Определение № 442 от 06.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600544 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. В.П. от АК – П в качеството му на защитник на подс. С. Н. Д., против протоколно определение № 483/19.11.2024 г., постановено по НОХД № 609/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производтво, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В жалбата на адв. П. се твърди, че в диспозитива на обвинителния акт на подсъдимия незаконосъобразно е било повдигнато обвинение по чл. 255 ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 от НК. за това, че „е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „П.“ ООД, с ЕИК: *********, 1

„представляващи дължим данък върху добавената стойност.“, а текстът на чл.

255, ал.1 от НК е „ Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения “. Това водело до неяснота в какво е обвинен подс. Д., дали в избягване установяването или както е текста на чл.255, ал.1 от НК, плащането на данъчното задължение, защото двете обстоятелства - установяване и плащане, като укриване не може да бъде извършено по отношение на един и същи вид данък. Възразява се, че в диспозитива на обвинителния акт е посочено като мястото на извършване на престъпление „включително“ и гр.

П., а мястото на извършване трябва да е определено еднозначно и категорично.

На следващо място защитника на подсъдимия в жалбата е посочил, че диспозитива на изготвения ОА, датите на подаване на Справкитедекларации са приети и за дати на настъпване на изискуемостта на НЕДЕКЛАРИРАНИ, т.е. на НЕУСТАНОВЕНИ данъчни задължения, като при това в последните три случая, в ОА се приема, че изискуемостта е настъпила по-рано (13.02.2013, 13.06.2013 и 12.07.2013) от падежа определен в закона 14-то число на месеца следващ данъчния период. Същевременно в ОА липсва конкретно изложение, защо това е така, както и изобщо липсва описание на фактическите действия/бездействия на подсъдимия, с които, след като е подал справките -декларации за дължимия според него ДДС за внасяне, е избегнал задължението за плащане на недекларирано, т.е. неустановено и неизискуемо задължение за плащане.

На последно място в жалбата се излагат доводи, че формално материалите нито по ДП № 66/2018 г. на ОСлО към ОП - Пазарджик, нито по пр-п-ка № 522/2018 г. на ОП - Пазарджик, която според обясненията на прокурора в РЗ, обединявала материалите по ДП 79/2021 г. по описа на НСлС и ДП № 66/2018 г. на ОСлО към ОП - Пазарджик са им били предявени, като е заявена и липса на посочени документи.

Защитата счита, че посочените нарушения са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. С. Н. Д..

2

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимия е изразила горните претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК и така е обосновано искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Първостепенният съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че наведените доводи са несъстоятелни.

Изводите на съда са правилни.

НОХД № 609/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по внесен обвинителен акт срещу С. Н. Д. за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил подробно в обстоятелствената част какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и механизма на инкриминираното престъпление. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимия.

Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираните деяния, каква е доказателствената им обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той /прокурорът/ решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При 3 положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

Поради това възражението на защитата на подсъдимия, че в диспозитива на обвинителния акт на подсъдимия незаконосъобразно е било повдигнато обвинение по чл. 255 ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 от НК. за това, че „е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „П.“ ООД, с ЕИК: *********, „представляващи дължим данък върху добавената стойност.“, а текстът на чл. 255, ал.1 от НК е „ Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения “, защото двете обстоятелства - установяване и плащане, като укриване не може да бъде извършено по отношение на един и същи вид данък, е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

На първо място какво обвинение следва да повдигне е също въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на закона, събраните по делото доказателства и формираното си вътрешно убеждение. Съдът не разполага с правомощия да задължи прокурора да повдигне или не определено обвинение. В конкретния случай поставения с възражението въпрос е по съществото на спора, изграден на базата на приетите за установени и посочени в обвинителния акт фактически положения, които достатъчно ясно са очертали релевантната за предмета на доказване фактология. Въпросът за обосноваността и законосъобразността на този правен извод може да бъде решен обаче само с присъдата, но не и на настоящия процесуален етап.

Същото касае и възражението, че в диспозитива на изготвения ОА, датите на подаване на Справките-декларации са приети и за дати на настъпване на изискуемостта на недекларирани, т.е. на неустановени данъчни задължения, като при това в последните три случая, в обвинителния акт се приема, че изискуемостта е настъпила по-рано (13.02.2013, 13.06.2013 и 12.07.2013) от падежа определен в закона - 14-то число на месеца следващ данъчния период. От обстоятелствената част по делото се установява, че е налице описание на фактическите действия/бездействия на подсъдимия т.е.

4 посочени са фактите и обстоятелствата относими към правната квалификация на инкриминираното деяние за което му е повдигнато обвинение.

Обосноваността на обвинителния акт също е въпрос по същество и не може да бъде коментиран в хода на разпоредителното заседание.

Не основателно се явява и възражението, че в диспозитива на обвинителния акт не е посочено точното място на извършване на престъплението, а е посочено като мястото на извършване на престъпление „включително“ и гр. П., а мястото на извършване трябва да е определено еднозначно и категорично. В диспозитива на обвинителния акт буквално е посочено „През периода 01.03.2012 г. - 12.07.2013 г. включително в гр.П., в качеството….“. От изложеното следва, че думата включително касае крайната дата на обвинението т.е. включително 12.07.2013 г., а не мястото на извършване на деянието гр.П.. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт коректно е описано, че подаване на инкриминираните документи е ставало в ТД на НАП П, офис П.. В Тази връзка следва да се посочи, че мястото на подаване на СД не е произволно, а напротив е ясно регламентирано в специалното законодателство. Съгласно чл.99, ал.1 от ДОПК, СД по ЗДДС се подават в компетентната териториална дирекция, а съгласно чл.8, ал.1, т.3 от същия кодекс „Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е :….3. териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;“ Следователно, съобразно елементите на данъчното престъпление, предмет на делото, включващи подаването на СД в съответния офис на задълженото лице – определената компетентна териториална дирекция, която съгласно обвинителния акт и очертаните фактически параметри в същия е именно ТД на НАП П, офис П..

От горното следва извода, че в обвинителния акт, както в обстоятелствената част така и диспозитива коректно е посочено мястото на извършване на престъплението. Въпреки това първостепенният съд с обжалваното определение е дал възможност на прокурора в седмодневен срок отстрани тази според съда фактическа грешка, като посочи ясно, категорично и недвусмислено мястото на извършване на престъплението. Диспозитива на обвинителния акт отговаря на условията на чл.246, ал.3 НПК и настоящият състав не съзира претендираните от защитата процесуални пороци.

В настоящия процесуален етап, в който се намира делото, въпросите 5 поставени от защитата, касаещи материалноправната годност на обвинението не могат да бъдат решени. Това може да бъде сторено от решаващият съд единствено в открития състезателен процес, в който прокурорът разполага с целия процесуален инструментариум да защити обвинителната си теза, респ. защитата и подсъдимия да я оборят. Ето защо необосноваността на обвинителния акт не може да доведе до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, а по – скоро обратното, би предпоставила процесуални неблагополучия за обвинителната власт в хода на съдебното производство, чийто логичен завършек в такива случаи се явява оправдателната присъда.

Несъстоятелно е и възражението на защитата, че формално материалите нито по ДП № 66/2018 г. на ОСлО към ОП - Пазарджик, нито по пр-п-ка № 522/2018 г. на ОП - Пазарджик, която според обясненията на прокурора в РЗ, обединявала материалите по ДП 79/2021 г. по описа на НСлС и ДП № 66/2018 г. на ОСлО към ОП - Пазарджик са им били предявени. От приложените по досъдебното производство материали, в частност протокол за предявяване на 29 тома по ДП 79/2021 г. по описа на НСлС се установява, че на подсъдимия и защитата са предявени всичките приложени по досъдебното производство материали. Освен това както правилно е отбелязъл първостепенният съд материалите по НОХД № 609/2024г. са били на разположение на страните по делото, на които е била осигурена възможност да се запознаят със същите и в деловодството на съда и по електронен път, като са могли да направят своите необходими извлечения съгласно Разпореждане № 801/10.10.2024 г.