага 2 бр. банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания към нотариусите. Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков 3 кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечението от сметка. Ищецът счита, че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост е задължително условие за защита правата на кредитора. Предвид това приема, че разходите за това необходимо уведомяване за обявяването на изискуемостта следва да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника, поради което същите се претендират като такси във връзка с договора.

По изложените съображения заявителят е поискал издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК против длъжника. В исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за неоснователни.

Излага правен довод, че по отношение на договора е приложима уредбата на Закона за потребителския кредит. По фактите на първо място излага, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит. Посочва, че съгласно чл. 7 от договора процесният договор се погасява на анюитетни месечни погасителни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Посочено е, че в представените книжа с исковата молба липсва погасителен план за месец януари 2020 година, а погасителния план започва от анюитетна вноска 32 до 84. Изложено е, че в приложеното копие от нотариална покана е визирано допуснато неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължими по кредита вноски, а именно визира се месечна вноска с падеж 16.01.2020 година. Посочено е, че поради факта, че липсват доказателства за настъпване на анюитетна вноска на тази дата не може да се направи извод за падеж на 16.01.2020 година.

На следващо място в писмения отговор е посочено, по отношение на доказателствата, че съгласно чл.60 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа определена информация, която конкретизира по основания. Посочва, че в случая не са представени доказателства от страна на ищцовата страна, съгласно изискванията на закона, а се иска експертиза, която не би била необходима ако банковата институция си беше изпълнила задълженията съгласно чл. 60, ал.2 от ЗКИ.

Процесуалният представител оспорва възнаградителната лихва, тъй като не е ясно на какво договорно основание възниква. Счита, че договора страда от тежки пороци, като не е видно да е подписан „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“. Обстоятелството, че в чл.3 от договора за кредит между страните по спора е изрично договорен начина на определяне референтния лихвен процент на банката и приложимата за него методология е обявена за 4 неразделна част от договора за кредит, чрез подписването й от кредитополучателя само по себе си не означава, че разписана в нея изчислителна процедура е ясна и достатъчно разбираема за обикновения среден потребител, критерии – вид, количествени изражения и относителна тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, за да се счете, че доставчикът на конкретна финансова услуга не е недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от ЗЗП. Договорните клаузи, касаещи размер на възнаградителната лихва не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП и поради това са недействителни.

Ответникът счита, че не се дължат разноски за нотариална покана.

Нотариалната покана не е предвидена като средство за отправяне на съобщения, съгласно чл.18 от процесния договор. Съгласно чл.18 уведомленията и съобщенията следва да бъдат в писмена форма по факс, лично доставяне, изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, куриер или електронна поща, достигнат до адресите на страните. В писмения отговор е посочено, че в случая не са представени доказателства за използване на предвидените в договора средства за комуникации и какво точно налага използване на извънредния способ, а именно нотариалната покана. Посочва, че всички тези събития се случват по време на извънредното положение във връзка с Ковид и непосредствено след това, като именно по време на този периода гражданите в Република България бяха силно ограничени в своето придвижване. В писмения отговор са посочени доказателства.