Решение № 752 от 21.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Сливен, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230102632 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен от П. Г. Г. от гр.Сливен, като родител на детето С.

Г.ев Г., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.127а ал.2 от Семейния кодекс. Твърди, че тя и ответника по делото не са сключвали граждански брак, но са живяли в условията на фактическо съпружеско съжителство, в резултат на което е роден сина им. В последствие обаче родителите се разделили, като раздялата им продължава и до днес, вкл. и защото през 2020-та година ответника е излежавал в затвор присъда от 8 месеца лишаване от свобода.

Ищцата излага, че от година няма никакви контакти с него, както и че през този период той не се интересувал от детето и не полагал никакви грижи за него. От общи познати узнала, че Г. И. Г. се е установил в Люксембург, където създал ново семейство.

При това положение предявява иск съда с решение да й предостави упражняването на родителските права върху малолетния С. на нея; при нея да бъде определено местоживеенето му, а на бащата на детето-ответника, да бъде определен режим на лични отношения с момчето, както и да бъде осъден да му заплаща издръжка – в размер на 180лв. месечно, считано от влизане на решението в сила.

Ответникът бе представляван от назначен му от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител-адвокат. Той именно депозира писмен отговор, в който по същество изразява позиция иска да бъде уважен. Същото се поддържа и в съдебно заседание. В него се поддържа и самия иск- от пълномощника на ищцата-също адвокат, а и се прави искане за присъждане на сторените от тази страна разноски по делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установено 1 следното от фактическа страна:

От удостоверение № 6733192119, издадено от община Сливен на 02.10.2019г. въз основа на акт за раждане № 2119 от същата дата се установява, че С. Г.ЕВ Г. е роден на 27.09.2019г. и негови родители са П. Г. Г. и Г. И. Г..

Предвид тази изчерпателна информация, при това получена от официален свидетелстващ документ, излишна за целите на делото се оказва представената от ищцата декларация, чийто автор е ответника и която представлява лист № 7 от материалите по него.

Видно от служебна бележка с изх. № АС-04-75/29.05.2023г. детето С. Г. е записано в ДГ „Елица“- Сливен и посещава I-ва „Г“ група.

От нотариален акт № 167, дело №134/ 2019г. на помощник-нотариус Ц.Ц. съда установи, че на 19.03.2019г. П. Г. е закупила недвижим имот- апартамент с площ 60,49кв.м., находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“ бл.6, вх. Ж, ет. 8, ап. 23.

По възлагане от съда бе изготвен социален доклад. От него се установява, че детето се отглежда в семейна среда от свята майка, която му е осигурила сигурна и стабилна среда за правилното му израстване и развитие. Жилището се състои от кухня, спалня и хол; обзаведено функционално и съобразно нуждите на семейството. За детето има обособен кът за игра и спане. Поддържа се много добра хигиена и са създадени необходимите условия за правилното израстване, развитие и възпитание на детето. Майката е безработна. Между детето и майката има изградена силна емоционална връзка.

Детето е в добро здравословно състояние, има личен лекар.

Пред социалния работник ищцата е изразила силното си желание да продължи да се грижи за сина си С., за неговото отглеждане и възпитание, въобще тя да упражнява родителските права. Също, че е наясно, че ответника трябва да има контакти с детето и че няма намерение да ги ограничава, но желае те да се осъществяват в нейно или на майка й присъствие, без преспиване, тъй като малолетното момче не го познава. Последното е установено и от социалния работник, при проведен, макар и кратковременен разговор, със самото дете.

Установява се и че среща на социален работник с бащата-ответника по делото, не е проведен, тъй като той отсъства от страната.

Събрани бяха гласни доказателствена средства, чрез разпита на свидетелката З.П.Н.майка на ищцата и Х.А.Х. От показанията им съда приема, че отдавна- няколко месеца след раждането на детето, ищцата и ответника са разделени, не живеят заедно, по причина вкл. и че мъжа е бил в затвора, както и че момчето се отглежда само от П. Г.. Налага се и извода, че детето не познава или поне не добре, баща си, както и че не пита за него. Установява се още и че бащата не се интересува от сина си, не търси контакти с него. Тези показания съда кредитира, тъй като свидетелите установяват сходна фактическа обстановка; те не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал и като неоспорени от никоя от страните. Съдът им дава вяра независимо от това, че свидетелката е майка на ищцата и потенциално е сред лицата, визирани в чл.172 от ГПК. Липсва обаче какво и да е обстоятелство, което да внася съмнение в достоверността на отговорите на поставените при разпита й въпроси.

Видно от изготвената от „Бюро съдимост“ при Сливенски районен съд справка, която е забележително обемна, Г. Г. е осъждан неколкократно във времето от 2007-та година насетне, при това за различни престъпления.

2

Така установената по делото фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от Семейния кодекс, който дава възможност на съда за случаи, в които родителите на деца не са постигнали съгласие, да определи кой от тях да упражнява родителските права; за местоживеенето на децата и тяхната издръжка.

Точно такъв е настоящия казус. Страните по делото са живяли в условията на фактическо съпружеско съжителство. От това съжителство е родено едно дете, което от момента на раздялата, датираща от самото раждане на детето, е останало при майката и изцяло тя е поела грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката му. Събраните по делото доказателства налагат извод, че тя се справя добре с тези задачи, тъй като не се установи да са възниквали неблагоприятни за детето последици; напротив- ищцата е подпомагана от своята майката- както с фактически грижи, така и финансово. Майката желае да се грижи за сина си, както и да продължи да упражнява родителските права и да изпълнява родителските си задължения към него. П. проявява загриженост за бъдещото израстване, развитие и възпитание на детето. Налице е желание от нейна страна за осигуряване на сигурна и безопасна семейна среда, която да благоприятства и гарантира интереса му. Така също, детето има личен лекар. То се отглежда в сигурна и стабилна среда, необходима за правилното му израстване и развитие. Жилището, което се обитава от него и майката-ищцата, се състои от кухня, спалня и хол; обзаведено е функционално и съобразно нуждите на семейството. За детето има обособен кът за игра и спане. Поддържа се много добра хигиена и са създадени необходимите условия за правилното израстване, развитие и възпитание на детето. Добре е на това място да се акцентира на факта, че ищцата се е постарала да осигури постоянство в тези фактори, тъй като апартамента не е под наем напр., а е придобит от, собственост е, на ищцата. Така също, между детето и майката има изградена силна емоционална връзка.

Т.е., обстоятелствата по делото налагат категоричния извод, че майката е попригодния от двамата родител. Нещо повече- според съда тя е единствения от двамата пригоден родител. Така е, защото същите тези обстоятелства налагат и извода, че бащатаответника дори се е дезинтересирал от детето- не само, че не участва в грижите по отглеждането и възпитанието му, но и въобще отсъства от живота му; не се интересува от него, не осъществява контакти. Не без значение е и факта, че от 2007-ма година насам той е многократно осъждан, вкл. с налагане на наказание „лишаване от свобода“.

Единственият „пробив“ в изключително силната очертала се по този начин позиция на ищцата е факта, че е безработна. Този факт обаче не е наситен с толкова много отрицателен заряд, тъй като нейната майка- баба на малолетното дете, работи и дава парични средства на двучленното семейство.

При горните доводи съда ще предостави упражняването на родителските права върху родения на 27.09.2019г. С. Г. на неговата майка. Логично и в интерес на детето е при това положение при нея-майката, да е и местоживеенето му.

Също толкова логично е на бащата да бъде определен режим на лични отношения с него. Неговият особен процесуален представител се противопостави в съдебно заседание на предложението в исковата молба, режима да се осъществява в присъствието на майката или на майката на майката. Съдът не споделя това възражение. Очевидно е, че в живота, в 3 съдебната практика е имало не малко случаи, в които интереса на дете е налагал личните отношения с него на родителя, при когото то не живее, да се осъществява при по-различни от т.н. общи обстоятелства, от общия случай. Това е продиктувало на законодателя приемането на текста на чл.59 ал.8 от Семейния кодекс, указващ възможността, а дори и необходимостта, понякога режима на лични отношения да се осъществява при т.н. защитни мерки. В случая е подходящо той да бъде приложен, защото от доказателствата по делото се установи, че бащата на детето не контактува с него, с изключение на първите два-три месеца след раждането му; не се интересува от сина си, а след раздялата с майката не го посещава, не го вижда. Нормално е при това положение да се приеме, че детето не познава или поне не добре, баща си, в който смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел, които при това не бяха опровергани от ответника. Нещо повече, установи се, че той и към момента на образуване на настоящото дело дори не е в пределите на държавата, в която живее и се отглежда сина му. Поради това съда ще определи не широк режим на лични отношения на Г.

Г. с малолетното дете С. Г., който при това да се осъществява при т.н. защитни мерки.

За издръжката на детето – такава безусловно се дължи от ответника, защото в този смисъл са и закона- СК, и съдебната практика, щом детето не е навършило 18г. Ето защо ще бъде присъдена, а тъй като се търси в много нисък размер, то и съда няма да излага по този въпрос повече съображения, вкл. не е необходимо да се изследват финансовите възможности на двамата родители и нуждите на детето от издръжка. Така е, защото издръжката за дете се дължи поне в минималния по закон размер, а той е ¼ от минималната за страната работна заплата - чл.142 от СК. При минимална за страната ни работна заплата през 2014-та година от 933лв., минималния размер на издръжката за дете е 233.25лв. Толкова и ще бъде присъдена от съда, а не искания от ищцата размер 180лв. Съдът не може да не спази закона.

Този изход на делото налага да се уважи и претенцията на ищцата за разноски- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Те са 1430 лева, от тях: 30лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото; 800лв.- заплатено, в брой, възнаграждение за адвоката, който я представляваше по това дело по пълномощие и 600лв.- сумата, която ищцата внесе, за да бъде заплатена като възнаграждение на особения процесуален представител, който съда назначи на ответника в усл. на чл.47 от ГПК.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

На осн.чл.127 ал.2 от СК ПРЕДОСТАВЯ на майката П. Г. Г. с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. М.А. от СлАК УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетното дете С. Г.ев Г. с ЕГН: **********, роден на 27.09.2019г.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С. Г.ев Г. с ЕГН: ********** при неговата майка П. Г. Г. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г. И. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Т.Д. от СлАК следния режим на лични отношения с детето С. Г.ев Г. с ЕГН: **********: два месеца, считано от първия такъв контакт между баща и син- всяка първа и трета събота от месеца, от 4

10.00ч. до 15.00ч. и в присъствието на майката на детето или на неговата баба по майчина линия; след като изминат тези два месеца- в продължение на още два месеца- всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 10.00ч. до 16.00ч. и в неделя от 10.00ч. до 16.00ч., без преспиване; след като изминат и тези два месеца- всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 10.00ч. до 17.00ч. и в неделя от 10.00ч. до 17.00ч., без преспиване. При изявено от детето желание за това, този режим- след така очертаните по-горе четири месеца, може да се осъществява и с преспиване при бащата в съботния ден.