Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 490 от 22.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3553/2024
Вид
Решение № 490
Подписан
22.04.2026
Състав
Димитър Чардаков

Цитирани разпоредби

  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.6, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.69, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията
  • чл.22 · Семеен кодекс
  • чл.23 · Семеен кодекс
  • чл.27, ал.1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Пазарджик, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20245220103553 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е делбено във фаза по извършването на делбата.

С решението по чл.344, ал.1 ГПК съдът е допуснал съдебна делба при равни дялове по ½ ид. част между съсобствениците М. Л. П. с ЕГН ********** от гр. П* и Х. Д. П. с ЕГН ********** от гр. П* на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 74.5 кв.м., разположен на 3–ти етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с адрес: гр. *, ведно с прилежащо избено помещение №4 с площ 9.13 кв.м. и прилежащо таванско помещение №7 с площ 9.57 кв.м., както и 6.541 % идеални части от общите части на сградата и 8% ид. части от правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта ***, над обекта – ***;

2. Едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., ведно с 517/590 ид. части от дворното място, в което е разположена сградата, представляващо УПИ ХІV-97 в кв.4 по плана на с. *, целият с площ от 590 кв.м., при граници и съседи: УПИ ХV-95, УПИ ХІІІ-96 и УПИ ХХ-547.

1

Съдът формира следните правни изводи относно извършването на делбата:

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ Б. Г., всеки един от процесните имоти е реално неподеляем на два дяла, колкото са съделителите.

Претенции за възлагане:

В преклузивния срок по чл.349, ал.4 ГПК ищцата М. Л. П. е предявила претенция за възлагане на имота в гр. Пазарджик на основание чл.349, ал.1 ГПК. Ответникът е оспорил възлагателната претенция при твърдение, че ищцата притежава друго жилище, а именно имота в с.П, както и че реално не живее в имота в гр. Пазарджик, а в чужбина и не се нуждае от него.

Съдът намира възлагателната претенция за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, същият може да бъде поставен в дял на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от брака, ако той няма друго жилище. Изискването е целият имот да е придобит в режим на СИО. Не е достатъчно в режим на СИО да е придобита само идеална част от имота. Т.е. този способ е неприложим ако имотът е съсобствен с трети лица. Освен това е необходимо родителските права да се упражняват фактически, т.е. детето да не е навършило пълнолетие и да живее при онзи родител, на когото упражняването на родителските права е предоставено с решение. Няма изискване обаче родителят и детето да живеят в имота, предмет на възлагателната претенция. Непълнолетието на детето като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция /т.5 от ТР №1/2004 г./. В същото решение е прието още, че пречка имотът да бъде поставен в дял на съделителя е налице само ако той притежава в своя изключителна лична собственост друг жилищен имот, но не и когато притежава само идеална част от жилищен имот, както и че прехвърлянето на друг жилищен имот непосредствено преди предявяването на иска за делба или в хода на делбеното производство не съставлява пречка имотът да бъде поставен в дял на съделителя, извършил прехвърлянето.

В настоящия случай посочените предпоставки за възлагане на имота са налице. Имотът в гр. Пазарджик е неподеляем и отговаря на изискванията за жилище по чл. чл. 40 ЗУТ и §5, т.30 ДР на ЗУТ, а съсобствеността върху него е възникнала по време на брака между съделителите при условията на съпружеска имуществена общност по чл.27, ал.1 СК. Видно от представеното по делото решение №450 от 03.05.2022 г. по гр.д. №814/2022 г. на РС – 2

Пазарджик, бракът е прекратен, а упражняването на родителските права по отношение на детето Т Х.ва П.а, родено на * г., е предоставено на майката М.

Л. П. и то живее при нея в **********което не се оспорва от ответника и се установява от показанията на свидетеля Д. Л. П.. Към момента на приключване на устните състезания по делото детето не е навършило пълнолетие. Освен това ищцата М. Л. П. е представила по делото декларация, че не притежава друго жилище. Декларацията е допустим способ за доказване на това обстоятелство. Според решение №143/08.02.2017г. по гр.д.

№1693/2016г. на ВКС, ІІ г.о. съделителят установява наличието на тази предпоставка чрез представяне на декларация за имотното си съС.ие, в която посочва, че не притежава друго жилище. Имотната декларация представлява частен диспозитивен документ, който изхожда от страна по делото. Същата се ползва с материална доказателствена сила относно установения факт, тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства деклараторът носи наказателна отговорност. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка за възлагането, както вече беше посочено по-горе.

Налице са всички предпоставки по чл.439, ал.1 ГПК за поставяне на имота в гр. Пазарджик в дял на ищцата М. Л. П.. Съгласно цитираната разпоредба делът на другия съсобственик следва да бъде уравнен с други имоти или с пари. Законът дава предпочитание на уравнението с други имоти пред паричното уравнение, което е в унисон с принципа на чл.69, ал.2 ЗН всеки съсобственик да получи по възможност своя дял в натура. В тази насока са и указанията в ТР № 63 от 1.VI.1965 г.

В съответствие с горното разбиране съдът счита, че уравнението на дела на съсобственика Х. Д. П. следва да стане като в негов дял се постави другия участващ в делбата имот /този в с. П/. Освен това ищецът следва да получи и парично уравнение в размер на 7115 лв., тъй като според заключението на ВЛ стойността на неговия дял е 141705 лв., а полученото от него имущество е на стойност 134590 лв.

Искове по сметки:

В срока по чл.346 ГПК Х. Д. П. е предявил против М. Л. П. иск по чл.33, ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 120.93 лв. представляваща припадащата се на ответника 1/2 част на заплатените от ищеца данъци и такси битови отпадъци за имота в с. П, за периода от 2020 г. до 2025 г. включително; за заплащане на сумата от 184.45 лв. представляващи припадащата се на ответника 1/2 част от заплатените от ищеца данъци и такса битови отпадъци за имота в гр. Пазарджик в периода 2020 – 2021 година; както и за заплащане на сумата от 5000 лв. представляваща припадащата се на ответника 1/2 част от направените от ищеца полезни разноски, за имота в гр. Пазарджик в размер на 10000 лв., изразяващи се в извършен ремонт на жилището през 2017 година с 3 лични средства.

Ответникът по този иск М. Л. П. оспорва същия при твърдение, че разноските и подобренията са направени по време на брака при съвместен принос на съпрузите.

Тъй като исковата претенция обхваща период, през който бракът между страните не е бил прекратен, то за нейната основателност ищецът следва да установи, че разноските и данъците за имотите са направени с негови лични средства по смисъла на чл.23 СК.

Извършването на полезните разноски не се оспорва и се установява от показанията на свидетеля Д. Л. П.. Според заключението на СТЕ разходите за труд и материали възлизат на 9812 лв., а самите подобрения са увеличили стойността на имота с 9250 лв.

От показанията на същия свидетел се установява, че дейностите по извършване на ремонта са били организирани от ищеца Х. Д. П., а средствата са били осигурени от двамата съпрузи, които живеели в чужбина, но изпращали по банков път средства на свидетеля, който се разплащал от тяхно име.

Показанията на свидетеля се потвърждават от представените от двете страни банкови извлечения, от които е видно, че и двамата съпрузи са превеждали средства по банковата сметка на свидетеля Х. Д. П..

При така установените обстоятелства съдът намира иска по сметки за неоснователен, тъй като не се установява разходите за общия имот и свързаните с него полезни разноски да са направени от ищеца с негово лично имущество. Това е така, тъй като средствата от личните банкови сметки на съпрузите не са тяхно лично имущество по смисъла на чл.22 СК, а служат за задоволяване нуждите на семейството.

Относно разноските в производството.

На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 4% съобразно стойността на дела му, определена върху установената в настоящото производство актуална пазарна цена на делбените имоти, която е 283410 лв.

Съделителят Х. Д. П. дължи държавна такса в размер на 4% върху цената на предявения от него иск по сметки.

Разноските за адвокатско възнаграждение и за експертизи следва да останат така, както са сторени, доколкото в делбеното производство всяка страна е едновременно ищец и ответник.

Всички суми следва да се присъдят в евро с оглед принципа за 4 автоматично превалутиране на суми от лева в евро по чл.11, ал.2 ЗВЕРБ.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. Л. П. с ЕГН ********** от гр. П*, на основание чл.349, ал.2 ГПК, допуснатия до делба недвижим имот, представляващ:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 74.5 кв.м., разположен на 3–ти етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с адрес: гр. *, ведно с прилежащо избено помещение №4 с площ 9.13 кв.м. и прилежащо таванско помещение №7 с площ 9.57 кв.м., както и 6.541 % идеални части от общите части на сградата и 8% ид. части от правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта - ***, над обекта –

***, като М. Л. П. ще придобие правото на собственост ПРИ УСЛОВИЕ, че в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила заплати на Х. Д. П. с ЕГН ********** от гр. П*, сумата от 3637.84 евро за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва за забава от влизане в сила на решението до плащането.

УКАЗВА, че ако паричното уравнение не бъде заплатено в срок, решението в тази част се обезсилва по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан на основание чл.439, ал.6, изр.2 ГПК.

За пълното уравняване на дяловете ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Х. Д. П. с ЕГН ********** от * допуснатия до делба недвижим имот, представляващ:

Едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., ведно с 517/590 ид. части от дворното място, в което е разположена сградата, представляващо УПИ ХІV-97 в кв.4 по плана на с. *, целият с площ от 590 кв.м., при граници и съседи: УПИ ХV-95, УПИ ХІІІ-96 и УПИ ХХ-547.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Д. П. с ЕГН ********** от * против М. Л. П. с ЕГН ********** от гр. П* за заплащане на сумата от 61.83 евро (120.93 лв.), представляваща припадащата се на ответника 1/2 част на заплатените от ищеца данъци и такси битови отпадъци за имота в с. П, за периода от 2020 г. до 2025 г. включително; за заплащане на сумата от 94.31 евро (184.45 лв.), представляващи припадащата се на ответника 1/2 част от заплатените от ищеца данъци и такса битови отпадъци за имота в гр. Пазарджик в периода 2020 – 2021 година; както и за заплащане на сумата от 2556.46 евро (5000 лв.) представляваща припадащата се на ответника 1/2 част от направените от 5 ищеца полезни разноски, за имота в гр. Пазарджик в размер на 5112.92 евро (10000 лв.), изразяващи се в извършен ремонт на жилището през 2017 година с лични средства.

ОСЪЖДА М. Л. П. с ЕГН ********** от гр. П* да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик държавна такса за делбата в размер на 2898.10 евро.

ОСЪЖДА Х. Д. П. с ЕГН ********** от * да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик държавна такса за делбата в размер на 2898.10 евро и държавна такса за иска по сметки в размер на 108.50 евро.