Решение № 42 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20233100502053 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№58195/03.08.2023г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София срещу решение №2619/14.07.2023г. по гр.д.

№20223110107902 по описа на ВРС, с което жалбоподателя т е осъден ДА ЗАПЛАТИ на И.

В. С., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 930,00 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение за настъпило на 13.04.2022 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № **** г. за имуществена застраховка „Каско на МПС“, за лек автомобил марка ****, с ДК № ****, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението по САТЕ в частта относно стойността за възстановяване на вредите, както и допълнителната САТЕ. Сочи се, че съдът неправилно не е приел валидността на т.24.7 от ОУ.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна И. В.

1

С., чрез адв.Р.Р., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Предявен e пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ от И. В. С., ЕГН **********, с адрес: **** срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 930,00 лв. (след допуснато изменение в цената на иска), представляваща остатък от застрахователно обезщетение за настъпило на 13.04.2022 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № **** г. за имуществена застраховка „Каско на мпс“, за лек автомобил марка ****, с ДК № ****, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че с ответното дружество бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ относно притежавания от ищеца автомобил марка **** с ДК № **** по полица № **** г. със срок на действие на договора от 29.08.2021 г. до 28.08.2022 г. и максимална застрахователна стойност от 10,000 лв. Сочи се в исковата молба, че на 13.04.2022г. били установени увреждания по автомобила, а именно надрани три детайла преден капак, предна дясна врата и задна дясна врата, за което своевременно бил уведомен ответника и била предявена претенция по застраховка „Каско на МПС“. Образувана била застрахователна щета № ***** и извършен оглед на МПС, при който са констатирани неизправности по МПС при огледа на преден капак, врата предна дясна и врата задна дясна, като степен на увреждане се посочва „ремонт-лек“ и в забележка е посочено „полиране“. От застрахователната компания насочили автомобила за отстраняване на щетите в доверен сервиз, където било установено, че уврежданията по детайлите не могат да бъдат отстранени чрез полиране, а следва да бъдат боядисани. Въз основа на това становище бил съставен нов опис-заключение за вреди на процесното МПС на 29.04.2022г. и на 18.05.2022г. на посочената от ищцата банкова сметка била изплатена сума по застрахователната претенция в размер на 266,71 лв. В резултат на проучване сред сервизи в гр. Варна за стойността на ремонта, ищецът установил, че средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 910,00 лв. Твърди, че разликата от 643,00 лв. не е заплатена от застрахователя. Счита, че с изплащане на сумата от 266,71 лв. ответникът е признал основателността на дължимото застрахователно обезщетение, като спорен остава дължимия размер на застрахователното обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. И. Г., с който се изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, както и че по отправената от ищеца претенция „Дженерали Застраховане“ АД е изплатило в полза на застрахования сумата от 266,71 лв. Излага, че 2 изплатената сума от 266,71 лв. е определена по експертна оценка, съгласно изрично искане на ищеца от 11.05.2022 г., която съобразно Общите условия се извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Претендираният размер на обезщетението се оспорва като силно завишен, надвишаващ пазарните стойности. На следващо място се твърди, че боята на посочените от ищцата детайли е била увредена при сключването на полицата, което се установява от протокола за оглед и изготвените снимки при сключването на застраховка „Каско на МПС“ № **** г., като при последващите застраховки с № № **** г., № **** г. и № **** не е правен допълнителен оглед. Излага се, че при боядисване на детайл за отстраняване на щета по него се пребоядисва целия детайл, а не само участъкът, в който е локализирано нараняването на боята, за което е заведена щета, поради което се сочи, че ищецът следва да поеме част от отговорността при поправката на щетите за да не се облагодетелства неоснователно. Позовава се на т. 27.4 от ОУ, съгласно която се прилага 50 % самоучастие за щети по МПС на възраст над десет години от датата на първа регистрация (в случая 2004 г.) до датата на начало на застраховката, когато върху него са причинени повреди чрез механично въздействие на трети лица. Счита за неоснователен и акцесорния иск за законна лихва, както и разноски, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло предявените искове и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ се предпоставя от доказване наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за автомобил марка ****, с ДК № ****, по застрахователна полица № **** г., валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - 13.04.2022г., както и че по образуваната щета ответникът е заплатил обезщетение от 266,71 лв.

3

Не е спорно също и настъпването на застрахователно събитие на 13.04.2022 г., което се установява от протокола за извършен оглед на МПС и опис – заключение по щета, в които са отразени уврежданията по посочените в исковата молба три детайла /преден капак, врата предна дясна и врата задна дясна/, както и от действията на застрахователя, който е определил и изплатил обезщетение от общо 266,71 лв. по щетата, като по този начин е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.

Спорно е определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение, а именно дали следва да се приложи Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ или средни пазарни цени, както и приложимостта на клаузата по чл.24.7 от ОУ, предвиждаща лимитиране отговорността на застрахователя до 50% от застрахователната сума при наличието на конкретни предвидени в клаузата предпоставки.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, по което вещото лице е определило пазарна стойност на причинените щети по процесния автомобил към момента на произшествието в размер на 281,82 лв., определен по правилата на Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и 1200,06 лв. средна пазарна цена при ремонт с нови алтернативни части.

Като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.

№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната или възстановителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от КЗ.

В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на 4 направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което възстановителната стойност се установява от заключение на вещо лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице, приета в хода на първоинстанционното производство, което е изчерпателно и обосновано, посочени са източниците, които са използвани. Видно от заключението е изчислена стойността на ремонта в общ размер 1200,06 лв., включващ нови алтернативни части и труд, към датата на настъпилото застрахователно събитие, при използване на средна пазарна цена на труда в сервизи, притежаващи сертификат за качество и такива без сертификат.

На следващо място, релевирано е възражение за приложение на клаузата по чл.27.4 от ОУ, предвиждаща лимитиране отговорността на застрахователя до 50% от застрахователната сума при наличието на конкретни предвидени в клаузата предпоставки.