Определение № 2043 от 19.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2043 гр. Бургас, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500572 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.5, вр. чл.417, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подадена чрез ю.к.Свилен Стоянов, против разпореждане № 2943 от 12.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1184/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. А. А., за следните суми:1452.19 лв. – дължима главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/04.02.2022 г., 265.49 лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 23.01.2024 г., 29.21 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 13.02.2024 г. и законна лихва върху главницата от 23.02.2024 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в общ размер от 184.94 лв.

В жалбата е посочено, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са подробни аргументи за неправилност на изводите на съда за отхвърляне на заявлението, като се сочи, че процесната застраховка е с доброволен характер и не е задължително условие за получаването на кредита, поради което не е включена при изчисляването на ГПР. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението вземания и за разноските в заповедното производство. Претендират се разноски за платена държавна такса за обжалването.

1

Съгласно чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството по ч.гр.д.№ 1184/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против Р. А. А., за заплащане на 1452.19 лв. – главница, 265.49 лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 23.01.2024 г., и 29.21 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.02.2024 г. до окончателното плащане, които са дължими по Договор за потребителски кредит № ***/04.02.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски от 34.94 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрк.възнаграждение.

В заявлението е посочено е, че вземането произтича от сключен между банката и длъжника Договор за потребителски кредит от 21.03.2022 г. и съгласно извлечение от счетоводните книги към 13.02.2024 г., от което е видно, че са просрочени вноски с падежи на 05.09, 05.10 и 05.11.2023 г., като е обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита на 23.01.2024 г. Към заявлението са приложени писмени доказателства – пълномощно; извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит; декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, информация за застрахователната програма и застрахователен сертификат, общи условия към застраховката; уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, връчено на 23.01.2024 г. В уточняваща молба от 11.03.2024 г. по повод дадени от заповедния съд указания за отстраняване на нередовности по заявлението, касаещи индивидуализирането на вземанията и начина им на формиране, заявителят е уточнил следното – претендираната главница в размер на 1452.19 лв. включва: 793.58 лв.- чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума, 278.08 лв.- размера на застраховката „BANK Пакет 3 Кредит + Сметка“ и 380.54 лв.- размера на застраховката „BANK Пакет 3 Сметка“; претендираната договорна лихва в размер на 265.49 лв. включва: 145.08 лв.- възнаградителна върху преведената на кредитополучателя сума, 50.84 лв.- догорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 3 Кредит + Сметка“ и 69.57 лв.- договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 3 Сметка“; претендираната мораторна лихва в размер на 29.21 лв. включва: 15.96 лв.лихва върху преведената на кредитополучателя сума, 5.59 лв.- лихва върху застраховката „BANK Пакет 3 Кредит + Сметка“ и 7.65 лв.- лихва върху застраховката „BANK Пакет 3 Сметка“. Посочено е, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаване на кредита и застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Липсва посочване на извършените плащания по кредита от страна на длъжника.

С обжалваното разпореждане № 2943/12.03.2024 г. районният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление по чл.417 ГПК за претендираните с него суми и съдебни разноски. За да отхвърли заявлението, съдът е приел, че искането в частта за главницата, представляваща стойност на застрахователна премия, както и за 2 възнаградителната лихва, се основава на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т. 19 и т.20, вр. чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 ЗЗП, респ. е налице обоснована вероятност за това, тъй като същите са част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно във вреда на потребителя, не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на договора и не отговарят на изискването за добросъвестност, като водят до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя, в резултат на което подлежащата на връщане сума значително надхвърля (над три пъти и половина) реално предоставения кредит. Прието е също, че договорът е сключен в разрез с целта на чл.2 ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила – сключването на договора е обусловено от сключването на застраховка с очевидната цел да се оскъпи кредита и да се обогати кредитора. Поради това е прието, че не се дължи частта от главницата в размер на 658.61 лв. (сбора от застрахователните премии), както и изцяло договорената възнаградителна лихва. По отношение на мораторната лихва съдът е приел, че и тя е недължима, тъй като е начислена върху сбора от застрахователните премии и съгласно решение на СЕС по дело С-170/21 и С-379/21 в тази част заявлението подлежи на отхвърляне. При това, БРС е заключил, че би се дължала останалата неплатена главница от 793.58 лв. и мораторната лихва върху нея от 15.96 лв., но позовавайки се на цитираните решения на СЕС, съдът е извършил прихващане на дължимото от длъжника с платеното по недействителните клаузи и е приел, че след прихващането са изцяло погасени дължимата главница и мораторна лихва върху нея.

Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за частично неправилно, като не споделя изводите на първата инстанция за отхвърляне на заявлението в частта за главница в размер на 793.58 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването му и намира, че разпореждането следва да бъде отменено в тази част, а в останалата му част същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От представения договор за потребителски кредит е видно, че банката е отпуснала на длъжника потребителски кредит в размер на 1000 лв., със срок за погасяване 48 месеца – до 05.02.2026 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 78.24 лв., съгласно обективиран в договора погасителен план, с лихвен процент по кредита – 41.13 %, ГПР – 49.86 % и обща сума, дължима от потребителя – 3755.56 лв. Съгласно чл.7 от договора, общият размер на главницата по кредита е 1829.93 лв. и включва сумата от 1000 лв. размер на кредита и 829.93 лв. общ размер на застрахователна премия, от която 479.53 лв. за застраховка „BANK Пакет 3 Сметка“ и 350.40 лв. за застраховка „BANK Пакет 3 Кредит + Сметка“.

Настоящата инстанция споделя изводите на БРС, че уговорената между длъжника и кредитора клауза за заплащане на застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 и т.20 ЗЗП. В случая, размерът на застрахователната премия от 829.93 лв. възлиза на 82.99 % от сумата на отпуснатата главница от 1000 лв.

При това, настоящият съд намира, че тази уговорка за заплащане на застраховка е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца, поради което клаузата е неравноправна, както правилно е приел и БРС. Предвидената застрахователна премия действително води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и пряко влияе върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за 3 прозрачност и равнопоставеност между страните. А предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. § 1, т.1 ДР на ЗПК. Според последния „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, без правно значение е твърдението на жалбоподателя за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество, доколкото макар и в договора за кредит да е вписано, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит.

В случая, макар в представения договор за потребителски кредит ГПР да е определен в разрешения законов размер – 49.86 %, не се твърди при изчисляването му да е включена уговорената застрахователна премия от 829.93 лв. Нещо повече, в уточнителната си молба пред заповедния съд и в частната си жалба заявителят изрично е посочил, че договорената застрахователна премия не е включена в ГПР, поради доброволния характер на договора за застраховка. В тази връзка, обаче, предвид изложените по-горе съображения и с оглед съдържанието на договора, съдът приема, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователната премия, поради което същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, но по твърдения на заявителя това не е сторено.

Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В този смисъл е и цитираното от жалбоподателя Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр.д.№ 578/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. В тази връзка, въззивният съд съобрази и актуалната практика на СЕС – Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, в което е прието, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата 4 нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.