Определение № 2462 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2462 гр. Варна, 12.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110112412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

В уточняващата молба от 10.12.2025 г., подадена от ищцата Ф. С. Г., е обективирано искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по настоящото производство. Във връзка с дадени от съда указания е представена в оригинал Декларация за материално и гражданско състояние, подписана от ищцата на 22.12.2025 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да направи преценка дали лицето да бъде освободено от заплащане на държавна такса, съдът следва да се ръководи от критериите, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудовата заетост, възраст и други относими обстоятелства, с оглед на представените в тази връзка доказателства.

От анализа на ангажираните в производството писмени доказателства, включително и от служебно изисканите справки относно гражданското и имущественото състояние на молителката, съдът приема, че не са налице обстоятелства същата да бъде освободена от заплащането на такси. Само по себе си посоченото в молбата, че издържа две непълнолетни лица, не е самостоятелно основание за освобождаване на едно лице от заплащането на дължимата държавна такса за разглеждането на предявения от страната иск. Нещо повече. В случая, в декларацията молителката декларира, че размерът на получаваната от нея заплата е 2512 лв. В същото време обаче, след разкриване на банкова тайна, се установява, че получената заплата в периода м. юни 2025 г. – м. януари 2026 г. е над тази сума, като конкретно през м. юни 2025 г. ищцата е получила нетно възнаграждение в размер на 3819.37 лв., през м. юли 2025 г. – 3011.71 лв., през м. август 2025 г. – 4254.87 лв., през м. септември 2025 г. – 3436.36 лв., през м. октомври 2025 г. – 3223.92 лв., през м. ноември 2025 г. – 2644.32 лв., през м. декември 2025 г. – 2773.08 лв., а през м. януари 2026 г. – 1923.01 евро /3761.08 лв./. Тоест, съдът намира, че ищцата е декларирала невярно обстоятелство, с цел именно да бъде освободена от заплащането на такси по делото. Установява се още, че ежемесечно ищцата получава от ответника в производството Д. С. А. сумата 1000 лв. /511.29 евро/, представляваща издръжка в полза на двете деца – обстоятелство, което не е посочено в декларацията.

Действително, на съда е служебно известно, че по гр. д. № 10850/2025 г. по описа на ВРС, 46 състав, е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в настоящото производство, открити в „ОББ“ АД, съответно върху получаваното от нея трудово възнаграждение от работодателя Областна дирекция на МВР – гр. Варна, до размера на 1 вземането по това дело в размер на 12000 лв. Няма данни обаче тези запори реално да са наложени. А дори и да са, то очевидно трудово възнаграждение на ищцата е много над реално получаваното от нея по сметка.

Молителката е на 36 години, в работоспособна възраст, в добро общо здравословно състояние, работи и реализира доходи в размер около и над средните за Република България.

Ето защо към настоящия момент не може да се приеме, че същата е в невъзможност да заплати сумата 595.56 лв. /304.50 евро/, представляваща дължимата в производството държавна такса за разглеждане на предявения от нея иск за неоснователно обогатяване /съдът отчита и обстоятелството, че първоначално заявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която е дължима отделна държавна такса, очевидно не се поддържа в производството, доколкото по никакъв начин не са изпълнени дадените в тази връзка указания на съда/.

Да се възприеме противното означава да се признае на хора, реализиращи над средния за страната доход, във всеки един случай, че са в затруднено финансово състояние, което на практика обезсмисля законовото изискване за внасяне на такси по делата.

По изложените съображения съдът приема, че молбата за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 1, ет. 10, ап. 59, обективирана в депозираната от нея уточняваща молба от 10.12.2025 г., за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищцата.

Препис от определението да се връчи на ищцата, чрез адв. М. Ж..

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2