Определение № 297 от 05.03.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20264430200433 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО е по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК и на чл.244 ал.

V от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалби по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК и по реда на чл. 244 ал.V от НПК от В. С. Т. и от Т. Л. Т. против Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство на Районна прокуратура – гр. Плевен от 19.01.2026г, с което частично е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/, водено срещу Г. Л. Г.

ЕГН:********** от гр.Плевен за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, и е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК наказателното производство по същото досъдебно производство№999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/ за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Жалбоподателят В. С. Т. моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство на Районна прокуратура – гр. Плевен от 19.01.2026г, с което 1 частично е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/, водено срещу Г. Л. Г.

ЕГН:********** от гр.Плевен за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, и е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК наказателното производство по същото досъдебно производство№999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/ за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона за продължаване на разследването. Навежда правни доводи, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсва самостоятелен анализ на пълния доказателствен материал, такъв какъвто се дължи от наблюдаващия по делото прокурор, което се е отразило и върху изводите му, и е довело до едно необсоновано постановление за прекратяване.

Навежда доводи, че в делото се съдържат убедителни доказателства за предприетото от свидетеля Ц.Ц. срещу нея нападение, но липсва анализ на доказателствата и произнасяне на прокурора в обжалваното наказателно постановление. В жалбата се излагат правни съображения, че причинените телесни увреждания на нея и свидетеля Т. са извършени от обвиняемия Г. и свидетеля Ц. по хулигански подбуди. Жалбоподателят Т. твърди, че по делото не са разпитани лица с лични имена В. и П., които са били очевидци на отправените закани с убийство от обвиняемия Г..

Жалбоподателят Т. Л. Т. също моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство на Районна прокуратура – гр. Плевен от 19.01.2026г, с което частично е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/, водено срещу Г. Л. Г. ЕГН:********** от гр.Плевен за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, и е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК наказателното производство по същото досъдебно производство№999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/ за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, и да 2 върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона за продължаване на разследването. Навежда правни доводи, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсва самостоятелен анализ на пълния доказателствен материал, такъв какъвто се дължи от наблюдаващия по делото прокурор, което се е отразило и върху изводите му, и е довело до едно необсоновано постановление за прекратяване.

Жалбоподателят Т. навежда доводи, че разследването не е било всестранно и пълно, като по делото не са разпитани лица с лични имена В. и П., които са били очевидци на отправените закани с убийство от обвиняемия Г.. В жалбата се излагат и правни съображения, че причинените телесни увреждания на него и свидетелката Т. са извършени от обвиняемия Г. и свидетеля Ц. по хулигански подбуди.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в сроковете по чл. 243 ал. ІІІ от НПК и по чл.244 ал.V от НПК, допустими са, разгледани по същество са основателни.

Наказателното производство е образувано на 24.11.2023г. при условията на чл.212, ал.1 от НПК затова, че на 16.02.2023 година в гр. Плевен, е отправена закана с убийство с думите „Ще ти отрежа главата и ще я забия на кол“ спрямо В. С. Т. от с.гр., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В хода на разследването в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е привлечен Г. Л. Г., като спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лицата:

В. С. Т., Т. Л. Т., Л.Т. Т., С. Л.а Т., Б.П.Я., Б.З.К., М.Ц.В. - И., Г. Д. Г., Ц.В. Ц., Т.

Г. Г. и Д.Н.П., изискана и приложена е справка от тел. 112 за подадените сигнали на 16.02.2023 година за адрес: гр. Плевен, ул. ***, изготвени са съдебно-психиатрични експертизи на свидетелите В. С. Т. и Т. Л. Т..

В хода на разследването прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

През месец септември 2022 година обвиняемият Г. Г. закупил 3 апартамент, находящ се на втория етаж в жилищна сграда на адрес: гр.

Плевен, ул. ***.

На първия етаж в сградата живеели свидетелите В. Т. и *** й Л. Т., на третия етаж живеел *** им - свидетелят Т. Т., а мансардният етаж бил обитаван от *** им - свидетелката С. Т..

След закупуване на жилището, обвиняемият Г. започнал ремонтни дейности в него, които не били одобрявани от съседите му. Във връзка с това постоянно възниквали конфликти между него и свидетелката В. Т. и семейството й, като същата често подавала сигнали до редица институции, които да извършат проверка на законността на извършващия се ремонт.

Всичко това довело до изключително влошаване на отношенията между семейството на свидетелката В. Т. и това на обвиняемия Г..

Сутринта на 16.02.2023 година обвиняемият Г. заедно със свои познати свидетелите Т. Г. и Ц.Ц., започнал монтаж на входна врата на апартамента си.

По същото време свидетелката В. Т. била сама в дома си на първия етаж.

Около 10.30 часа, докато разговаряла по мобилния телефон с *** си - С. Т., тя отишла да отвори прозорец, намиращ се на междуетажна площадка между първия и втория етаж. В този момент възникнало поредното спречкване между нея и обвиняемия Г., при което тя изпуснала мобилния си телефон, като по този начин бил прекъснат разговора с *** й.

Малко след това свидетелката Т. напуснала сградата, като *** й – свидетелят Л. Т., споделил за възникналия конфликт по телефона със *** си – свидетелят Т. Т., като му казал, че *** му е била нападната от съсед или от един от майсторите му. Свидетелят Т. Т. подал сигнал на тел. 112, след което отишъл на място. Пристигайки, заварил *** си пред входната врата на сградата. Двамата влезли в сградата, след което между тях и обвиняемия Г. Г. възникнал поредния скандал, в който се намесил и свидетелят Ц.Ц..

Били разменени взаимни нападки, като словесната агресия прераснала във физическа саморазправа. По време на спречкването било счупено стъкло на прозорец, намиращ се на междуетажна площадка между първия и втория етаж на сградата.

Свидетелката Т. се показала на прозореца и започнала да вика за помощ.

Виковете й били възприети от намиращите се в близост свидетели - Б.П.Я., 4

Б.К. и М.В. - И., които подали сигнал на тел. 112. Сигнал на тел. 112 бил подаден и от обвиняемия Г., който съобщил, че бил нападнат от съсед.

Малко след това конфликта бил преустановен, като свидетелката В. Т. и *** й напуснали сградата. В този момент на мястото на инцидента пристигнали служители при Второ РУ - Плевен, сред които бил свидетелят Д.П.. Пред него свидетелката В. Т. заявила, че е възникнал скандал между нея и новонанеслите се съседи, тъй като последните извършвали ремонтни дейности. Тя им била направила забележка за нарушаване на дневната тишина, като това била причина за възникване на скандала. Извикала *** си Т.

Т., който се опитал да влезе в апартамента на съседите, за да разговоря с тях.

Свидетелят Т. съобщил, че му е нанесен удар в областта на лицето, като свидетелят П. забелязал, че по лицето му има кръв.

Бил извикан екип на ЦСМП - Плевен, като В. и Т. Т.и били откарани за преглед.

Същият ден свидетелят Т. Т. посетил Катедра „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ - Плевен, където бил освидетелстван, като му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 68/2023 година.

След това Т. Т. подал жалба в РП-Плевен. По случая била извършена проверка, образувано и проведено настоящето досъдебно производство.

На 17.02.2023 година обвиняемият Г. също посетил Катедра „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ - Плевен, където бил освидетелстван, като му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 71/2023 година.

Във връзка с инцидента била подадена жалба и от обвиняемия Г. Г., по която била образувана преписка № 1210/2023 година по описа на РП-Плевен, която е приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е прието, че са събрани данни единствено за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Прокурорът при Районна прокуратура - Плевен в обжалваното постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство е направил анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.

С обжалваното Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство 19.01.2026г. Районна прокуратура – гр. Плевен 5 частично е прекратила на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/, водено срещу Г. Л. Г.

ЕГН:********** от гр.Плевен за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и е спряла на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК наказателното производство по същото досъдебно производство№999/2023 година по описа на Районна прокуратура град Плевен /ЗМ №603/2023 година по описа на Второ РУ град Плевен/ за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

За да прекрати частично наказателното производство, в мотивите си от 19.01.2023г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като изцяло е игнорирал показанията на пострадалата В. С. Т. и свидетеля Т. Л. Т..

За да спре наказателното производство, в мотивите си от 19.01.2023г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК като на досъдебното производство е установено, че престъплението по чл.130 ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия.

Така постановеното постановление е било обжалвано от пострадалите В. С. Т. и от Т. Л. Т..

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и направен ли е всеобхватен анализ на събраните доказателства. На съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ дали при правилно установената фактология материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последващата оценка на доказателствените източници.