Решение № 1080 от 23.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Бургас, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501162 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба н а СД „Стаматови - ГСН СИЕ”, ЕИК 102092767, със седалище и адрес на управление: с.

Трояново, община Камено, подадена от процесуалния представител на дружеството – адв.Г.Михов от АК Бургас, против Решение № 1202/08.06.2022 г. по гр.д.3690/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество за осъждане на Д. К. Д. от ***, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 858 лв, от които 2 054,43 лв претърпяна загуба в размер на разходи на ищеца за агротехнически мероприятия; 7 803,57 лв - пропусната полза - печалба, която ищецът би реализирал от обработка на земята на 2020 - 2021 стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 400 лв, представляваща съдебно- деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът превратно е ценил част от доказателствата, а част от тях е игнорирал. Твърди се, че решението е и необосновано, както и, че мотивите му са формални, до степен липса на мотиви.

По-конкретно се твърди, че при правилни изводи на съда, че се касае за валидно възникнало наемно правоотношение, както и че е налице неизпълнение на задължението ползването на имотът да се предостави за срока на договора, съдът е достигнал до неправилни изводи, че за извършените разходи за агротехнически мероприятия не се дължи обезщетение, тъй като били извършени извън периода на действие на договора и следователно не били в причинна връзка с неговото неизпълнение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил спецификата на наетия имот - земеделска земя и 1 дейностите които се извършват върху нея - селскостопанско производство, както и в спецификата на разминаване между стопанска година и производствен цикъл. Твърди се, че част от агротехническите мероприятия чието стойностно репариране се търси, действително са извършени извън периода на действие на договора и го предшестват, но същите са извършени именно с оглед правните очаквания на наемателя по отношение на договора.

Твърди се, че ищецът е стопанисвал и обработвал процесиите имоти в предходната стопанска година, като именно с оглед правните очаквания съобразно сключения процесен договор за наем, да продължи да обработва имотите, е извършил мероприятия свързани с подготовка на земята за производство и добив през следващата стопанска година.

С оглед на горното се твърди, че са неправилни изводите на съда, че щом загубата е настъпила извън времето на действие на договора, то няма как да има връзка с неизпълнението му. Сочи се, че чл.82 от ЗЗД, не предвижда темпорална връзка между настъпването на вредите и срока на договора, а единствено пряка и непосредствена последица от неизпълнението, която би могла се бъде предвидена.

По отношение на отхвърлянето на друга част от претенцията за вреди – за разходи, извършени в срока на договора, се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал заключението по приетата по делото агротехническа експертиза поне по отношение на безусловно установените с него мероприятия. Сочи се, че ако вещото лице не е могло да установи броя на дискуванията, но безусловно е установено извършването на такова мероприятие, съдът е следвало да присъди разходите поне за едно дискуване.

Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалното си задължение, да постанови решение вземайки в предвид всички събрани доказателства и да изложи мотиви защо отхвърля и не възприема част от тях.

Твърди се, че св.Г. е необективен и заинтересован, тъй като е син на новия наемател, с който ответникът е сключил договор за същия период. Твърди се, че показанията на този свидетел (по отношение на извършването на засаждане на рапицата в началото на месец октомври), противоречат на заключението на вещото лице, съобразно което рапицата технологично се сее през септември и преди настъпване на стопанската година. По изключение през октомври.

По отношение на претендираните пропуснати ползи, произтичащи от лишаването на ищеца от възможността да обработва процесиите имоти и да реализира добив и печалба от тяхната обработка се твърди, че назначената съдебна експертиза установява размера печалбата на ищеца на процесната година, а съдът не е изложил мотиви защо според него експертизата не доказва размера на пропуснатите полза.

Изложени са подробни съображения.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение.

Претендира се съдебни разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Д. К. Д., чрез пълномощника си адв.Петя Владикова от БАК, е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

По-конкретно се твърди, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции за претърпяна загуба в размер на 2 054,43 лв. за разходи за агротехнически мероприятия, и за пропусната полза в размер на 7 803,57 лв. - печалба, която ищецът би реализирал от обработката на земята на 2020/2021 стопанска година, тъй като дори да би било доказано реалното извършване на разходи за извършени агротехнически мероприятия в периода 03-25.08.2020 г. - оран и дискуване, на 14-20.09.2020 г. - дискуване, на 16-25.09.2020 г. - сеитба, няма как същите да съставляват претърпяна загуба от 2 неизпълнение на процесния договор, тъй като в същия изрично е посочено, че влиза в сила в по-късен момент, а именно на 01.10.2020 г. /от когато е началото на стопанската 2020/2021 г., за която е бил сключен/. На второ място се сочи, че доколкото ищецът е имал правото да обработва процесиите земеделски земи на основание сключени предходни договори за наем, в т.ч. и договор наем за стопанската 2019/2020 г., която е изтекла на 30.09.2020 г., евентуално извършените от ищеца агротехнически мероприятия в периода до 30.09.2020 г. се явяват извършени по време и на основание предходния договор за наем на земите за стопанката 2019/2020 г. и при упражняване правата му по този предходен договор.

Твърди се, че не е налице пряка причинна връзка между твърдяната загуба разходи за агротехнически мероприятия и неизпълнението на задължението на наемодателя по процесния договор, тъй като към този момент същият не е действал. Твърди се, че самото извършване на твърдените агротехнически мероприятия през м. август, септември и октомври 2020 г. не е доказано по делото.

Твърди се, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св.Ж. Н., която не само е лице заинтересовано и зависимо от изхода на спора, тъй като е служител на ищцовото дружество, т.е. служебно зависима е от ищеца, но и е дала показания, които са вътрешно противоречиви.

По отношение на претенциите за пропуснати ползи, се твърди, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че тези претенции са недоказани, и не могат да бъдат уважени на база предположения, чрез изчисляване на средна печалба от предходните три години.

Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд са съобразени с постановките в задължителната съдебна практика на ВКС - Тълкувателно решение N 3/12.12.2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 3/2012 г. на ВКС.

Също са изложени подробни съображения.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззивника СД „Стаматови - ГСН СИЕ” за осъждане на въззиваемия Д. К. Д. от ***, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 858 лв, от които 2 054,43 лв - претърпяна загуба в размер на разходи на ищеца за агротехнически мероприятия, 7 803,57 лв пропусната полза - печалба, която ищецът би реализирал от обработка на земята на 2020 2021 стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че между страните е бил сключен договор за наем на земеделска земя от 27.07.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцовото дружество правото на ползване върху земеделска земя (4 бр. ниви с посочени в исковата молба идентификатори), находяща се в землището на с.Трояново, община Камено, за срок от 1 година от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. Твърди се, че след сключване на договора ищецът е обработил нивите и ги е засял с рапица, като направил разходи в размер на общо 3 175,88 лв. Твърди се, че след обработка на нивите ищецът узнал, че на 20.07.2020 г. същите ниви са отдадени под наем от ответника на трето лице. Твърди се, по този начин ответникът е лишил ищеца от правото да ползва имотите, за които е направил разноски, съответно ищецът е пропуснал да реализира приходи - печалба от обработка на нивите на декар, както и от размера на субсидията, която би получил по СЕЕП и ЗД.

3

Предявеният иск е с правно основание чл.82 ЗЗД.

Ответникът е представил в законовия срок писмен отговор, в който оспорва предявените претенции като неоснователни. Представеният с исковата молба договор за наем, сключен между страните е оспорен като е нищожен като сключен без основание и при липса на съгласие относно договорената цена. Твърди се, че поради некоректното поведение на ищеца - отказ да изплати дължимите на наемодателя суми по преден договор за наем, ответникът е бил принуден да сключи процесния договор, за да си получи сумите по предния, но след това е сключил договор за наем за стопанската 2020/2021 г. с друго лице.

Твърди се, че след като процесният договор е бил прекратен, ищецът не е имал право да извършва агротехнически мероприятия в имотите на ответника. На следващо място ответникът е оспорил извършването от ищеца на твърдените в исковата молба видове земеделски мероприятия в имотите на ответника, съотв. извършването на твърдените разходи за такива мероприятия.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил предявените искове. Съдът е приел, че договорът за наем е валиден. Искът за сумата от 2 054,43 лв – претъпени от ищеца загуби е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че по делото не е доказано в срока на договора ищецът да е извършил описаните в исковата молба агротехнически мероприятия. Искът за сумата от 7 803,57 лв – пропуснати ползи - печалба, е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че по делото не са установени категорични доказателства, че имуществото на ищеца е щяло да се увеличи със сигурност с претендираната сума.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка и изводите му по фактите са обосновани. В този смисъл настоящият състав намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че обжалваното решение е постановено при превратно ценене на доказателствата, както и , че решението е необосновано, тъй като част от правните изводи на съда не почиват на установените по делото факти.

Предвид твърденията на ищеца в исковата молба по фактите – претърпени загуби и пропуснати ползи от извършени от ищеца в имот на ответника агротехнически мероприятия на основание сключен между страните договор за наем на съответните земеделски земи, както се посочи по-горе, основанието на иска е чл.82 ЗЗД, т.е.сумите се търсят на договорно основание. Ето защо настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че за извършените дейности в периода до 01.10.2020 г. – началото на срока на действие на процесния договор (съгласно заключението по приетата съдебна агротехническа експертиза, изготвена на база записванията в документацията на ищцовото дружество - 3 пъти дискувания за имот *** в периода от 10.08. - 20.08.2020 г. и 10.2020 г.; за имот *** 1 оран за периода 20.07.-30.08.2020 г.; за имоти *** и *** за периода 03.08 - 25.08.2020 г. - 1 мероприятие оран, за периода 14.09.2020 г. 20.09.2020 г. - по 2 дискувания, за периода 16.09.-25.09.2020 г. - сеитба на рапица, за периода 20.09.2020 г. - 05.10.2020 г. - валиране след сеитба на рапица), обезщетение на основание чл.82 ЗЗД не се дължи, тъй като посочените работи са извършени извън срока на договора.