Решение № 337 от 08.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Несебър, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Гражданско дело № 20252150100147 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.2, т.10 и т.19 от ЗЗПт, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: град О., улица С.г. * община Несебър, твърди в исковата молба, че на 20.05.2019г. между него и първия ответник „К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., булевард В. № ***, сграда **** представлявано от С.Р.Я. и И.Ц.К., е сключен Договор за потребителски кредит № 2030830, по силата и в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ищеца-кредитополучател уговорената сума по кредита в размер на 2 000 лева. Пак съгласно чл.4.1 от договора за кредит, на 20.05.2019г. е сключен Договор за поръчителство между В. Р. Г. и втория ответник „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., булевард В. № ***, сграда **** представлявано от И.М.Ш., по силата на който ищецът се е задължил да заплаща на поръчителя „А.Т.“ ЕООД възнаграждение в размер на 139,72 лева месечно за срока на договора за кредит. Ищецът твърди, че е заплатил по договора за кредит сумата в размер на 3 934 лева на 31.01.2020г. в полза на „К.“ ЕАД. Ищецът счита договорът за кредит за нищожен, тъй като уговореното в договора за поръчителство възнаграждение в полза на „А.Т.“ ЕООД не е включено в общия разход по кредита и при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), като то представлява скрито оскъпяване към договора за кредит. Включването на това възнаграждение в ГПР би довело до надвишаване максималния му размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид тази нищожност на договора за кредит, кредиторът се е обогатил неоснователно със сумата в размер на 1 934 1 лева, която подлежи на връщане. При условията на евентуалност излага твърдения, че клаузата в чл.4, ал.1 от Договора за кредит, съгласно която сключването на договора за поръчителство е въздигнато като условие за отпускането на кредита, се явява нищожна, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации. Възнаграждението по договора за поръчителство е почти в размера на главницата по договора за кредит, което противоречи на добрите нрави. Тази договорна клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗПт, тя е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните. Като друго основание за нищожност на клаузата на чл.4.1 от договора за кредит посочва обстоятелството, че тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.***, ал.2 от ЗЗПт, тя е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Договора за поръчителство ищецът също счита за недействителен като сключен в нарушение на императивните норми в ЗПК. Моли да бъде признато за установено, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, а при условията на евентуалност моли да бъде признато, че клаузата на чл.4.1 от договора за кредит е нищожна; моли да бъде признато за установено, че и договорът за поръчителство също е нищожен. Ищецът моли „К.“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 934 лева, представляваща платеното над главницата по договора за кредит, с която сума кредиторът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска; при условията на евентуалност моли „К.“ ЕАД да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатена сума за поръчителство, с която той се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника „К.“ ЕАД, се изразява становище за неоснователност на исковете. Потвърждава за сключения с ищеца договор за кредит от 20.05.2019г. с годишен лихвен процент 41,24% и ГПР 50%, както и че уговореният кредит в размер на 2 000 лева е предоставен на кредитополучателя В. Р. Г., която сума е усвоена от него, и че същият се е задължил да върне сумата по кредита в размер на 2 674,10 лева, което задължение той е изпълнил. Не оспорва обаче и че ищецът му е заплатил сумата в размер на 1 934 лева. „К.“ ЕАД не споделя доводите на ищеца, че Договорът за кредит страда от пороци, които са довели до неговата недействителност и в тази връзка, че договорът не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, тъй като не било посочено по ясен начин съдържанието на ГПР и формирането на последния. Счита, че договорът има необходимото според тази разпоредба съдържание, а единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Изразява становище, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включен като разход по кредита, тъй като макар и разход за допълнително свързана с договора за кредит услуга, договорът за поръчителство и разходите по него не представляват задължително условие за получаването на кредита, чието предоставяне не е в резултат на търговски клаузи между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД. Наред с това „К.“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР не е 2 имал информация относно размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит, по който договор за поръчителство „К.“ ЕАД не е страна и по него той няма контрол. Така вземането по договора за поръчителство е възникнало за поръчителя „А.Т.“ ЕООД, който е избран от кредитополучателя, а не в полза на „К.“ ЕАД. Дори и на някакво основание договорът за поръчителство да се окаже недействителен, това може да доведе до отпадане задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждението за предоставената услуга, но не може да доведе до недействителност на договора за кредит.

„К.“ ЕАД оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договора за поръчителство било задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставяне на сумата по кредита, с довода, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение по кредита; той може да си избере необезпечен кредит. Кредитополучателят е имал възможността, уговорена в договора за кредит, да се откаже от кандидатстването за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Отговор на исковата молба е подаден и от ответника „А.Т.“ ЕООД. В него той оспорва предявения срещу него иск за прогласяване договора за поръчителство за нищожен, като уговореното с него възнаграждение се дължи за периода, за който е гарантирано задължението на кредитополучателя, който има възможност да не заплати възнаграждението ако погаси предсрочно задължението си към кредитора по договора за кредит, в която връзка е сключен договора за поръчителство. Възпроизвежда изложеното в отговора на исковата молба, подаден от „К.“ ЕАД за процедурата по сключването на договора за кредит, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва като разход по договора за кредит по причина, че на кредитодателя не е известно възнаграждението, което ще се уговори с поръчителството при условие, че договорът за кредит вече е сключен, че възнаграждението се дължи на поръчителя, а не на кредитодателя, който не е страна по този договор, че поръчителството не е задължително условие за сключване на договора за кредит и усвояване на сумата по кредита, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение, а изборът за сключване на договора за поръчителство е бил единствено на кредитополучателя. Моли искът, предявен срещу този ответник, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С последваща молба, подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител, е изменил размера на претенцията си по евентуалния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД като е увеличил иск от 500 лева на 1 434,17 лева, представляваща платеното възнаграждение на поръчителя по договора за поръчителство, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно.

С протоколно определение съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК 3 изменение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД съгласно заявеното от ищеца увеличение на неговия размер.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С отделна молба, подадена от упълномощен от ищеца адвокат, последният заявява, че поддържа исковете, включително и след направеното изменение на един от осъдителните искове.

Ответните дружества – „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД не се представляват в съдебно заседание нито от законни, нито от процесуални представители. С писмени молби, подадени от упълномощени от тях процесуални представители, същите заявяват, че поддържат доводите, изложени в отговорите на исковата молба и искания за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.05.2019г. между „К.“ ЕАД, от една страна, и В. Р. Г., от друга страна в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2030830 за сумата в размер на 2 000 лева. Кредитополучателят – ищецът – се е задължил да върне заема чрез заплащане на 17 броя месечни погасителни вноски през периода от 20.06.2019г. до 20.10.2020г., всяка от които в размер на 157,30 лева. В приложението към договора е посочен годишния процент на разходите (ГПР) 50%, както и лихвеният процент по кредита – 41,24 лева. В чл.4 (1) от договора за кредит е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити на „К.“ ЕАД, чието приложение е предвидено в договора, и за които е посочено, че са неразделна част от договорите за кредит, сключвани между „К.“ ЕАД и кредитополучателите, кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до „К.“ ЕАД по образец, като кандидатстването се извършва на Сайта, чрез профила, или по телефон. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на кредита, „К.“ ЕАД изпраща на кредитополучателя по е-mail Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация на желания кредит.

Предвидено е кредитополучателят за може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението, като в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението от страна на „К.“ ЕАД е както следва: в случай, че 4 кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение – 14 дни от подаване на заявлението, в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение – 24 часа от предоставянето му на „К.“ ЕАД, а ако той не предостави обезпечение съгласно заявлението в предвидения срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД.