Определение № 66 от 26.01.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Свиленград, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Й. Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Й. Кр. Ненчева Гражданско дело № 20265620100006 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба от Г. А. Б. против Я. Я. М., с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.

Съдът, като разгледа исковата молба и представените с нея писмени доказателства установи следното:

От изложеното в исковата молба се установява, че към момента на образуване на настоящото дело, малолетното дете на страните, по отношение на което е предявен иска по чл.59, ал.9 от СК, има обичайно пребиваване на територията на Великобритания, където живее с майка си (ответника).

Следва да се допълни, че това е служебно известно на съда, доколкото настоящият съдия-докладчик е такъв и по други производства между същите страни – производства по Закона за защита от домашно насилие и висящо производство по чл. 150 от СК.

Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки, относно обявяването на недействителност на брака и унищожаването му, както и делата свързани с родителската отговорност се е определяла съгласно Регламент /ЕС/ № 2201/ 2003 г.

На 1 август 2022 г. влиза в сила преработеният Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Той отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003, известен като „регламент Брюксел IIa“, за да предостави по-ефективни правила за защита на децата и техните родители, попаднали в трансгранични спорове за родителска отговорност, напр. за родителски права, право на достъп и отвличане на деца. При действието на посочения Регламент, компетентен да се произнесе по исковете за родителска отговорност е съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето и майката. Регламентът обаче се прилага, само и единствено, ако детето има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка на ЕС. На 31 януари 2020 г. Великобритания престава да бъде член на ЕС, т.е. държавата по обичайното местопребиваване на детето не е член на ЕС и към момента на подаване на исковата молба в съда.

България и Великобритания обаче са страни по Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003 г. - ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г., в сила от 01.08.2003 г.). Конвенцията се прилага по отношение на всяко дете, което е имало обичайно местопребиваване в договаряща 1 държава непосредствено преди да бъде нарушено правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения. По силата на конвенцията, когато детето или страните по делото не живеят в държавата-членка на съда, производството трябва да бъде заведено в съда, в чийто съдебен район е обичайното местопребиваване на детето.

По изложените съображения, съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа предявения иск, поради което производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд - Свиленград не е международно компетентен да разгледа и реши гр. дело № 6/2026 г. по описа на същия съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6/2026 г. по описа на Районен съд Свиленград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 2