Разпореждане № 2823 от 01.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5707/2023
- Вид
- Разпореждане № 2823
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 01.11.2023
- Състав
- Мирослава Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 35, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2823 гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от общ характер № 20231100205707 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247б НПК за проверка на подсъдността на делото.
Делото е постъпило в Софийския градски съд, след като с разпореждане от 2.10.2023 г. по н.о.х.д. № 1318/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е било изпратено по подсъдност на основание чл. 36, ал. 1 НПК.
Съдебното производство е било образувано по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас срещу Х. Т. Т. за престъпления по чл.255, ал. 3 вр. ал.
1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, срещу Й. Н. В. за престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл.255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 23, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу Б. М. И. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т.
6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 НК.
На подс. Х. Т. Т. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 12.04.2013 г. до 13.07.2013 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „К.К.” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от К.К.” ЕООД в особено големи размери – 560 590,44 лева за общо три данъчни периода, като потвърдил неистина в три броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП – Варна, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и обвинение за това, че през периода от 13.07.2013 г. до 13.08.2013 г. в гр. Варна, при условията на реална съвкупност с горепосоченото престъпление и при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „А.-В” ЕООД, избегнал 1 установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „А.-В” ЕООД, в особено големи размери – 321 734,00 лева за общо 2 данъчни периода, като потвърдил неистина в 2 броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 ЗДДС, подадени пред ТД НАП – Варна, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене на счетоводството на дружеството, и приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК.
На подс. Й. Н. В. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 13.06.2013 г. до 16.09.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на В.В.К., управител на „Т.А. 2013“ ЕООД и ръководейки на практика дейността на дружеството, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „Т.А. 2013“ ЕООД, в особено големи размери – 702 850,48 лева за общо 4 данъчни периода, като в 4 броя декларации, които се изискват по чл.125, ал. 1 ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП – София потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит на цитираното дружество, като деянието е извършено при условията на посредственото извършителство – чрез В.В.К., вписан като собственик и управител на „Т.А. 2013“ ЕООД – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и обвинение за това, че на 16.09.2013 г. при условията на реална съвкупност с горепосоченото престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ „А.“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „А.“ЕООД, в особено големи размери – 123 419, 52 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № 22031100743 /16.09.2013г. подадена от него по електронен път пред ТД на НАП-София, потвърдил неистина, а именно декларирал ДДС за внасяне в размер на 9 497,54 лева, а е следвало да декларира ДДС за внасяне в размер на 132 917,06 лева, като разликата се дължи на вписването в СД по ЗДДС и дневника за покупки за август 2013 г. на 1 брой данъчна фактура, с издател „Ц.***“ ЕООД, а именно ДФ № 16/31.08.2013г с ДО 617 097,60 лева и ДДС 123 419,52 лева, представляваща документ с невярно съдържание – отразяваща сделка, която реално не е била извършена и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит за тази фактура – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 23, ал. 1 НК.
На подс. Б. М. И. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 10.04.2013 г. до 12.06.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „У.Л.“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „У.Л.“ ЕООД, в особено големи размери – 318 148,00 лева за общо 3 данъчни периода, като в 3 броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП – гр. София, потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на 2 стопанската дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит, като деянието е извършено при условията на посредственото извършителство – чрез Р.А.А., подал справките-декларации по електронен път, посредством собствения си електронен подпис – престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При тези фактически и правни рамки на обвинението ОС Бургас е приел, че съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 НПК съдебното производство пред него следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския градски съд, тъй като три от общо пет престъпления са извършени в гр. София, още повече че близо две години досъдебното производство е било наблюдавано от Софийската градска прокуратура.
Намирам, че преценката на ОС Бургас относно местната подсъдност е незаконосъобразна по следните съображения.
Предмет на наказателното производство действително са пет престъпления, три от които се твърди, че са извършени в гр. София, а две – в гр. Варна. Наказуемостта на всички е еднаква, а обусловената от правната квалификация родова подсъдност съгласно чл. 35, ал. 2 НПК е на окръжен съд.
На основата на изтъкнатата фактическа и правна рамка на обвинението териториалната компетентност на първостепенния съд следва да бъде определена при условията на чл. 36, ал. 3, пр. 2 НПК, чиято разпоредба урежда местната подсъдност, когато обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища. В тази хипотеза делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. В процесния случай досъдебното производство е завършило с внасяне на обвинителния акт от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас по ДП № 27/2017 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас. Не могат да бъдат споделени доводите на ОС – Бургас, че факт с правно значение е обстоятелството, че за период от около две години, досъдебното производство е било наблюдавано от Софийската градска прокуратура. Става въпрос за наблюдение върху част от първия стадий на досъдебното производство – този по разследването, но досъдебното производство приключва с края на втория последен стадий – действия на прокурора след завършване на разследването. Резонът, който е заложен в чл. 36, ал. 3, пр. 2 НПК, е обвързан с осигуряване на възможността прокурорът, решил съдбата на обвинението в досъдебното производство с акта на неговото повдигане с внасяне на обвинителен акт за престъпления, извършени в района на различни съдилища, да сезира съответния нему съд, за да може пълноценно да осъществи обвинителната функция в съдебната фаза на наказателния процес.
С оглед изложените факти за процесуалното движение на делото и изтъкнатите съображения намирам, че СГС не е териториално компетентен да разгледа 3 внесеното обвинение. Между настоящия съд и ОС Бургас възниква спор подсъдност, който следва да бъде решен от Върховния касационен съд. за
Поради това и на основание чл. 247б, ал. 3 НПК и чл. 44, ал. 1 НПК съдията - докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПОВДИГАМ спор за подсъдност между Софийския градски съд и Окръжен съд – Бургас пред Върховния касационен съд.
Прекратявам съдебното производство по н.о.х.д. 5707/2023 г. на СГС, НК, 29 състав.
Изпращам делото на Върховния касационен съд по компетентност.
Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4