Решение № 246 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330200641 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от А. И. Й., против наказателно постановление № 1012 от 17.12.2025г. на Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 178е от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева ( 25.56 евро), за извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

К., която поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Р., който оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкапри извършена проверка на 18.08.2025г. около 13.10 часа в гр. Пловдив, на ул.

Р. ш. до номер **, е установен паркиран товарен автомобил Мерцедес с рег. № *****, собственост на „Сожелиз – България“ ЕООД, клон Пловдив, с ползвател „Пимк“ ООД, в парк градина в населено място, извън обозначените за това места. За нарушението е съставен фиш № 2696569/ 18.08.2025г., срещу който е постъпило възражение от управителя на „Пимк“ ООД. Нарушен е чл.15 ал.7 от ЗДвП.

От показанията на свид. Г. Г. се установява, че на процесното място и дата, същият е установил, че автомобилът е бил паркиран в парк градина.

Показанията на свидетеля са противоречащи, взаимно изключващи се, нелогични, непоследователни и не кореспондират с другите събрани по делото доказателства, поради което се отхвърлят от съда с недоверие.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от приложената по делото Заповед от 230А-3271/ 18.12.2023г. и заповед № 230А – 3278/ 18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

На първо място, от събраните по делото доказателства не се доказа по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Актосъставителят в съдебно заседание с голяма доза колебание и 2 след предявяване на АУАН не можа да установи констатациите посочени в АУАН и последвалото го НП. В показанията си не установи по несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение, поради което съдът приема, че нарушението не е извършено. Ето защо, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Напротив, презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и оборена.

Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, 3 точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени.

Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, 4 който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

Точно такъв е настоящият случай. В АУАН и НП не е ясно и конкрено посочено кое е мястото на което е извършено нарушението – дали на Р. ш. до номер **, дали в конретно посочена парк или градина находяща се в близост до Рогошко шосе. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност нарушителя да разбре точно кога е извършил нарушението, за което му е повдигнато административно обвинение.

5

На следващо място, съгласно чл.15 ал.7 от ЗДвП Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В АУАН и НП са смесени понятията парк и градина, доколкото е посочено и в парк и градина, а законодателя прави разграничението между съставомерността на нарушението между парк и градина. В наказателното постановление не е посочено дали цитираното място е извън обозначено за това място.

На следващо място, от публично достъпните на официалния сайт на Община Пловдив извадка от общ устройствен план, генерален план за организацията на движението, от справка в АГКК процесният имот с посочения в НП адрес: гр. Пловдив, ул. Р.ш. ** е частна собственост с предназначение за средно застрояване, а съседният имот е с предназначение за транспорт и движение, което с категоричност установява, че цитираният в наказателното постановление имот и място не представляват нито градина, нито парк в населено място. В този смисъл от показанията на актосъставителя с категоричност се устновява, че и самият той не е установил, че процесното място може да представлява парк или градина, което е наложило служители на АГКК да пристигнат на мястото, с цел замерване на действителното положение. Горното представлява и липса на субективна страна на извършеното нарушение, доколкото процесното място не представлява нито парк, нито градина, нито е оформено нито изглежда като такова, поради което нарушението е несъставомерно и от субективна страна.