Решение № 297 от 14.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900380 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е въз основа на жалба вх. № 20250506201237 от „Мавринанс“ ЕООД, ЕИК 208028157, гр. Варна, подадена чрез упълномощения представител адв. И.Г.В., с адрес: г.В.у.Х.С.С.**** срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията рег. № 20250428160320-2/05.05.2025 г., постановен по заявление вх. № 20250428160320/28.04.2025 г. за вписване на промени по партидата на дружеството „Мавринанс“ ЕООД в Търговския регистър.

Първоначално образуваното дело под № 309/2025 г. е прекратено поради неправилно комплектоване на преписката по жалбата. Както съдът е посочил в Определение № 804/30.05.2025 г., изпратена е за разглеждане жалба, входирана в Агенция по вписванията под № 20250506201237 като видно от прикачената към този входящ номер жалба, същата е против цитирания по-горе отказ. За съда е важен иницииращият документ, по който се образува производството в дело и това не е отказът на регистърния орган, а жалбата против него.

По жалба вх. № 20250506200626, която съдържателно е против отказ под № 20250430125614/30.04.2025 г. първоначално е било образувано т.д. № 311/2005 г. по описа на ОС - Варна, което по идентични причини (неправилно комплектована преписка) е прекратено и повторно образуваното под № 1

381/2025 г. по описа на ОС - Варна. Цитираният в настоящия абзац отказ е по заявление Ж1 и не е предмет на разглеждане.

Предмет на разглеждане по настоящото дело е жалбата срещу отказ № 20250428160320-2/05.05.2025 г., постановен по заявление вх. № 20250428160320/28.04.2025 г.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и доказателства за заплащане на държавната такса са приложени към молба вх. № 14021/16.05.2025 г. (в кориците на т.д. № 309/2025 г.) приложено към настоящото. Със същата молба е представен и атакуваният отказ, който е достъпен служебно и на съда на сайта на Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на търговеца.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят излага, че в случая уведомлението по чл. 141, ал. 4 от ТЗ е отправено до дружеството и е получено на неговия адрес на управление лично, както от изрично упълномощения пълномощник на дружеството адвокат, така и от едноличния собственик на капитала „Нуакшот“ ООД.

Счита за неправилни изводите на длъжностното лице по регистрацията, че не може оставката да се получи от пълномощник, който е изрично упълномощен от напускащия управител да представлява дружеството.

Навежда доводи, че упълномощеният адвокат, получил уведомлението не само, че разполага с надлежна представителна власт да действа от името и за сметката на дружеството, но и се е съгласил да получи това уведомление от името на дружеството. Позовава се на т. 1. от TP 5/2014 на ОСГТК на ВКС, като счита, че с оглед същата няма пречка пълномощникът да приема уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ от името на „Мавринанс“ ЕООД. В тази връзка се позовава на т. 1, изр. 2 от приложеното към заявлението пълномощно на пълномощника на „Мавринанс“ ЕООД.

Наред с това излага и съображения, че уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ е получено и от „Нуакшот“ ООД - в качеството му на едноличен собственик на капитала, което не е било взето предвид от длъжностното лице по регистрацията при проверката на заявлението.

Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата, в който се излагат съображения за неоснователност на същата, като е направено искане атакувания с нея отказ да бъде потвърден.

Като взе предвид съдържащите се в изпратената до съда, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ преписка, заведена с вх. № 17369/17.06.2025 г. по описа на ВОС, ТО, служебно направени от Агенцията по вписванията копия на заявление образец

А4, вх.

№

20250428160320/28.04.2025 г. и приложените към него доказателства, след 2 справка в електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съобразявайки мотивите на постановения отказ и оплакванията на жалбоподателя, съдът, за да се произнесе по същество на жалбата, съобрази следното:

І. По допустимостта на жалбата.

Видно от данните, съдържащи се в изпратената до съда от АВп преписка, съобщението за постановения отказ е било изпратено на заявителя като няма данни за връчването му. Независимо от това, като съобрази датата на постановяване на обжалвания отказ – 05.05.2025 г., съответно датата на подаване на настоящата жалба – 06.05.2025 г., съдът приема, че същата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата е подадена от легитимирано лице – заявител по отказаното вписване и производството по нея е допустимо.

ІІ. По фактическите обстоятелства.

Със заявление-образец А4, подадено по електронен път на 28.04.2025 г. с вх. № 20250428160320/28.04.2025 г., И.Г.В., в качеството си на адвокат, упълномощен с изрично пълномощно от заявителя „Мавринанс“ ЕООД, ЕИК 208028157, е поискала вписване в Търговския регистър на промени по партидата на дружеството в Търговския регистър, а именно – заличаване на Г.П.П. като управител на дружеството.

С отказ рег. № 20250428160320-2/05.05.2025 г. длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя вписване на заявените обстоятелства. В мотивите към отказа се излага, че към заявлението е приложена молба от управителя на дружеството, която е получена от адвокат упълномощен от напускащия управител. Посочено е, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2020г. на ВКС, уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ не следва да се връчва чрез напускащия управител, въпреки представителните му правомощия. Сочи се, че случаят е равнозначен, тъй като адвоката получил молбата е упълномощен от напускащия управител. От разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ безспорно следвало, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството. От приложената молба не можело да се направи извод, че същата е депозирана в канцеларията на дружеството, тъй като не съдържала входящ номер.

Съгласно посоченото тълкувателно решение, уведомлението следвало да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването можело да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. В закона не били предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата.

Сочи се, че в зависимост от избрания начин на уведомяване това 3 можело да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. Излага се, че адвокатът упълномощен от напускащият управител не е сред тези лица.

ІІІ. По същество на жалбата.

Като доказателство за това, че е налице хипотезата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ е представена молба от Г.П.П. до „Мавринанс“ ЕООД, ЕИК 208028157, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Хаджи Стамат Сидеров“ № 10, ет. 1,офис № 1, с която е заявено, че считано от деня на получаването й дружеството се счита уведомено, че Петров се отказва от поста си като управител на „Мавринанс“ ЕООД. Наред с това е направено уведомление, че на основание чл. чл. 141, ал. 5 от ТЗ дружеството е длъжно в 1-месечен срок от получаване на уведомлението да заяви вписването на нововъзникналото обстоятелство като заличи Петров като управител и представляващ „Мавринанс“ ЕООД в ТР. Молбата е адресирана до „Мавринанс" ЕООД,ЕИК 208028157, като изрично е посочено, че същото се представлява от пълномощник адв. И.Г.В.. Така описаната молба носи дата 05.03.2025 г., като след подписа на Г.П. е оформена разписка за получаване на молбата от адв.

И.Г.В. на 05.03.2024 г., като е посочено, че получаването става в съответствие с т. 4 от TP 1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС. По отношение на представителната власт на адв. И.Г.В. е представено пълномощно, с което Г.П.П., в качеството си на управител на „Мавринанс“ ЕООД, ЕИК 208028157, го е упълномощил да осъществява процесуално представителство на дружеството като осъществява всички необходими във връзка с това действия; да представлява дружеството пред всички държавни, административни органи, общински и данъчни служби, както и пред всички физически и юридически лица, като подписва, получава и депозира всякакви документи, както и да представлява дружеството пред Агенцията по вписванията.

Посоченото пълномощно обаче не съдържа дата, на която е съставено, поради което не може да бъде направен извод, че същото е било налице към момента на подаване на молбата на Г.П.П. за освобождаването му като управител на „Мавринанс“ ЕООД.

Въз основа на горепосочените документи, Г.П.П. твърди, че се е осъществила хипотезата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, поради което има възможност да поиска заличаването си като управител на „Мавринанс“ ЕООД в ТР. Следва да се посочи, че в разписката за получаване на молбата от 05.03.2025 г. е посочена дата 05.03.2024 г., която е една година преди съставянето на молбата.

Дори и посочването на годината да бъде прието за техническа грешка, то това създава неяснота относно точната дата, на която адв. И.Г.В. е получил молбата на Г.П.П. за заличаването му като управител на „Мавринанс“ ЕООД. Поради това, не може да бъде направен извод, че към датата на подаване на заявлението е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ едномесечен срок, в който съдружниците са могли да поискат заличаване на 4 управителя. Едва след изтичане на този срок, за Г.П.П. би възникнало правото сам да поиска заличаването си като управител на дружеството. Наред с това, в т. т. 4 от TP 1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 от ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице съгласно да го приеме, с изключение на напускащия го управител. Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение, целта на това изискване е уведомлението на напускащия управител да достигне реално до дружеството, за да организира то своевременно устройствените си дела. В конкретния случай, макар и да е адресирана до дружеството, в молбата по чл. 141, ал. 5 от ТЗ изрично е посочено, че тя се връчва чрез представител - адв. И.Г.В.. Както се посочи по-горе, този представител на дружеството е упълномощен от напускащия управител Г.П.П., поради което и връчването й чрез него не създава гаранции, че молбата ще бъде доведена до знание на дружеството. Това следва както от обстоятелството, че упълномощаването е извършено от напускащия управител, така и от това, че същото може да бъде извършено единствено с цел получаване на молбата. Отчитайки тези обстоятелства, длъжностното лице по регистрацията е оставило заявлението без движение, като с указания № 20250428160320/30.04.2025 г. на заявителя е указано да представи доказателства, че молбата на напускащия управител е получена от дружеството. В отговор на това, заявителят е представил декларация от „Нуакшот“ ООД, ЕИК 208028434, че като едноличен собственик на капитала на „Мавринанс“ ЕООД е било уведомено за молбата на Г.П.П. по чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Тази декларация обаче е подадена чрез управителя на дружеството Г.П.П., който е един и същ със заявителя, като същевременно е и напускащият управител на „Мавринанс“ ЕООД. Както се посочи по-горе, целта на молбата по чл. 141, ал. 5 от ТЗ е да доведе до знанието на дружеството обстоятелството, че управителя му иска да бъде заличен като такъв. Това би било постигнато най-добре в случаите, когато самите съдружници в дружеството бъдат уведомени за това обстоятелство. В конкретния случай обаче няма каквито и да са доказателства, че „Нуакшот“ ООД е уведомено за това, че Г.П.П. е поискал заличаването си като управител на „Мавринанс“ ЕООД, като подадената декларация не може да служи като доказателство за това. Същата е подадена от името на дружеството, но от лице, което е едно и също с напускащия управител. Хипотезата е сходна със случая, в който напускащият управител на дружеството връчва молбата си по чл. 141, ал. 5 от ТЗ сам на себе си. Липсват доказателства тази молба да е достигнала до знанието на някой от съдружниците в „Нуакшот“ ООД. Поради всичко това, не може да бъде направен извод, че молбата е била надлежно връчена на дружеството по начин, по който съдружниците в него да организират своевременно устройствените си дела и в следствие на това се е осъществила хипотезата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ и за Г.П.П. е възникнало правото да иска заличаването си като управител на „Мавринанс“ ЕООД. Отделно от това, 5