Решение № 69 от 28.03.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. гр. Лом, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620102327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег.№ 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ****, вписан в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***“, ***, сграда 14, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., срещу М. В. В. с ЕГН:**********, с адрес: с. Септемврийци, ул. „***“ № 109, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено спрямо ответника, че е налице вземане на ищеца за сума в размер на 5376,47 лв., включваща: 2914,83 лв. главница по Договор за потребителски кредит с номер PLUS-13486508 от 22.06.2016 г., 1106,52 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017 г. – 05.07.2019 г., 1355,12 лв. мораторна лихва за забава за периода от 05.08.2017г. до 16.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 817/2022 г. по описа на ЛРС. Претендират се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителски заем с № PLUS-13486508 от 22.06.2016 г. ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 3500 лв.

Сумата, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора на длъжника. За ответника възниква задължението да погаси заема на 36 броя равни месечни вноски - всяка 1 по 175,75 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, както и «Такса ангажимент». Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.07.2017г., като към тази дата са погасени 11 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.08.2017 г., от която дата вземането е станало изискуемо в пълния му размер, за което от страна на кредитора е изпратено уведомление до длъжника. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Лом. По гражданско дело № 817/2022 г. е издадена Заповед за изпълнение, като заявителят е уведомен от заповедния съд да предяви иск относно вземането си.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от особения представител на ответника – адв. Л. Г. от МАК, като се твърди, че предявеният иск е неоснователен.

Оспорва се исковата претенция в цялост, както по основание, така и по размер. Оспорват се всички наведени с исковата молба факти и обстоятелства. Не се възразява по приемането на представените с исковата молба писмени доказателства.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника адв. Л. Г. от МАК моли съда да отхвърли предявения иск. Заявява, че оттегля оспорванията, които е направил.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 817/2022 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми, съставляващи задължение по Договор за потребителски заем с номер PLUS-13486508 от 22.06.2016 г.: 2914,83 лв. главница по кредита, 1106,52 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017 г. – 05.07.2019 г., 1355,12 лв. мораторна лихва за забава за периода от 05.08.2017 г. до 16.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство - 107,53 лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.05.2022 г., връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Представен е от ищеца Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № PLUS2 13486508 от 22.06.2016 г., сключен между страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ размер на кредита 3500,00 лева, договорена застрахователна премия 705,60 лева, такса ангажимент 122,50 лева, срещу задължението му за погасяване на кредита в срок до 05.07.2019 г., платим на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 175.75 лв., с падежна дата 05 – то число на месеца. Годишният процент на разходите е в размер на 42.20 %, а лихвеният процент – 32.96 %, като общата стойност на плащанията е в размер на 6327,00 лв. На клиента-ответник били връчени и условия към договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието. Приложен като доказателство е и погасителен план, включен в самия договор, подписан от ответника. Приложена е покана от 12.12.2017г. от ищеца за уведомяване на ответника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащането на повече от две погасителни вноски, като е посочен общият размер на задължението и същото по пера. Липсват доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.

Страните са договорили, че лихвеният процент е фиксиран в размер на 35,89 % и че ГПР е в размер на 45,15 %. Видно е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план с посочена обща вноска 423,80 лв. В чл. 5 от договора е предвидено заплащане на обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва за забава за периода на забавата върху всяка забавена вноска. В чл. 5 е посочен и начинът на определяне на законната лихва за забава - ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като е уточнено, че основният лихвен процент се определя от БНБ, а размерът на законната лихва - с Постановление на МС. В договора е установено също в чл. 5, че при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени от договора надбавки, ведно с обезщетението за забава, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е поискано от ищеца назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че не оспорва въпросите, относими към експертизата, поради което такава не е допусната.

Считано от 04.12.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс - клон България“, ЕИК:

****, е заличен търговец съгласно вписване в ТРРЮЛНЦ вследствие продажбата по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - клон България“, ЕИК: ****, придобито от правоприемник „Юробанк България“ АД с ЕИК **** с Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да 3 докаже образуването на заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 817/2022 г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, в изпълнение указанията на съда, заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков кредит между страните – Договор за потребителски кредит с номер PLUS-13486508 от 22.06.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ размер на кредита 3500,00 лева, договорена застрахователна премия 705,60 лева, такса ангажимент 122,50 лева, срещу задължението ответникът да върне по установения между тях начин чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.

По делото не се установи от страна на ответника да са извършвани плащания по договора, които да оборват твърденията на ищеца, че задължението не е изпълнено в цялост.

По делото липсват доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Т.е. от страна на кредитора – ищец не е обявена предсрочната изискуемост на кредита съобразно указанията, дадени в т.18 на ТР№4/2013г. на ВКС. В ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен 4 за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В тълкувателното решение в разясненията към т. 1.2 е посочено следното: „Това е обусловено и от момента, към който се формира силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила….. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.“ Поради това съдът следва да извърши преценка кои вноски са падежирали към момента на приключване на съдебното дирене /а не към датата на постановяване на съдебното решение/ и да признае вземането на ответника в тази му част. Съобразявайки материалите по делото, към датата на приключване на съдебното дирене – 28.02.2024 г., са падежирали всички 36 погасителни вноски, поради което искът за главница следва да се уважи в цялост.