Решение № 5224 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5224 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100508110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 17646 от 30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 27507/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, е отхвърлен предявеният от „3 Скриейтив“ ООД срещу „Хидралифт Крейнс“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.

367 ТЗ, за сумата от 1771,98 лева (хиляда седемстотин седемдесет и един лева и деветдесет и осем), представляваща превозно възнаграждение по договор за извършване на аватомобилен превоз от 22.12.2021 год., поради извършено плащане.

С решението „Хидралифт Крейнс“ ООД е осъдено да заплати на „3 Скриейтив“ ООД на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2480,77 лева (две хиляди четиристотин и осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за периода 27.01.2022 год. до 26.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.05.2022 год.

Със същото решение „Хидралифт Крейнс“ ООД е осъдено да заплати на „3 Скриейтив“ ООД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 2132,73 лева (две хиляди сто тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторените в прозводството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.

С постановеното решение „3 Скриейтив“ ООД е осъдено да заплати на „Хидралифт Крейнс“ ООД на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 379,17 лева (триста седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Срещу решението, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответното дружество – „Хидралифт Крейнс“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът счита, че по делото липсват доказателства, от които да се установява уговорката за неустойка и за нейния размер, както и че не се установява как е уговорен падежът на главното вземане. Намира за неправилно 1 заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза, според което в счетоводството на ищеца е осчетоводена лихва за забава в размер на 2 470,77 лева, тъй като вещото лице не е извършило справки и проучвания в счетоводството на ответното дружество. Поддържа, че законната лихва би била дължима само ако ищецът бе връчил на ответника фактура за плащане. В тази връзка счита, че приложеният към исковата молба документ, представляващ извадка и наименуван фактура, не сочи на извод за изпълнено задължение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в сключения между страните договор е уговорен срок за плащане, който не е обвързан с издаването и получаването на фактурата, а е 30-дневен от извършването на доставката, чието получаване без забележки било удостоверено с подписа на получателя. Доколкото задължението на ответника да заплати възнаграждението за извършения превоз е погасено едва на 04.05.2022 г., е начислена наказателна лихва от 2 % за всеки ден забава. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника по делото и в законоустановения срок (съгласно Определение № 5762 от 16.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3280/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Е състав), като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „3 Скриейтив“ ООД срещу „Хидралифт Крейнс“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 367 ТЗ, за сумата от 1771,98 лева (хиляда седемстотин седемдесет и един лева и деветдесет и осем), представляваща превозно възнаграждение по договор за извършване на аватомобилен превоз от 22.12.2021 год., поради извършено плащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с иск правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане за неустойка. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е обусловена от проявлението на следните юридически факти: 1/ неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3/ длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение, или да го е изпълнил лошо или със забава, в зависимост от условията, за които неустойката е договорена, т. е. да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява.

В процесния договор за превоз на стоки е уговорено, че при забавено плащане на уговореното възнаграждение се прилага наказателна лихва от 2% (два процента) за всеки ден забава на дължимата сума, а като начин на плащане е уговорено 100% до 30 дни след доставка по банков път. Съдът намира, че уговорената лихва следва да се квалифицира като неустойка – доколкото е предварително определен размерът на обезщетението, което длъжникът ще дължи при неизпълнение на задължението за заплащане в срок на дължимото възнаграждение по договора за превоз.

Въпреки че липсват конкретни оплаквания касателно правилността на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за неустойка, предвид задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието й с добрите нрави. Съгласно т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на 2 сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Ето защо, преценката за нищожност на договорна неустойка поради накърняване на добрите нрави следва да почива единствено на извод за надхвърляне на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора.

Действително в случая неустойката по договора за превоз е уговорена от страните, т. е. тя е израз на признатата им в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето. Фактът на двустранно уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен и законът не му отдава правно значение при преценката за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.

Преценявана към момента на сключване на договора, уговорената по този начин неустойка безспорно отговаря на присъщата й съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД обезпечителна функция, доколкото е предназначена да стимулира точното в темпорално отношение изпълнение на задължението на възложителя да плати посредническото възнаграждение на изпълнителя.

Съпоставена обаче със стойността на очакваните вреди от евентуалното забавено изпълнение, неустойката излиза извън другите две обичайни нейни функции обезщетителната и санкционната. В случая неустойката е без краен предел, до който да бъде плащана, което е предпоставка за прекомерното й нарастване. Санкционирането на възложителя с неустойка е предвидено единствено и само за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на възнаграждението по договора за превоз, поради което и стойността на очакваната вреда, за която изпълнителят би имал право на обезщетение в хипотезата на забавено изпълнение, се съизмерява с установения от закона размер на обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение, евентуално пропускът от реализиране на доход под формата на възнаградителна лихва. Размерът на неустойката възлиза над 650% годишно и надхвърля значително очакваната вреда от забавеното изпълнение. С оглед съотношението й спрямо евентуалната вреда неустойката несъмнено дерогира уредената в чл. 92, ал. 1 ЗЗД и целена от страните обезщетителна функция, а предвид размера й, надхвърля и придадената й от договарящите санкционна функция. Уговореният начин на формиране на неустойката, преценяван съобразно конкретните обстоятелства по делото и изброените в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.07.2010 г. на ОСТК на ВКС примерни критерии, предпоставя отнапред недопустимо обогатяване на превозвача за сметка на получателя на стоката по договора за превоз, което мотивира у съда извода, че съдържащата се в договора за превоз неустойка противоречи на основния принцип за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави. Ето защо и на основание чл. 24, ал. 1 ЗЗД неустойката е нищожна и като такава не произвежда правно действие, поради което предявеният иск за заплащане на неустойка за забава се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради изложеното решението на Софийския районен съд, в обжалваната част, с която е уважен предявеният осъдителен иск за заплащане на неустойка, следва да бъде отменено, като същият бъде отхвърлен, като решението следва да бъде отменено и в частта, с която „Хидралифт Крейнс“ ООД е осъдено да заплати на „3 Скриейтив“ ООД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 2132,73 лева, представляваща сторените в прозводството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК право на 3 разноски има въззивникът, но доколкото същият не претендира, такива не следва да се присъждат.

С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17646 от 30.10.2023 г., постановено по гр. д. № 27507/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 75-и състав, в частта, с която „Хидралифт Крейнс“ ООД, ЕИК 203133456 е осъдено да заплати на „3 Скриейтив“ ООД, ЕИК 1753303340 на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2480,77 лева (две хиляди четиристотин и осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за периода 27.01.2022 год. до 26.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.05.2022 год.,, както и в частта, с която Хидралифт Крейнс“ ООД, ЕИК 203133456 е осъдено да заплати н а „3 Скриейтив“ ООД, ЕИК 1753303340, сумата от 2132,73 лева, представляваща сторените в прозводството разноски съразмерно с уважената част от претенциите, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: