Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 328 от 12.03.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2732/2020
Вид
Решение № 328
Подписан
12.03.2021
В сила
12.03.2021
Състав
СТОЯН ДИМИТРОВ КОЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………… гр. Варна, ………….2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Стоян Колев при секретаря СВЕТЛАНА

СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2732 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба на С.Ц.Н.

ЕГН **********, постоянен адрес ***, против Решение № Ц2153-03-79 от 23.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № Д-03-000-00-01417942/07.10.2020 г.,

Разпореждане № Д-03-000-00-01417944/07.10.2020 г. и Разпореждане № Д-03-000-00-01417945/07.10.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП-Варна на НОИ, с които на основание чл.

40, ал. 4 от КСО, считано от 07.10.2020 г. е спряно изплащане на парично обезщетение по три болнични листа.

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Намира решението за постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, тъй като същото е постановено след едномесечния срок предвиден в чл.

117, ал. 3 КСО. Счита, че същото е постановено в противоречие със материалния закон, като изплащането на обезщетението се спира при липса на предпоставките на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Счита, че същото е немотивирано, като не е посочено конкретно на кое от трите основания посочени в чл. 40, ал. 4 от КСО се спира изплащането на обезщетението. Същевременно твърди, че сочените в решението факти не кореспондират с която и да е от хипотезите предвидени в кодекса.

Предположението за извършено нарушение от страна на осигурителя, не погасява, не изключва и не отлага правото на осигуреното лице да получи обезщетение. В случая от лицето са подадени всички необходими документи, справки и декларации в НАП, вкл. такива носещи информация за начислени осигуровки, както и декларации образец № 1 и трудов договор. Счита, че образуването на производство в НОИ за проверка на осигурителя "******" ЕООД относно спазване на осигурителното законодателство по повод права и задължения на друго лице не може да обуслови спиране на производството.

Счита, че акта е постановен при нарушаване на принципите за законност и истинност в процеса. На изложените основания претендира отмяна на оспореното решение.

Претендира присъждане на разноски за извършването на които представя доказателства.

В съдебно заседание и по съществото на спора чрез пълномощника си - адв. К., поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител – ю. к. Л., оспорва жалбата. Поддържа, че същата се явява неоснователна, по съображенията в оспореното решение, което като съобразено с доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Оспорва претендирания размер на адвокатското възнаграждение, като прекомерен и моли за редуцирането му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържащите се в преписката доказателства се установява, че осигурителят „*******" ЕООД е подал за С.Ц.Н. удостоверения по образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО, съответно с вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г. по болничен лист серия Е № 20201720180/14.08.2020 г. за периода от 10.08.2020 г. до 03.09.2020 г., включително; вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г. по болничен лист серия Е № 20201314937/30.06.2020 г. за периода от 30.06.2020 г. до 13.07.2020 г.. и вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г. по болничен лист серия Е № 20201720221/15.09.2020 г. за периода от 04.09.2020 г. до 30.10.2020 г.. Във връзка с депозираните документи, при преценка на фактите и обстоятелствата, имащи значение за правото на лицето на парично обезщетение е отчетено обстоятелството, че със Заповед № 3P-5-03-00850217/04.12.2020 г. е възложена проверка от контролен орган на ТП на НОИ по разходите на ДОО на осигурителя " ********” ЕООД. Със справка в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на трудовите договори е установено, че през 18-месечния период за жалбоподателката са подадени данни, че е работила в „******" ЕООД - гр. Созопол; „*******" ЕООД - гр. Созопол и „*********" ЕООД - гр. Созопол. Във връзка със същата, с писмо от 14.10.2020 г. от ТД на НАП - Варна е изискана информация и проверка от контролните органи при ТП - Бургас на НОИ и за установяване на обстоятелствата извършва ли дружеството „*******” ЕООД, ЕИК ********, търговска дейност, т.е. дати има качеството на „осигурител", респективно упражнявала ли е трудова дейност жалбоподателката там. за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. С писмо от 04.02.2020 г. е постъпила такава, че: дружеството е с прекратена регистрация от 04.06.2019 г. по ЗДДС; за периода 01.07.2019 до 04.02.2020 г. няма данни за осъществявана стопанска дейност от предходния осигурител на жалбоподателката „*********” ЕООД. Със задължителни предписания на управителя на дружеството „*********" и на управителя на дружеството „*********" ЕООД, е даден срок за представяне на разчетно - платежни и трудово - правни документи. С писмо изх. № Ц1030- 02-745#1/19.11.2020 г. на Директора на ТП - Бургас на НОИ, вх. № Ц1030-03-745#1/19.11.2020 г.. е поискано извършването на проверка от контролните органи на ТП - Варна на НОИ по делегация.

Предвид горните установявания и предвид липсата на представена информация от страна на работодателите на жалбоподателката - „*****" ЕООД, гр. Созопол, „*******" ЕООД, гр.

Созопол и „********" ЕООД, гр. Созопол с процесните Разпореждане № Д-03-000-00-01417942/07.10.2020 г., Разпореждане № Д-03-000-00-01417944/07.10.2020 г. и Разпореждане № Д-03-000-00-01417945/07.10.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП-Варна на НОИ, на осн. чл. 40, ал. 4 от КСО са спрени образуваните производства за изплащане на парични обезщетения по горепосочените болнични листи, с мотив - извършване на проверка на работодателя „*******" ЕООД, гр. Созопол по спазване на осигурителното законодателство.

Издадените разпореждания са връчени на жалбоподателката на 14.10.2020 г., която в законоустановения срок е депозирала жалби срещу същите.

С Решение № Ц2153-03-79 от

23.11.2020 г. Директорът на ТП на НОИ-Варна е оставил жалбите без уважение като е приел, че оспорените разпореждания са правилни и законосъобразни. В мотивите на решението е посочено, че основанието за спиране е започнала проверка срещу „*********" ЕООД, гр. Созопол за установяване на обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респективно упражнявала ли е трудова дейност жалбоподателката, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. Изложено е, че към момента на издаване на решението, все още не са получени изисканите от осигурителя документи, както и в цялост изисканата данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП Варна. В заключение, директора е достигнал до извода, че правилно е спряно производството по изплащане на обезщетение, до приключване на проверката.

Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По валидността на акта:

Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна и потвърдените с него разпореждания на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ, са издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "ж" от КСО. Спазени са изискванията за форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид това, съдът намира, че оспореният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта:

Като фактически основания за издаване на разпорежданията от 07.10.2020 г. е посочено, че случая е предаден на контролните органи на ТП на НОИ Варна за извършване на проверка по спазване на осигурителното законодателство, а като правно основание е посочена нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО.

Изложените в трите разпореждания мотиви не кореспондират с която и да е от хипотезите за спиране на производството, визирани в КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.

В процесните разпореждания липсват мотиви кои са тези доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Едва в потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ Варна са изложени мотиви, а именно, че е налице друго производство, по което се извършва проверка по разходите на ДОО от контролните органи на НОИ за установяване на обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респективно упражняват ли трудова дейност съответните лица.

Предвид горното, съдът намира, че процесното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените, правила поради това, че е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 чл. 30 и чл. 35 и чл. 36 от АПК, без административният орган да е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Освен това е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не са представени доказателства за наличието на нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО основание за спиране на производството по изплащане на парични обезщетения.

Предизвиканата от ТП на НОИ-Варна данъчна проверка на предходния осигурител "********" ЕООД по реда на чл. 110, ал. 1 от ДОПК, не представлява само по себе си доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Казаното се отнася и до обстоятелствата, че цитирания осигурител не е внасял осигурителни вноски за жалбоподателката за периода на действие на трудовия й договор, в т. ч. и за този, за които касаят размера на паричните обезщетения. Това е така, тъй като последиците от не внасяне на осигурителни вноски от работодателя, не може да рефлектира върху осигурителните права на работника.

Що се касае до съмненията на органите на ТП на

НОИ – Варна, че работодателят на жалбоподателката не е извършвал стопанска дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова дейност, то тези съмнения трябва да бъдат заменени с конкретни доказателства.

В тази връзка съдът съобразява допълнително, че разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КСО регламентира редица правомощия на контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения, включително да извършват проверки и ревизии във връзка с възложената дейност, като Управителят на НОИ издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност.