Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№1 гр. М., общ. М., обл. В., 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450101269 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

И. Д. Т., ЕГН ********** от гр. М., е предявила иск против Община М., с който ищцата моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 8000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 16.06.2022 г. до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска. Твърди, че не носи вина за настъпилия инцидент.

Твърди, че дейностите по изграждане на В и К инфраструктура са изпълнени от трето лице и прави искане по реда на чл. 219 ал. 1 ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника да бъде привлечено ДЗЗД „М. 2020“ със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. Русе № 19 ЕИК 177475288, което е конституирано като такова с определение №28/19.01.2023 г. Прави възражение за съпричиняване.

Предявеният иск е с правно основание чл. 52 вр. чл. 50 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебномедицинска експертиза.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2022 г. през деня ищцата движейки се по ул. Т. в посока ул. П. по път, по който имало разхвърляни изкопни отпадъци – камъни, чакъл, пясък поради извършване на изкопни работи, и стъпвайки върху тези изкопни материали се подхлъзнала и паднала на земята върху лявата си ръка. Потърсили медицинска помощ от ФСМП – М., откъдето била изпратена в медицинско заведение във В. – Ортопедично травматологично заведение. След направен преглед се установило, че лявата ръка е с множество счупвания и наличие на луксация на лакът. Направена била оперативна интервенция на ръката и след три дни била изписана. На 10.08.2022 г. при преглед и контролна снимка се констатирало наличие на допълнителни увреждания на ръката й, при което била направена още една операция. На 23.09.2022 г. ищцата била изписана от болницата след отстраняване на метал от лявата и ръка. Горното се установява и от приложените писмени доказателства – три броя епикризи с описани медицински интервенции. Въз основа на горното ищцата твърди, че през целия този период е претърпяла множество болки страдания стрес, които продължават и в момента. Твърди, че в следствие травмата лявата и ръка е неизползваема изпитва силни болки, изпитва сериозни социални и битови неудобства.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като вярно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че вследствие претърпения инцидент ищцата е получила счупване в близкия край на лява лакътна кост с изкълчване на главичката на лъчевата кост.

Поради това ищцата е претърпяла болки и страдания съответстващи на този вид травма, т.е налице е пряка причинна връзка между получените увреждания и претърпените болки. Продължителността на лечението е трикратно в продължение на три – четири месеца и през това време ищцата е преживяла болки и страдания, като прогнозата при този вид увреждания е благоприятна и при нормално протекъл възстановителен процес е напълно възможно и очаквано пълно възстановяване функцията на ръката. В изготвеното допълнително заключение и след извършване преглед на ищцата вещото лице сочи, че е констатирал силно ограничени движения в левите лакътна и киткова стави и силно намалена основна функция на крайника.

Няма данни на ищцата да е прилагано рехабилитационно лечение което само по себе си е неинванзивно и не би предизвикало болки и страдания. Вещото лице е констатирало при прегледа и наличие на остатъчни увреждания, но в каква степен и каква е общата загуба на трудоспособност и продължителността им се определя от специализиран орган – обща или специализирана ТЕЛК. Няма данни за продължаващо лечение към момента на прегледа. В с. з. допълнително вещото лице твърди, че е невъзможно 100% възвращаемост на функцията на ръката. Подобни травми се възстановяват и без рехабилитация, но ако бъде приложена такава възстановяването би протекло по-бързо.

По делото са разпитани двама свидетели доведени от ищцата.

Свидетелката Н. – дъщеря на ищцата твърди че през лятото на миналата година докато била на работа майка и се обадила, че е паднала на улицата и си е счупила ръката. Когато потърсили медицинска помощ, лекарите от спешния център казали, че счупването е сериозно и тук не могат да и помогнат, поради което отишли в гр. В.. Майка и претърпяла три операции.

Твърди, че в момента ръката й е в тежко състояние, не може сама да се обслужва.Твърди, че изпитва и в момента болки, вече не използва 2 медикаменти. Твърди, че улицата, където е станал инцидента, е в трагично състояние от дълго време, има дупки, няма тротоар, постоянно има кал.

Свидетелката А.а – внучка на ищцата твърди, че знае къде е паднала баба й – на ул. „П.“. Към момента улицата вече е асфалтирана, но тогава е била в окаяно състояние - имало е дупки, камъни, липсвал тротоар, няма бордюри. Самата свидетелка твърди, че е падала с колело, поради подхлъзване по разбитата улица.

Съдът кредитира изцяло, като обективни и непротиворечиви, показанията на свидетелите, независимо от близките им роднински връзки с ищцата. Нейните показания кореспондират напълно с останалите писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, и § 7 ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗИД ЗМСМА, общинска собственост са общинските пътища, улиците, площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.

Съдът приема, че собственик на пътя, по който се е движела ищцата, на 16.06.2022 год. в гр. М., ул. П., е именно ответника – Община М.. При това положение, съобразно чл. 50 от ЗЗД, общината следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й пътища - респективно и неподдържаните тротоари в града, включително и този, на които е паднала ищцата на 16.06.2022 год. В случаите, в които собственикът е едновременно с това и лицето, което упражнява надзор върху съответните вещи, то отговорността му за произлезлите от вещите вреди почива, като на чл. 50 от ЗЗД, така и на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са указанията, дадени на съдилищата с ППВС № 17 от 1963 год.

Съдът приема, че с оглед съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, правната квалификация на предявените от ищцата претенции е чл. 50 от ЗЗД , който установява, че за вреди, произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Вината за произлезлите от вещта вреди в случая е презумптивна, тъй като се касае за приложение на безвиновен фактически състав.

Съдът приема, че за възникването на отговорността от вещи, е необходимо наличието на вреда, противоправно причиняване на вредата от вещ, и причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта.

Вина в този случай не се изисква, тъй като отговорността е обективна, независима от вината.

В настоящия случай, съдът приема, че вредите, претърпени от ищцата, са произлезли от вещ - в случая път - собственост на ответника – Община М..

При това, съдът приема, че причиняването на вредите на ищцата - само по себе си, е противоправно. Това е така, защото притежаването на вещи и използването им е правомерно, но когато от тях е причинена вреда другиму, както в случая, деянието е противоправно. В тази връзка, съдът приема, че претърпените от ищеца вреди са настъпили в резултат на противоправно причиняване от страна на вещта, собственост на ответника – Община М..

Налице е причинна връзка между вредоносното действие на вещта, и настъпилите вреди за пострадалата.

3

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на увреждането, ищцата е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в счупване в близкия край на лява лакътна кост с изкълчване на главичката на лъчевата кост, както е посочило вещото лице в заключението си.

Получените травматични увреди и последиците от тях са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник, като оздравителния период е продължил около три месеца, като в началото на този период болките са били с по-интензивен характер. Съдът, като взе предвид възрастта на пострадалата към момента на непозволеното увреждане – 65 години, обстановката, при която е настъпило увреждането, характера на причиненото увреждане, претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е необходима сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/. За тази сума искът с правно основание чл. 50 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от 8 000 лева ще следва да бъде отхвърлен.

Претендираните неимуществени вреди са неизмерими с пари, и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които бяха установени по-горе. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията – физически и психически, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе.

По отношение възражението на ответника за наличие на съпричиняване:

Съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Увреденият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването и, или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно решение №1/2014 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. ОСТК на ВКС, - „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на съпричиняване, при което с поведението си пострадалата е допринесла за увреждането.

Съдът намира, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, и дължи обезщетение в размер на законната 4 лихва от момента на увреждането - чл. 86 и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. При непозволено увреждане, съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица. В тази връзка, лихвите се явяват компенсаторни, а не - мораторни, и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на непозволеното увреждане. В настоящия случай съдът намира, че лихва следва да бъде присъдена именно от деня на увреждането – 16.06.2022 г., както е поискано в исковата молба.

При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца, на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК, сумата от 835.00 лв., представляваща основателно направени разноски по компенсация, а ищеца ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 975.00 лв. по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община М. да заплати на И. Д. Т., ЕГН ********** от гр. М., сумата от 4 000 лв./ четири хиляди лв./ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие злополука при падане на път, собственост на общината, с получено счупване в близкия край на лява лакътна кост с изкълчване на главичката на лъчевата кост, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от 16.06.2022 г., както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 835.00 лв. - разноски по делото по компенсация.