Решение № 6585 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6585 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110148720 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по подадена от Н. П. К. срещу „Т.С." ЕАД искова молба, която е редовна и с нея е предявен иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2504,16 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2011г. до 30.04.2013г., сумата 293,15 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2011г. до 02.01.2014г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.03.2020г. по гр.д.№ 2439/2014г. по описа на СРС, 49 състав, и е образувано изпълнително производство № 1238/2020 г. по описа на ЧСИ Б. Б., рег. ****.

Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д. № 2439/2014 г. и въз основа на него е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Б..

Счита, че поради бездействие на взискателя правото на принудително изпълнение се е погасило, с оглед което и моли за постановяване на решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело, в хода на което давностният срок е бил прекъсван многократно. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който ищецът и длъжник по изп.д. № 1238/2020 г. по описа на ЧСИ Б. Б. оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство съгласно представения от взискателя "Т.С." ЕАД на органа по изпълнението изпълнителен лист от 02.03.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 2439/2014 г., въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и установителното действие на решение № I-49-143/13.03.2015 г., постановено по гр.д. № 33873/2014 г., влязло в сила на 24.01.2017 г.

1

От материалите по изпълнителното дело, съдът приема за установено следното:

Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 20.07.2020 г. ответникът е поискал от ЧСИ Б. да образува изпълнително дело и да предприеме действия по събиране на вземането, вкл. чрез налагане на запори, опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи имуществото на длъжника и да определи способа на изпълнение.

Със запорни съобщения от 15.09.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички банкови сметки, депозити, вещи в трезори, касети и суми, предоставени за управление от длъжника на „О.Б.Б.“ АД и „П.И.Б.“ АД. Запорните съобщения са получени, съответно запорите са наложени, а в изпълнение на наложения запор от банкова сметка на длъжника в „ПИБ“ АД е постъпила сумата 361 лева. Посочената сума е разпределена с протокол за извършено погасяване от 09.09.2022 г., като в полза на взискателя е преведена сумата 191,24 лева, от които 269,76 лева – разноски по изп.дело и 91,24 лева – частично погасена лихва от вземане с общ размер 293,15 лева, за което погасяване е направено отбелязване и на изпълнителния лист.

С молба от 27.07.2022 г. взискателят е пискал от органа по изпълнението да извърши конкретни изпълнителни действия, насочени към събиране на вземанията, предмет на изпълнителното производство.

На 24.11.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, депозити, вещи в трезори, касети и суми, предоставени за управление на „О.Б.“ АД.

С молба от 08.08.2024 г. взискателят е подал по изпълнителното дело писмено молба, с която е отправено искане за извършване на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземанията по листа. Не са налице данни от страна на ЧСИ Б. да са предприети действия по изпълнение на исканията на всискателя съгласно постъпилата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете – наличието на издаден срещу него изпълнителен титул за вземане, което не е удовлетворено.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Безспорно по делото е, че относно вземанията, предмет на правния спор, изпълнителният лист е издаден след развило се по реда на чл. 422 ГПК исково производство, като решението на съда, постановено по гр.д. № 33873/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, е влязло в сила на 24.01.2017 г., когато е влязло в сила определението за връщане на въззивната жалба, подадена от ответника К.. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Ето защо и от влизане в сила на 2 съдебното решение за процесните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение, е започнала да тече нова давност, чиято продължителност е 5 години.

Установява се на следващо място, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело, по което на 15.09.2020 г. и на 24.11.2022 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. С тези изпълнителни действия първоинстанционният съд приема, че погасителната давност за вземанията е била прекъсната, доколкото съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/.

С Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., пък е прието, че изпращането на запорни съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ. Прието е също, че перемцията е без правно значение за давността. Давността се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизане в сила на постановлението за възлагане. Извършените изпълнителни действия или новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват давността, независимо дали е образувано нова дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие (Така Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК, решение № 3/22 г. на ІV ГО, решение № 37/21 г. на ІV ГО, решение № 60282/22 г. на ІІІ ГО и др.).

Ето защо и давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната на посочените по-горе дати, от когато е започнала да тече нова давност, чиято продължителност е също 5 години. От последното прекъсване на давността към датата на приключване на съдебното дирене същата не е изтекла, с оглед което и предявеният иск е неоснователен и същият следва да се отхвърли.

Във връзка с констатацията на съда, че в хода на изпълнителното производство частично е било погасено вземане за лихва в размер на 91,24 лева, следва да се посочи, че за ищеца не е налице правен интерес да търси защита за тази част от вземането с иска по чл. 439 ГПК. Същата ищецът е погасил чрез плащане в хода на висящото изпълнително производство чрез средствата на принудителното изпълнение, като това погасяване не се оспорват нито от длъжника, нито от кредитора. Доколкото искът по чл. 439 ГПК е от вида на отрицателните установителни искове и с него ищецът отрича правото на принудително изпълнение на кредитора за конкретно определено вземане, като цели в отношенията му с ответника по спора да се отрече правото на последния 3 принудително да постигне изпълнение за конкретно притезателно право, в случая вземане, то и същият е допустим само при наличието на конкретен правен интерес от търсената защита. Ако ищецът разполага с друго право средство за защита (напр. осъдителен иск), то и е недопустимо да търси защита, от която няма интерес. С други думи, ако длъжникът е претърпял принудително изпълнение и имуществото му е намаляло, тъй като от него принудително са били събрани вземания, които не са били дължими, защото напр. вече е било погасено правото на принудително изпълнение за същите, то тогава на разположение на длъжника е искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който в най-голяма степен съответства на интереса му. Изпълнителното производство по отношение на тази част от вземането за мораторна лихва не е висящо, доколкото същото е вече събрано, преведено е на взискателя и последният не го претендира от длъжника. Следователно и в тази част не е налице правен интерес за ищеца от търсената защита. Ето защо и на основание чл. 130 ГПК в тази част (за сумата от 91,24 лева – частично погасена чрез плащане мораторна лихва), производството следва да се прекрати, а искът по чл .439, ал. 1 ГПК в допустимата му част (за сумата за главница от 2504,16 лева и за лихва за сумата 201,91 лева), като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.

3, вр. ал. 4 и ал. 8 ГПК възниква за ответника. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 евро, каквато сума следва да се възложи в тежест на ищеца.

На основание чл. 77 ГПК и съобразно изхода от спора в полза на ЧСИ Б. Б. следва да се присъдят разноските за изготвяне на препис от ИД в размер на 12,28 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 48720/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта по предявения от Н. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ************, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: гр.************, иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за сумата над 103,23 евро до сумата 149,89 евро, представляваща лихва за периода 01.05.2011 г. – 02.01.2014 г., за която по ч.гр.д. № 2439/2014 г. по описа на СРС, 49 състав е бил издаден изпълнителен лист от 02.03.2020 г.