Определение № 2757 от 28.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2757 гр. Бургас, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20242100501507 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод частната жалба на Я. В. Г. против разпореждане за допускане незабавното изпълнение на Заповед № 3349/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6233/2023 г. на РС-Бургас.

Жалбоподателят твърди, че заявителят НВУ „Васил Левски“ не е надлежна страна, имаща правен интерес да предяви заявление по чл. 417 от ГПК, тъй като: 1/ общото ръководство на военното образование и на научната дейност се осъществява от министъра на отбраната на осн. чл. 26, т. 15 от ЗОВСРБ; 2/ договорът за военна служба на частния жалбоподател е сключен с министерството на отбраната, а началникът на НВУ „Васил Левски“ е подписал същия в качеството си на упълномощено лице; 3/ съгласно чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ, в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от същия закон при липса на доброволно плащане в указания срок или при наличие на частично такова се изготвя справка за издръжка от кадровия орган, ведно с финансовия такъв, която се подписва от началника на военното училище. Предвид горното жалбоподателят счита, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение изхожда от ненадлежна страна, тъй като заявителят е лице, което е чуждо на правния спор и не е носител на субективното материално право, поради което не са налице условията на чл. 418, ал. 2 от ГПК, а именно не се удостоверява по безспорен начин подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника от надлежна страна. Моли се обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение да бъде отменено. Не са представени доказателства.

Липсват твърдения за нередовност на представения документ по чл. 417 от ГПК от външна страна.

1

Така депозираната частна жалба е с правно основание чл. 419, ал. 2 от ГПК и е допустима като подадена в законоустановения срок от лице, имащо право и интерес да обжалва разпореждането и след подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от това лице.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника НВУ „Васил Левски“, в който е направено възражение за недопустимост на жалбата, тъй като е налице разминаване в направеното от жалбоподателя искане в началото и в края на жалбата. Въззивният съд счита, че не е налице твърдяната нередовност на жалбата, тъй като макар в първия абзац на същата да е посочено, че се иска спиране на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, от съдържанието на самата жалба и от заявения петитум несъмнено става ясно, че жалбоподателят претендира отмяна на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

На следващо място в отговора се твърди, че частната жалба е неоснователна. Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗВО НВУ „Васил Левски“ е самостоятелно юридическо лице. За изпълнение на дейността си НВУ съставя, изпълнява и отчита бюджет, основен елемент на който са трансферите от държавния бюджет, а курсантите са освободени от заплащане на такси за обучение. В тази връзка в ЗОВСРБ е предвидено, че курсантите, които са отстранени от обучение или са напуснали по собствено желание по време на обучението възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. Твърди се, че въпросните разходи са извършени от самостоятелния бюджет на висшето военно училище, който му е делегиран именно за извършване на това обучение, поради което обезщетяването на тези разходи следва да бъде извършено именно в полза на юридическото лице, което ги е извършил, в случая на НВУ „Васил Левски“. Сочи се също така, че макар договорът за военна служба да е подписан от началника на НВУ като пълномощник на министъра на отбраната, висшето училище може да си търси разходите за обучение на курсантите, като липсва законова забрана по силата на договор, сключен между две страни, да възникне вземане в полза на трето лице. Към отговора не са приложени доказателства. Представена е съдебна практика.

След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по подадено от НВУ „Васил Левски“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и на изпълнителен лист против длъжника Я. В. Г. въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – финансова справка от 22.06.2023 г., за сумата от 69 903,76 лв., представляваща сбор от разходите за издръжката и обучението на длъжника Г. в НВУ „Васил Левски“, дължими за неизпълнение на Договор за военна служба № 145/23.08.2020 г., поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация, както и направените разноски по делото.

На 07.11.2023 г. БРС е издал исканата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и е разпоредил незабавното й изпълнение, което разпореждане е предмет на настоящото производство.

По съществото на частната жалба въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК въззивният съд отменя разпореждането, 2 когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен оригинал на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - финансова справка за издръжката на обучението на курсанта-сержант Я. В. Г. за периода 23.08.2020 г. – 26.06.2023 г., която е издадена от НВУ „Васил Левски“ – гр.

Велико Търново на основание Наредба № Н-11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Представени са и копия на Договор за военна служба № 145/23.08.2020 г., сключен между министъра на отбраната на РБ, представляван от началника на НВУ „Васил Левски“, и Я. Г., както и на Заповед № РД-06-137/23.06.2023 г. на началника на НВУ „Васил Левски“ за отписване от обучение, прекратяване на договора за военна служба и отчисляване от списъчния състав на курсантстажанта Я. Г., поради напускане на университета по собствено желание, считано от 27.06.2023 г. - преди изтичането на срока на горепосочения договор.

Съгласно чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ (в сила до 05.01.2024 г.) курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. В ал. 4 на същия член е предвидено, че министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, а съгласно ал. 6, предл. 2 в случаите по ал. 2 вземането се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.

На осн. чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ е издадена Наредба № Н-11/29.10.2020 г. на министъра на отбраната на РБ. В чл. 14, ал. 2 на тази наредба е предвидено, че подлежащите на възстановяване разходи по чл. 260, ал. 2 и 3 от 3

ЗОВСРБ се определят от началника на висшето военно училище, а съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 на същата наредба за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ , кадровият и финансовият орган изготвят справка, която се подписва от началника на висшето военно училище, като в нея се посочват периода на обучение и размера на разходите п о чл. 4 (разходите за издръжка и обучение на курсантите за периода, през който са били обучавани, до отчисляването им от обучение във висшето военно училище или напускането им по собствено желание по време на обучението). В чл. 22, ал. 3 от наредбата е предвидено, че горната справка се предоставя на юриста, обслужващ съответното висше военно училище, за събиране на вземането по съдебен ред.

В случая по делото е представена издадена от заявителя НВУ „Васил Левски“ финансова справка, която е подписана от заместник-началник на висшето училище, който е бил упълномощен да замества началника на 22.06.2023 г. и да изпълнява предоставените му от закона правомощия (видно от представената заповед № РД-02-704/21.06.2023 г.), т.е. справката е подписана от посочения в чл. 22, ал. 1 от Наредба № Н-11/29.10.2020 г. орган, като тя съдържа всички данни, посочени в чл. 22, ал. 2 от същата наредба. С оглед на това въззивният съд намира, че тази справка е редовен от външна страна документ по чл. 417 от ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя против длъжника по делото.

Въззивният съд счита, че в хода на настоящото производство не може да се произнася по въпроса за принадлежността на претендираното от заявителя субективно материално право, каквито възражения са наведени в частната жалба, а на осн. чл. 419, ал. 3 от ГПК следва да извърши единствено проверка за наличие на предпоставките по чл. 418, ал. 2, изр. 1 от ГПК – дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая тези две условия са налице, поради което правилно районният съд е издал разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта, а повдигнатият от частния жалбоподател спор относно принадлежността на субективното материално право следва да бъде разгледан и разрешен в евентуално бъдещо исково производство по чл. 422 от ГПК.

Предвид горното въззивният съд намира, че в случая са били налице 4 предпоставките на чл. 418 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, поради което обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 419, вр. чл. 278 от ГПК Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 6233/2023 г. на РС-Бургас, за допускане незабавното изпълнение на издадената по същото дело Заповед № 3349/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5