Решение № 623 от 30.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100511920 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7473/11.05.2023 г. по гр.д. № 29888/2022 г. на СРС, 127 състав, съдът е прогласил по предявения от И. Б. Б. иск срещу „Ф.Б.” ЕООД за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г., както и е прогласил по предявения от И. Б. Б. иск срещу „Фератум Банк” ЕАД за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД Договор за поръчителство от 18.02.2022 г. към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г.

Със същото решение съдът е осъдил „Ф.Б.” ЕООД да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК на И. Б. Б. сумата от 1184,64 лева – деловодни разноски, както и е осъдил „Фератум Банк” ЕАД да заплати на И. Б. Б. сумата от 868,72 лева – деловодни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Ф.Б.” ЕООД.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че погрешно СРС е приел, че посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР) не отговаря на действителните разходи. Излагат се съображения, че формирането на ГПР отговаря на нормативно установени изисквания, като се включват известните на кредитора суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Твърди се, че потребителят е могъл да обезпечи задълженията си и чрез избрано от него физическо лице, поради което сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк” ЕАД не е задължително условие за отпускане на 1 кредита. Сочи се, че сумата по договора за поръчителство не е била известна на кредитодателя. Във връзка с това се поддържа, че възнаграждението, дължимо към трето лице, няма как да се включи в ГПР по договора за кредит. Сочи се, че в случая няма нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗПК, след като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не се дължи на кредитодателя. Поддържа се, че на кредитополучателя е предоставена необходимата информация за дължимите от него суми, като клаузата на чл. 4 от процесния договор не е неравноправна. Твърди се, че не е неравноправно и да се уговори задължение за обезпечаване на отпуснатия кредит.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решението и отхвърляне на иска срещу жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника „Мултитюд Банк” ЕАД, с предишно наименование „Фератум Банк” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно е прието от СРС, че процесният договор за гаранция, по който жалбоподателят е получил възнаграждение, противоречи на закона.

Твърди се, че жалбоподателят е обезпечил изпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит, във връзка с което като търговец има право на възнаграждение за предоставената услуга. Излагат се съображения, че ГПР по договора за кредит не е неправилно определен, като потребителят не е бил задължен да сключва договор за поръчителство с „Мултитюд Банк” ЕАД, с предишно наименование „Фератум Банк” ЕАД. Поддържа се, че не е допуснато нарушение на правилата на добрите нрави чрез уговарянето на задължение за обезпечаване на договора за кредит. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска срещу жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на двете въззивни жалби от ищеца И. Б. Б., в който се твърди, че жалбите са неоснователни. Поддържа се, че постановеното от СРС решение съответства на практиката на СЕС и ВКС. Твърди се, че от договора не е ясно как е формиран ГПР. Излагат се подробни съображения, че всъщност разходът за дружеството гарант е задължителен такъв за отпускане на кредита. Поддържа се, че при индивидуални преговори потребителят не би се съгласил да заплати възнаграждение за гаранта, което е почти на стойността на отпускания кредит. Твърди се, че са несъстоятелни доводите на въззивниците за това, че кредитодателят не е знаел размера на дължимото към гаранта възнаграждение, доколкото ответниците са част от една международна група. Твърди се, че е правилен изводът на СРС, че макар договорът за кредит и договорът за поръчителство да са самостоятелни сделки, то те трябва да се разглеждат като едно цяло. С оглед това се поддържа, че разходът за гарант е следвало да се включи в ГПР по договора за кредит.

Поддържа се, че са правилни изводите на СРС, че процесният договор за поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, доколкото се предвижда да се заплати възнаграждение и в хипотеза, при която липсва неизпълнение по договора за кредит. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото.

Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която 2 произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

СРС е сезиран с обективно съединени искове за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г. и на Договор за гаранция (поръчителство) към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съображенията за неправилност на обжалвания акт въззивният съд приема следното:

По иска за прогласяване на нищожност на договора за кредит:

Решаващите мотиви на районния съд за уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора за кредит са съсредоточени около размера на ГПР и дали в същия следва да се включи възнаграждението за гаранта „Фератум Банк“ ЕАД, с настоящо наименование „Мултитюд Банк“ ЕАД. Във въззивната жалба на „Ф.Б.“ ЕООД се съдържат доводи само относно тези въпроси, поради което настоящата съдебна инстанция, както се посочи по-горе, е ограничена от това да разгледа единствено тези оплаквания.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на 18.02.2022 г. между И. Б. Б. и „Ф.Б.” ЕООД е сключен от разстояние Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821. Видно от същия страните са се споразумели да бъде отпуснат кредит в размер на 6000 лева при лихва от 35 %, като потребителят следва да върне отпуснатата сума до 12.08.2023 г. чрез 18 месечни вноски съгласно приложен погасителен план. Видно от представените от „Ф.Б.” ЕООД общи условия, приложими към договора за кредит, уговорената лихва остава непроменена през целия срок на договора.

Съгласно чл. 3 от договора за кредит общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 8100 лева и обхваща отпуснатия кредит от 6000 лева и дължима лихва в размер на 2100 лева.

В чл. 4 от договора за кредит е посочено, че общият разход по кредита е 2100 лева. Уточнено е, че ГПР възлиза на 49,66 % и обхваща общия разход по кредита, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

По силата на чл. 5 от договора за кредит съконтрахентите са се споразумели задълженията да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“.

Кредитополучателят изрично е декларирал, че е бил запознат с правото да посочи като поръчител друго физическо лице, което да бъде одобрено от кредитодателя и да бъде отпуснат кредитът.

Не е спорно и се установява от представените по делото доказателства, че на 18.02.2022 г. между И. Б. Б. и „Фератум Банк” ЕАД, с актуално наименование „Мултитюд Банк“ ЕАД, е сключен от разстояние Договор за гаранция (поръчителство), по силата на който „Фератум Банк” ЕАД се е задължило да обезпечи задълженията на И. Б. Б., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1125821 от 18.02.2022 г.

В договора е уговорено, че за тази услуга следва да бъде заплатено на гаранта „Фератум Банк” ЕАД, с актуално наименование „Мултитюд Банк“ ЕАД, възнаграждение в размер на 5940 лева, платимо на 18 месечни вноски съгласно приложен отделен погасителен план. Падежите на вноските за възнаграждението на 3

„Фератум Банк” ЕАД, с актуално наименование „Мултитюд Банк“ ЕАД, съвпадат с падежите на месечните вноски по договора за кредит.

Не е спорно и се установява от представените доказателства, че на 15.07.2014 г. между ответниците (настоящи въззивници) е сключен Договор за сътрудничество, по силата на който съконтрахентите са се споразумели относно условията, при които „Ф.Б.” ЕООД ще предоставя на клиентите си данни за услугите на „Фератум Банк” ЕАД, с актуално наименование „Мултитюд Банк“ ЕАД, по предоставяне на гаранции по договори за кредит.

По делото не се спори, че И. Б. Б. има качеството потребител, поради което към процесния договор за кредит се прилагат специалните правила на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК императивно изискване на закона е в договора за потребителски кредит да се посочат годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката. Поради това в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението на ГПР, както и допусканията, при които това изчисление е извършено. В подкрепа на това съждение е т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС.

Видно от чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Тоест стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК под „общ разход по кредита за потребителя” следва да се разбират „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия”.

Въззивният съд намира, че видно от чл. 5 от договора за кредит задължително условие за сключването на договора е предоставянето на обезпечение чрез поръчител, който подлежи на одобрение от кредитодателя. Без учредяването на обезпечение под формата на поръчителство не би могло да се стигне до отпускане на кредита. В приетата по делото без възражения на страните съдебнотехническа експертиза и от устните разяснения на вещото лице Костов също се установява, че потребителят трябва да избере начин на поръчителство, за да може да подаде заявката си за кредит.