Решение № 4735 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100504019 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 16493 от 12.10.2023 год., постановено по гр.дело № 17861/2023 г. на СРС, Г.О., 85 състав, е признато за установено по предявените от В. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*********, ап.5, срещу “Про Лего“ АД, ЕИК 175249461, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*********, искове с правна квалификация чл.439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 23.07.2013 г. по гр.дело № 60562/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, а именно:

13145,64 лв. - главница по Договор за банков потребителски кредит от 01.06.2007 г.;

6854,36 лв. - договорна лихва за периода 01.06.2007 г. - 01.10.2012 г.; 400 лв. разноски; 1300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С решението на съда е осъдено „Про Лего“ АД, ЕИК 175249461, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*********, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.1 ГПК на адв.А. А. от САК, личен № *********, с адрес: гр.София, ул.“*********, сумата от 2353 лв. - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на В. Л.

Т.. С решението на съда е осъдено „Про Лего“ АД, ЕИК 175249461, със седалище и 1 адрес на управление: гр.София, ул.“*********, да заплати на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 868 лв. - държавна такса.

Срещу решението на СРС, 85 с-в е постъпила въззивна жалба от „ПРО ЛЕГО“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Й. М., с искане същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Основните доводи във въззивната жалба са във връзка с недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес за ищеца. В жалбата се излагат доводи, че съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск вземането на взискателя, като за да е допустимо производството е необходимо на първо място да има качеството длъжник и да подаде иска си срешу взискателя, т.е. необходимо е изпълнителното производството да е висящо. Твърди се, че към отговора на искова молба е приложено като доказателство по делото, копие от съобщение с изх. № 058825/11.06.2020 г. по изп.дело 9970/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, ведно с постановление от 11.06.2020 г. с което е уведомен взискателят по делото, че производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Постановлението за прекратяване на производството е влязло в законна сила.

Производството по делото било образувано на 05.04.2023 г., като съпоставяйки двете дати, датата на прекратяване на изпълнително производство и датата на образуване на гр.дело № 17861/2023 г., е видно, че исковата молба е подадена след влизане в сила на постановлението, т.е. към датата на исковата молба, ищецът В. Л. Т. не е имал качеството на длъжник по изпълнителното производство. Твърди се също така, че в случая не е налице висящо изпълнително производство, което да обуславя правния интерес на ищеца, от воденето на настоящето исково производство. Твърди се, че по настоящето гражданско дело не е налице положителната процесуална предпоставка за воденето на производството, а именно наличието на правен интерес от воденето на делото с основание чл. 439 ГПК от страна на ищеца. В жалбата се излагат доводи също така, че правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка, липсата на която обуславя недопустимост на конкретното производство, което пък от своя страна обуславя и недопустимостга и на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец В. Л. Т., чрез пълномощника си адв.А. А., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца В. Л. Т. срещу ответника “Про Лего“ АД, гр.София, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 23.07.2013 г. по гр.дело № 60562/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, а именно: 13145,64 лв. - главница по Договор за банков потребителски кредит от 01.06.2007 г.; 6854,36 лв. - договорна лихва за периода 01.06.2007 г. - 01.10.2012 г.; 400 лв. - разноски; 1300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което 3 съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят основните доводи изложени в жалбата за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика - т.9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно решение е допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.дело № 903/2021 г. на ВКС, III г.о е прието, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него 4 изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

В определение № 513/24.11.2016 г. по ч.гр.дело № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, включително спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.

С оглед на гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че искът по чл.439 от ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета "Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно, ал.2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.