Определение № 33000 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33000 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20251110156328 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 421502/29.12.2025г. ищецът П. И. К. е предявил против ответника ********* осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 12 782.30 евро (25 000 лева), предявен като частичен иск от сума в общ размер от 25 564.59 евро (50 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано НОХД № 255/2016 г. по описа на СГС, приключило с окончателно решение от 17.01.2022г. по КНД № 660/2021 г. по описа на ВКС, с което е потвърдена оправдателна присъда от 15.01.2021 г., постановена по ВНОХД № 1187/2019г. на САС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 17.01.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2300.81 евро (4500 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца вследствие на незаконното обвинение в извършване на престъпление по посочените наказателни производства, съставляващо общ размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в хода на съдебната фаза на посочените наказателни производства пред САС и ВКС.

Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 182/2014 по описа на СДВР, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.142, ал.1 от НК. След извършване на съответните действия по разследване, на 10.07.2014г. ищецът е задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на същата дата е извършен обиск на ищеца, а на 11.07.2014г. - претърсване и изземване в дома на същия, при който е иззето законно притежаваното му огнестрелно оръжие, от което е бил лишен по време на целия наказателен процес.

На 11.07.2014 г. му е било повдигнато обвинение за престъпление с правна квалификация по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е задържан за срок до 72 часа, като на 13.07.2024 г. с определение по ЧНД №3080/2014г. по описа на СГС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдено на 1

31.07.2024 г. от въззивната инстанция по ВЧНД №689/2014г. Мярката е изменена с определение от 15.10.2014 г. по ЧНД №4428/2014г. по описа на СГС с мярка за неотклонение „парична гаранция“, след внасянето на която ищецът е освободен.

На 21.01.2016 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление с правна квалификация по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и е образувано НОХД № 255/2016г. по описа на СГС, НО, 5 състав.

С присъда от 22.08.2019 г. по НОХД № 255/2016 г. по описа на СГС, НО, 5 състав, ищецът бил признат за виновен и осъден по обвинението срещу него и му било наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години.

Въз основа на жалба на ищеца е образувано ВНОХД № 1187/2019 г. по описа на САС, по което съдът с присъда от 15.01.2021 г. отменил осъдителната присъда на СГС и ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението.

По протест на Прокуратурата е образувано КНД № 660/2021 г. по описа на ВКС, по което с решение от 17.01.2022г. била оставена в сила оправдателната присъда и ищецът бил окончателно оправдан.

Твърди, че в период от около осем години ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността. Изтъква също, че по време на престоя му в следствения арест в период от три месеца бил в стрес, имал досег със задържани лица, които започнали да проявяват вербална агресия срещу него, ищецът развил паническо чувство за тревожност и безпокойство, влошило се цялостното му психическо и емоционално здраве, съзнанието му било обсебено от негативни и мрачни мисли за развитието на воденото срещу него досъдебно производство, както и бил притеснен за своето бъдеще и това на семейството му. Ищецът страдал от безсъние, нямал апетит и драстично отслабнал, което се отразило и на физическото му състояние. Ищецът се чувствал отпаднал и безжизнен. След като бил освободен, ищецът изпитвал срам да излиза навън. Поддържа, че доброто му име в обществото било сринато, били засегнати честта и достойнството му, изпитвал страх да започне работа и до м. март 2016 г. не упражнявал трудова дейност и нямал доходи. Твърди, че изпитвал притеснения от изхода на делото, като в периода на водене на делото станал раздразнителен, враждебен и избухлив човек, което от своя страна повлияло негативно на комуникацията както в семейството, така и в общуването му в професионален план. На 27.01.2016г. в електронна медия „Новини.бг“ била публикувана статия за внесения срещу ищеца обвинителен акт, която станала достояние на множество хора, включително на негови познати и колеги. Изтъква, че проведените с негово участие процесуално-следствени действия били мъчителни за него и изпитвал чувство на срам и унижение, както и притеснения поради участието си в съдебните заседания и провежданите процесуални действия. Твърди, че сторил разходи в хода на проведените производства в общ размер от 4500 лева, включваща заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство пред САС и ВКС. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

2

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Правят се доказателствени искания за изискване на н.о.х.д.№255/2016г. по описа на СГС, НО, 5 състав, ведно с материалите от досъдебната фаза /включително производства за мярка за неотклонение по ч.н.д.№3080/2014г. по описа на СГС, в.ч.н.д.№689/2014г. по описа на САС и ч.н.д.№4428/2014г. по описа на СГС/, въззивно и касационно производство.

Правят се искания и за допускане на комплексна съдебно - психологическа и съдебно медицинска експертиза, за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и искане по чл. 192 ГПК.

Ответникът- *********, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на исковата молба и допълнение към същия, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е било повдигнато обвинение срещу ищеца, по което е бил оправдан. Поддържа, че оправдателната присъда почива единствено върху преценка на степента на участие, респективно обществената опасност на извършеното от ищеца, в иначе доказано престъпно деяние, завършило с осъдителни присъди по отношение на други съучастници, а участието на ищеца в престъпното деяние е станало причина за предприетата срещу него наказателна репресия. Изтъква, че не са налице доказателства за това, че неимуществените вреди, които ищецът твърди да е претърпял в резултат на обвинението, са пряка и непосредствена последица от обвинението, за което ищецът е бил оправдан. Излага и че публикациите в електронни медии не съдържат изявления на Прокуратурата на Република България и не са налице данни същата да е предоставяла информация относно разследването, поради което придаването на публичност на случая и търпените от това вреди не следва да ангажират отговорността на прокуратурата, доколкото са причинени от действия на трети за процеса лица. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени морални вреди и негативни психически последици като пряка и непосредствена последица именно от обвинението, а така също и претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено и с икономическия стандарт в страната. Оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и несъответстващо на твърдените вреди. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално - да бъде определен по- нисък размер на обезщетение. Намира и че претендираните имуществени вреди от ищеца са недоказани. Прави възражение за изтекла давност по отношение на искането за законна лихва.

Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

2. ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че ищецът е 3 бил привлечен в качеството на обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт за престъпление с правна квалификация по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и е образувано НОХД № 255/2016 г. по описа на СГС, приключило с окончателно решение от 17.01.2022г. по КНД № 660/2021 г. по описа на ВКС, с което е потвърдена оправдателна присъда от 15.01.2021 г., постановена по ВНОХД № 1187/2019г. на САС.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване за престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, за което е бил окончателно оправдан с влязло в сила решение от 17.01.2022г. по КНД № 660/2021 г. по описа на ВКС.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда; претърпени имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и размера на вредите.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че се погасил претендираните вземания, както и останалите си правоизключващи и правопогасяващи възражения.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Следва да се изиска за послужване НОХД № 255/2016 г. по описа на СГС, НО, 5 състав, заедно с архивираните към него ВНОХД № 1187/2019 г. на Софийски апелативен съд и КНД № 660/2021 г. по описа на ВКС- I НО, както и досъдебно производство ЗМ № 182/2014 г. по описа на СДВР, включително производства за мярка за неотклонение по ЧНД № 3080/2014г. по описа на СГС, ВЧНД № 689/2014г. по описа на САС и ЧНД № 4428/2014г. по описа на СГС.

Следва да се изиска свидетелство за съдимост на ищеца, както и справка от НАП за регистрираните трудови договори за периода от 10.07.2014 г. до 17.01.2022 г.

4

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели е основателно, като следва да се допусне разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в доказателственото искане обстоятелства.

Що се отнася до искането за комплексна съдебно – медицинска и съдебно – психологическа експертиза по отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът ще се произнесе по него в открито съдебно заседание, доколкото към настоящия момент не са формулирани въпроси към експертизата. В тази връзка следва да се укаже на ищеца да формулира въпроси по доказателственото искане, в случай че го поддържа.