Решение № 166 от 31.05.2021, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166 гр. Враца, 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 13.05.2021 г. /тринадесети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА

КОЦЕВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 148 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на * М.М., в качеството му на * на В.О.К., * и законен представител на ЕТ „М. – В.К.“ ***, против ЗППАМ № 21-0248-000090/08.03.2021 г., издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца“.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложен списък по чл.

80 ГПК.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител * М. е депозирано писмено становище, в което по съществото на спора поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.

Ответникът – Началник

РУ – Бяла Слатина при ОДМВР - Враца не ангажира становище по жалбата.

Представителят на

ОП-Враца, прокурор Вътов дава заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и уважаване на жалбата. Излагат се доводи се, че не са налице условията на чл.171, т.2а,б.“а“ ЗДвП, които дават основание да бъде наложена принудителната мярка.

По делото са приети и приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху заповедта, същата е получена от адресата на 12.03.2021 г., а жалбата против нея е изпратена в съда по пощата, с дата на пощенското клеймо 19.03.2021 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 08.03.2021г. около 15:44ч. в *** с посока на движение към *** е спрян за проверка товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ********, като при проверката е установено, че водачът Б.О.Г. управлява процесното МПС без да притежава СУМПС, което е отнето на 06.03.2021 г. Съставен му е АУАН Серия GA,

№ 369504, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, приложен като доказателство по делото.

На същата дата 08.03.2021 г. Началник РУ – Бяла Слатина при ОДМВР – Враца е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 21-0248-000090/08.03.2021г., с която на собственика на автомобила и настоящ жалбоподател – ЕТ „М.К.“, със законен представител В.О.К. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца“ и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ********.

Органът е приел, че оспорващият виновно е нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на

Определение на съда от 06.04.2021 г., с писмо вх. № 799/15.04.2021 г., административният орган е изпратил и АУАН серия GA,

№383103/06.03.2021г., разпечатан от Система за управление на административнонаказателна дейност /АИС АНД/, приложен към доказателствата по делото.

Правомощието на

Началник РУ към ОДМВР - Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед рег. № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, приложена към делото. Приложена е и справка за нарушител/водач, относно лицето Б.Г..

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,

4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена в т.1.5 на приложената по делото заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, която е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл.165 от ЗДвП /служебно известна на съда/. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.

Заповед за прилагане на ПАМ №21-0248-000090/08.03.2021г. на Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР - Враца е издадена в писмена форма и е подписана от своя издател, посочен е адресата, има ясна разпоредителна част, като съдържа указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка е предоставяне на управлението на процесното МПС на лицето Б.Г., който не е правоспособен водач. Действително в обстоятелствената част на заповедта не е отбелязано съставен ли е АУАН за това нарушение, с кой номер, от коя дата, от кого и срещу кое лице, но в диспозитива на същата е посочено, че се издава във връзка със съставен АУАН серия GA, № 369504/08.03.2021г., представен с административната преписка, против Б.Г., за това, че управлява т.а „Пежо Боксер“ с рег. № ********, собственост на жалбоподателя, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 ЗДвП. Този АУАН е вписан като фактическо основание за издаване на заповедта и същата се позовава на него, поради което съдът приема, че оспорения акт е мотивиран и притежава необходимото съдържание, разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП в случаите по чл.171, т.2, букви "в", "к",

"л",

"м", "н" и т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл.171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е налице. Този акт притежава не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в него обстоятелства. В случая в текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Органът се позовава и препраща към съставен АУАН, серия GA, № 369504/08.03.2021 г., установените обстоятелства, в който са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Вярно е, че така изложените мотиви в оспорената заповед са пестеливи, но и в този обем са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. В случая с оглед на изложеното не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена, с оглед на което се налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Независимо от горното ЗППАМ е незаконосъобразна, поради постановяването ѝ в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

С нормата на чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от

Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При така цитираната законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното превозно средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане на мярката е – управление на МПС от трето, различно от собственика лице, непритежаващо съответно СУМПС. Общото и в двата случая е, че адресат на мярката по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т.е. субектът по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС – в настоящия казус именно жалбоподателя.

В случая административният орган неправилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл.171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото - адм. преписка не се установява, че по времето и мястото, посочени в оспорената заповед, МПС „Пежо Боксер“ с рег.№ ********, собственост на жалбоподателят е управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. Липсват каквито и да било доказателства, които да потвърждават приетото от административния орган в оспорената ПАМ, че СУМПС на Б.Г. е отнето на 06.03.2021 г. и към момента на проверката два дни по-късно на 08.03.2021г. е бил неправоспособен водач. От представения по делото АУАН серия GA, №369504/08.03.2021г., на който се позовава ответника, че лицето Г. е неправоспособен водач, видно от АУАН серия GA

№ 383103/приложен по делото/ се установява от този акт единствено, че на 06.03.2021 г., в ***, Г. е управлявал същото МПС с незаплатена глоба наложена с фиш, с което е нарушил чл.186, ал. 7 от ЗДвП и е уведомен за започване на производство по издаване на ЗППАМ.

Такава заповед, обаче, с която временно е отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба, не е издадена нито към момента на постановяване на оспорената в настоящото производство, нито към датата на провеждане на съдебното заседание по делото, нито към момента на постановяване на настоящото решение. При това положение не само, че няма влязъл в сила административен акт, с който СУМПС на лицето да е отнето по административен ред, но изобщо такъв не е издаден. Предвид обстоятелството, че с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС на РБългария/ Обн. ДВ, бр. 26/30.03.2021 г./, нормата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е обявена за противоконституционна, заповед за прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба и занапред не може да бъде издадена. От страна на административния орган не са представени доказателства, а липсват и твърдения Г. да е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен или съдебен ред или СУМПС да му е отнето по реда на чл. 69а от НПК.