Решение № 676 от 11.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100101786 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) с ЕИК 203207999, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ул. „Иван Вазов“ № 9, представлявано от синдика Р. Г. М., със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 79, ет.2, ап.4 против „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, чрез пълномощник юрисконсулт Християн Петров Пенев, да бъде осъдена да заплати сумата от 239 780 лв. главница, представляваща неправомерно причинени имуществени вреди от запечатване на търговски обект – апартхотел „******“ в КК *******, гр. ********, включваща сумата от 70 800 лв. загуба от свободна продажба на хотелски услуги за периода 02.11.2018 – 02.12.2018г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 37 050,88 лв. за периода 06.12.2018 – 25.10.2023г., сумата от 168 980 лв. като стойност на отменени туроператорски резервации за периода 26.10.2018 – 02.12.2018г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 88 430,16 лв. за периода 06.12.2018 – 25.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски.

1

Според изложеното в исковата молба, „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е имало сключен договор за наем от 06.01.2016 г. с „А и Л корпорация“ ООД относно недвижими имоти, съставляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ********* по КККР на Самоков, с адрес на сградата: гр.******* 2010, КК *******, апартхотел „*******“, построен в имот с идентификатор ****** в кв.21 в КК ****** с площ от 4201 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при граници и съседи на имота по скица: ПИ с идентификатори ********; **********; ********; включително 16 паркоместа, с обща застроена площ от 1209 кв.м., с 6 етажа и предназначение: апартаментен хотел. Наемодателят „А и Л корпорация“ ООД (н) бил сключил предварителен договор за покупко-продажба на така описаните недвижими имоти с „Ай ел билд“ ООД (с предишно наименование „Мила билд“ ЕООД), поради което на 01.02.2016г. на основание чл.107 от ЗЗД, трите дружества сключили споразумение, по силата на което новирали правата и задълженията по договора за наем, като наемодател станало „Мила билд“ ЕООД и наемател „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н), с непроменени права и задължения.

На 25.10.2018г. в хотела пристигнал ЧСИ и въз основа на предоставена от банката обезпечителна заповед, издадена от СГС, за Запечатване от съдебен изпълнител на описаните недвижими имоти.

Синдикът възразил, че „Айсберг Боровец“ ООД – по същество длъжник на „ПИБ“ АД, не владее имотите, а същите са във владение на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) по силата на договора за наем. Според твърденията в исковата молба, банката е знаела, че „Айсберг Боровец“ ООД не владее имотите – лично синдикът е съобщил затова. Наложената на основание чл.650 от ТЗ обезпечителна мярка била неподходяща, тъй като в запечатаните помещения се съдържат вещи, които са собственост на трети лица наематели. Това е било известно, тъй като наемателят „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е сключил договор за особен залог на търговското си предприятие със свои кредитори, което обстоятелство е било вписано по електронната партида в ТР и в ЦРОЗ. А и според чл.650 ал.2 от ТЗ, не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи. Допуснато било обезпечение на иск, който дори и банката да докаже и дружеството – длъжник „Айсберг Боровец“ ООД да бъде осъдено като страна 2 по лизингов договор да върне лизинговата вещ, не би достигнало до реализиране на титула по изпълнителен лист, тъй като кредиторът би се изправил пред хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2015г. на ВКС, според която „не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение“. А имено такъв бил настоящият случай, след като „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) владее имотите въз основа на договор за наем с нотариална заверка на подписите от 06.01.2016г. и срок на действие до 01.06.2019г. Обаче постановеното определение за налагане на описаните обезпечителни мерки № 486/ 05.10.2018г. по ч.т.д.№ 200/2018г. по описа на Окръжен съд – София е било отменено с определение № / 03.12.2018г. по ч.гр.д.№ 5756/2018г. по описа на Апелативен съд – София, с подробно изложени мотиви, като е обезсилил издадената обезпечителна заповед. Ищецът е обосновал наличието на правен интерес с висящо или прекратено изпълнително производство, въз основа на което се е стигнало до запечатването на имота, както и с нормата на чл.49 от ЗЗД, която обуславя безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни действия, която има гаранционно-обезпечителен характер.

Налице са и предпоставките затова: 1. Правоотношение по възлагане на работа; 2. Осъществен фактически състав на чл.45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнителен на възложената работа с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/ или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3. Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, съставляващи извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила или характера на работата или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, като е цит. Постановление на ПВС № 9/1966г.

Вследствие на извършените противоправни действия от ответника въз основа на отмененото определение № 486/ 05.10.2018г. на ОС-София, ищцовото дружество желае да му бъдат възстановени причинените имуществени вреди с конкретна парична стойност. Същите произтичат пряко от продажбата на туроператори на ползването на описаните недвижими имоти до края на действието на договора за наем – 01.06.2019г. Изброени са 3 подробно отменените резервации, като получената обща сума обхваща само продажбите на нощувки, без пропуснатите приходи от продажба на ресторантски услуги в хотела. Изложени са подробни мотиви относно ангажиране отговорността на ответната банка като възложител на работата на трети лица, цит. е съдебна практика по приложението на чл.49 от ЗЗД. Банката като юридическо лице отговаря по силата на тази разпоредба за вредите, причинени от нейни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредите. В случая отговорността на „ПИБ“ АД произтича от факта, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД е допуснала нейни служители да подведат СОС при искането за допускане обезпечение на иска, като отлично е знаела за наличието на договорни наемни правоотношения и да станат инициатори на запечатването на търговски обект с причинени значителни имуществени вреди.

В предоставения срок, постъпи отговор на исковата молба от „Първа инвестиционна банка” АД, в който е застъпено твърдение, че исковете по същество са неоснователни. Ответната страна твърди, че между банката като лизингодател и „Айсберг Боровец“ ООД с ЕИК 203207967 като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001/ 22.02.2016г. с нотариална заверка на подписите, изменен с анекс № 1/ 01.08.2016г., по силата на който на 24.02.2016г. банката е придобила от „А и Л корпорация“ ООД описаните в исковата молба недвижими имоти и е получила владението върху тях от дружеството.

„Айсберг Боровец“ ООД се е задължило да заплаща месечни лизингови вноски в уговорен размер, което обаче не е сторило. Банката е връчила покана на лизингополучателя да заплати в 10 (десет) дневен срок на всички дължими вноски по договора, като при неизпълнение договорът за лизинг следва да се счита за прекратен. Последица от развалянето е задължението на дружеството да върне недвижимото имущество на банката в 7-дневен срок. Поради неизпълнение на поставеното условие, банката счита, че договорът за лизинг е бил прекратен считано от 30.04.2018г., съотв. на 08.05.2018г. е следвало да стане предаването на имуществото. Според съставен протокол от тази дата, недвижимото имущество не е било върнато и според чл.345 и чл.347 ал.2 от ТЗ, вр.чл.232 и чл.233 ал.2 от ЗЗД, лизингодателят е завел иск за връщането му. Банката подала на 04.10.2018г. молба за обезпечение на иска пред Окръжен 4 съд – София и след внасяне на определената от съда парична гаранция, на 16.10.2018г. се снабдила с обезпечителна заповед. Въз основа на нея било образувано изпълнително дело № 184/2018г. пред ЧСИ Васил Недялков с № 864 към КЧСИ. По повод исковата молба било образувано т.д.№ 249/2018г. по описа на ОС-София с петитум, опразване на наети помещения с ответници „Айсберг Боровец“ ООД и „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) и приключило с решение № 109/ 31.07.2019г. с уважаване на исковата претенция. Предвид чл.237 ал.2 от ЗЗД, съдът приел, че договор за наем сключен преди прехвърляне на собствеността обвързва новия собственик при достоверна дата, но само за една година или след 24.02.2017г., правата на наемателя са били погасени и са непротивопоставими на банката. Ответникът „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) нямал правото да държи недвижимите имоти и съдът уважил иска по чл.108 от ЗС. Това решение е влязло в сила на 08.11.2019г. като необжалвано, вкл. от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н). Въз основа на издаден изпълнителен лист, на 11.12.2019г. банката е била въведена във владение на имотите по изп.д.№ 1737/2019г. Ищцовото дружество не е имало никакви права върху имотите още към 24.02.2017г.

„Първа инвестиционна банка” АД твърди също така, че не са представени договори с контрагенти на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н), от които да се установяват вреди. Самото дружество не е развивало никаква дейност през този период в имотите – такава се е осъществявала от „Йолов карс“ ЕООД с ЕИК 203208081. От приложената кореспонденция с А. К. – управител и на „Айсберг Боровец“ ООД, не става ясно за кой хотел се отнася.

Резервациите не са се осъществили не поради действия на банката, а поради нехайство на Кабадийска. По отношение на загуби от свободна продажба на хотелиерски услуги в размер на 70 800 лв., липсват реално доказани загуби.

Направено е изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за главници и лихви.

Също така е направено възражение за прихващане със суми, дължими от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) за ползването на имотите без съгласие на банката за периода от 24.02.2016 до 11. декември 2019г. със сумата от 500 000 лв. Възражение за прихващане е направено и със сумата от 55 160,32 лв., представляващи разноски по т.д.№ 249/2018г. и за която дружеството е било осъдено да заплати.

5

В съдебно заседание синдикът М. поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Позовава се на приета съдебно-счетоводна експертиза, както и на свидетелски показания.

Своята теза изложи в писмена защита.

В съдебно заседание пълномощник на „Първа инвестиционна банка” АД заяви, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Позовава се на свидетелски показания. Защитната си позиция разви в писмени бележки.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр.чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като подадена пред надлежния съд според правилата за родова подсъдност предвид чл.649 ал.5 от ТЗ, вр.чл.104 т.7 от ГПК, след като производството по несъстоятелност спрямо „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е започнало в ОС - Бургас. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск – управителните органи на ищеца са лишени от права, като право да представлява дружеството има единствено назначеният от съда по несъстоятелността синдик Р. М., които обстоятелства са вписани в ТР по партидата на несъстоятелното дружество.

Разпечатката съдържа 26 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abac9b8f-b104-44ee-8e36-70c1bb111440