Разпореждане № 3796 от 28.04.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3796 гр. Добрич, 28.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Частно гражданско дело № 20263230101347 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника Г. М. Ч. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление **********, сумите: 6 066,20 EUR (шест хиляди шестдесет и шест евро и 20 цента), представляваща главница за периода от 01.10.2023 г. до 01.09.2030 г., ведно със законната лихва за период от 14.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 4 584,60 EUR (четири хиляди петстотин осемдесет и четири евро и 60 цента), представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 21.01.2026 г., 692,17 EUR (шестстотин деветдесет и два евро и 17 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 14.03.2026 г..

Съдът е намерил заявлението за нередовно по следните съоибражения: Видно от приложения договор за потребителски кредит на длъжника е предоставена сума в размер на 12 000 лева при уговорена застрахователна премия 3900,96 лева. Уговорена е и такса ангажимент от 300 лева Предвидено е, че срокът на договора е 01.09.2030г. По делото няма приложени доказателства, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит . По делото не са представени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора.

Заявлението по чл. 410 от ГПК е нередовно поради липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на формирането им - липсва яснота дали в претендираното вземане за главница се включват и други вземания /като напр. за застрахователна премия и такси/. Не е ясен и вида и размера на главното задължение, върху което се претендират възнаградителна и мораторна лихва .

С разпореждане заповедният съд е указал на заявителя с писмена молба да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като: представи доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит; надлежно да индивидуализира претендираните вземания и начина на формирането им; изрично да посочи дали в претендираното вземане за главница се включват и други вземания /като напр. за 1 застрахователна премия и такси/ и в какъв размер ; да посочи вида и размерите на главното задължение, върху което се претендира възнаградителна и мораторна лихва. На заявителя са указани последиците от неизпълнението в срок.

В предоставени от съда срок по делото е постъпила молба, с която кредиторът поддържа, че настоящият съдебен състав излиза извън служебните си правомощия. Твърди, че в главницата не са включени други вземания, освен остатъкът от отпуснатата сума, а мораторна лихва е начислена единствено върху претендираната главница .Счита, че служебната проверка в заповедното производство изключва въпросите по същество на спора, какъвто е получаването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Настоящият съдебен състав намира, че депозираното заявление по чл. 410 от ГПК следва да бъде отхвърлено в цяллст по следните съображения:

Съгласно условията на Договора за кредит, погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, застрахователната премия, ведно с надбавка, която покрива разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща кредиторовата печалба. При предоставена в заем сума от 12000 лева, страните са уговорили длъжникът да заплати застрахователна премия в размер на 3900,96 лева, както и такса ангажимент от 300 лева. Очевидно е, че в претендираната от главница се включва и застрахователна премия . Претендираните лихви /възнаградителна и мораторна/ също са изчислени не само върху размера на предсрочно изискуемата главница, но и върху застрахователната премия.

Според настоящия съдебен състав суми по дължима застраховка не следва да бъдат присъждани в полза на кредитора, тъй като като в заявлението вземанията за застраховка не са разграничени. Става дума за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост и то към трето за спора лице. Тази сума не може да бъде отнесена към претендираната главница, тъй като не представлява предоставен финансов ресурс. Предвид предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори. Уговореният ГПР не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като в него не са включени застраховките по кредита. Включеното в текста на чл. 13 от изготвената от кредитора бланка на Заявление - декларация за установяване на договорни отношения не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и условията на КЗ, поради което не може да се формира извод, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.

За сключване на договора за застраховка първончалният кредитор е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия.

Правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от заявителя на застрахователя, за да се дължи на друго основание. Застрахователната премия, включена в размера на погасителните вноски, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Сумите за застраховка не следва да се съотнасят към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ 2 размер на кредита по смисъла на т. 2, предложение първо от § 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка СЕС вече е имал повод да отговори на въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква "л" и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покрИ.е на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква "л" и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита . В случая средствата за застрахователна премия, които кредитополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото ГПР, като неточно посочен, със съществена разлика от действителния размер, не позволява на потребителя ясно да прецени икономическите последици от сключването на договора. В този смисъл тази клауза е неравноправна и като такава е нищожна. Оттук налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на цялия договор, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителя връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва и други разходи по кредита.

Въпреки указанията на заповедния съд заявителят не е направил необходимата индивидуализация на вземанията. Разграничение на отделните компоненти по размер не може да бъде направено. Недействителността на процесния договор за кредит , както и нередовността на заявлението по чл. 410 от ГПК относно надлежната индивидуализация на претендираните вземания налагат отхвърляне на заявлението в цялост. В допълнение, в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изрично е уредено допълнително основание за отказа 3 за издаване на Заповед за изпълнение - когато претендираното вземане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Такава именно е и настоящата хипотеза. Отделно, въпреки изричните указания на съда, по делото не са представени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията.

Така мотивиран, ДРС

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл. 410 от ГПК, подадено от кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника Г. М. Ч. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, за заплащане на сумите: 6 066,20 EUR (шест хиляди шестдесет и шест евро и 20 цента), представляваща главница по Договор за потребителски кредит№ PLUS-20160873 от дата 24.08.2023 г за периода от 01.10.2023 г. до 01.09.2030 г., ведно със законната лихва за период от 14.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 4 584,60 EUR (четири хиляди петстотин осемдесет и четири евро и 60 цента), представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 21.01.2026 г., 692,17 EUR (шестстотин деветдесет и два евро и 17 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 14.03.2026 г..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК УКАЗВА на заявителя, ЧЕ В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело №1347 /2026г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________