Решение № 306 от 29.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 29.03.2019

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-ти въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ

При участието на секретаря Елена

Чаушева и прокурора Иван Аврамов, разгледа докладваното от съдия С. Колева ВНОХД № 3993 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 24.07.2018г., СРС, НО,

129 състав е признал подсъдимия Г.К.К. за невиновен в това, че на 06.11.2015г., около 10.45 часа в София, като съизвършител, в съучастие с неизвестен извършител, който на същата дата на домашния й адрес в гр. София възбудил у М.М.Д.заблуждение, че е нейният близък познат „М.“, който следва чрез куриерска пратка на същата дата да получи от чужбина животоспасяващи лекарства на стойност 2 500.00лв., но не може да го стори, тъй като не се намира в гр. София и моли тя да приеме пратката и да плати на куриера сумата от 2 500.00лв. с нейни пари, които след това ще й възстанови, с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител имотна облага поддържал у М.Д.възбуденото от неизвестния извършител заблуждение, като я уверил с думите: „Аз съм куриера с лекарствата“ и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 2500.00лв., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – Г.К.К. е бил задържан от служителите на 06 РУ-СДВР, поради което и на основание чл.

304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест и допълнение към него, като се сочи, че същата е неправилна, незаконосъобразна, постановена без да са взети предвид всички събрани по делото доказателства. Според прокурора изводът, до който е достигнал районният съд, че деянието е несъставомерно от обективна страна е неправилен, тъй като дори да се приеме, че у свидетелката не е настъпило заблуждение, това не променя характера на престъплението и не го прави несъставомерно. Оспорва се приетото в мотивите към протестирания съдебен акт, че е налице негоден опит като посочва, че такъв би бил налице, ако обекта, към който е насочено увреждането не съществува, или пък е налице обективна невъзможност използваните от дееца средства да постигнат целения резултат. В случая според прокурора и обектът на престъплението е налице и е бил годен, и използваните похвати и средства са били годни да доведат до целения резултат, като фактът, че пострадалата свидетелка е разбрала, че в случая е налице опит за измама, не прави опитът за измама негоден, а единствено води до невъзможност за извършителя да довърши деянието си, поради причини, които стоят извън неговата воля. Посочва се още, че от обективното поведение на подсъдимото лице се установява категорично, че същият е участвал в осъществяване на престъпното деяние в качеството му на съизвършител с неизвестен за разследването извършител, който му е дал стриктни указания по телефона. Твърди се, че подсъдимият е обективирал умисъл за измама чрез действия на поддържане на заблуждение у пострадалата. В заключение се предлага на въззивния съд да отмени протестираната присъда и да постанови нова такава, с която да осъди оправдания подсъдим.

В разпоредително заседание от 04.10.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства и в този смисъл провеждането на въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителя на СГП поддържа протеста и моли за уважаването му по изложените в него доводи и съображения. Счита, че при оценъчната дейност първоинстанционният съд е стигнал до незаконосъобразни и неправилни мотиви, които водят до извод, че подсъдимият К. нито е възбудил, нито е поддържал заблуждение у пострадалото лице, с което да го принуди да извърши разпореждане със своето имущество. Посочва, че показанията на разпитаните свидетели полицаи не са били оценени правилно от първостепенния съд, както и протоколите, обективиращи изземването на кутията с бонбони.

Твърди, че подсъдимият носейки пратка с бонбони, но обяснявайки, че това са медицински изделия е поддържал заблуждение в пострадалата, с което е осъществил от фактическа страна изпълнителното деяние на чл. 209 от НК. Моли за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитата на подсъдимия – адв. С. моли протеста да бъде оставен без уважение. Посочва, че в мотивите към протестираната присъда са обсъдени всички доказателства както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Излага, че показанията на св. Д.са разкрили различна картина от ДП, която довежда до оневиняването на подсъдимия.

Набляга на обстоятелството, че св. Д.в хода на съдебното следствие изрично свидетелства, че подсъдимият не й е казал нищо, а тя го е заговорила, както и че не е носил никакъв пакет в ръцете си. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда и оставяне без уважение на подадения срещу нея протест.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият моли депозираният протест да не бъде уважен.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ХVII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за изменение на фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият Г.К.К. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан.

Към 2015 г. същият изкарвал препитанието си, работейки като шофьор на таксиметров автомобил, като е поемал и поръчки за куриерски услуги за превозване на вещи и предмети от едно място до друго. Месец февруари на 2015 г. е претърпял Исхемичен мозъчен инсулт, по повод на който е бил на лечение в УМБАЛ „Софиямед“ в периода от 05.02.2015 г. до 08.02.2015 г. През 2016 г. в същото лечебно заведение му е направена имплантация на постоянен електрокардиостимулатор. По повод на оплаквания от неврологично естество отново е бил на лечение в същото лечебно заведение през 2017 г., което се установява от представените в хода на съдебното следствие епикризи.

Около една година преди инкриминираната дата - 06.11.2015 г., в управлявания от него таксиметров автомобил се качили непознати за него лица, които го попитали дали може да извършва и куриерски услуги, като подс. К. потвърдил, след което им предоставил телефонния си номер.

На 06.11.2015 г. едно от тези непознати лица му се обадило по телефона и му казало, че има нужда от куриерска услуга, изразяваща се в закупуване на кутия с вафли, която подсъдимият да постави в непрозрачен плик и да занесе на едно лице на конкретно посочен адрес. Подсъдимият приел да осъществи куриерската услуга.

Междувременно, същия ден сутринта, около 09:27 часа, св. М.М.Д.била в дома си на адрес: гр.

София, ул. „******, когато получила обаждане на домашния си телефон от номер ******. Лицето отсреща я попитало дали го е разпознала, при което тя веднага се е досетила, че става въпрос за „телефонна измама“, но въпреки това продължила да разговаря, като му отговорила „М., ти ли си?“ , въпреки че нямала познат с такова име. Лицето отсреща потвърдило, че е „М.“. В проведените няколко разговора след това същият казал на св. Д., че има нужда от услуга, че е поръчал животоспасяващи лекарства, които ще му се доставят в гр. София, но не може лично да си ги получи, защото се намира извън града. Поради това, помолил св. Д.да ги получи от куриера и заплати за тях сумата от 2500 лева, като обещал, че по-късно ще дойде да си получи пратката, както и да възстанови заплатената от св. Д.а парична сума. Последната се съгласила и се уговорили да се чуят по-късно, за да се уточнят къде и кога ще стане срещата с куриера. Веднага след като затворила телефона, св. Д.а се обадила на телефонния номер на дежурната част на 06 РУ-СДВР, за да съобщи, че се опитват да я измамят по телефона. От там я посъветвали да изпълнява указанията на лицето, което й се обажда по телефона, като съобщи в 06 РУ-СДВР, часа и мястото на срещата, където ще присъстват полицейски служители, които да задържат куриера при предаване на паричната сума, като са я предупредили да сложи в плик паричната сума, която ще предаде на куриера.

След като непознатото лице се обадило на св. Д.и посочило мястото на срещата, а именно спирката на автобус №64 ул. „Нарцис“ св. Д.отново се обадила и съобщила на служител на 06 РУ-СДВР времето и мястото на срещата и се запътила натам, като пренасочила домашния си телефон към мобилния. След множество разговори, уточнявания и изчаквания, при проведени телефонни разговори за времето от 10,45 часа до около 11,00 часа, въпросното лице, което се обаждало по телефона на св.

Д.й съобщило, че куриерът се намира на спирката, като описал как изглежда на външен вид. Когато приближила спирката на автобус №64 на ул. „Нарцис“, св. Д.а разпознала куриера по даденото описание, като забелязала, че той непрекъснато говори по телефона. Приближила се до него и го попитала той ли е куриера, като лицето потвърдило. След това му предала бял пощенски плик, с намираща се в него банкнота с номинална стойност 20,00 лева, непосредствено след което подс. К. бил задържан от служители на 06 РУ-СДВР: Н.А.Ш., И.Б.Б., Н.Г.С.и М.С.Д..

След задържането, подс. К. съобщил на полицейските служители, че в багажника на таксиметровия автомобил, с който е дошъл, се намира плик, съдържащ сладки, които по указание на лицето, което му е възложило извършването на куриерската услуга е закупил и е следвало да предаде на св. Д.. Показал им плика, същият бил взет от св. Н.Г.С.и впоследствие предаден с протокол за доброволно предаване за нуждите на разследването.

При извършения обиск на подс. К. в десния джоб на дънковите панталони, с които е бил обут са намерени и иззети 2 броя мобилни телефона марка „Нокия“ в работен режим, а в предния ляв джоб - 1 брой банкнота с номинал 20.00 лева и сериен номер БО 1443997, скъсана в лицевата горна средна част.

От приобщените към досъдебното производство трафични данни (л. 43 от досъдебното производство) се установява, че телефонният номер ******, от който св. Д.е получила обаждане от непознато за нея лице, е регистриран на името на св. Г. В.Г., съгласно показанията на който същият не ползва СИМ-карта с такъв абонатен номер, както и че многократно е викан за разпит в РУ- гр. Самоков във връзка със закупени на негово име сим-карти, чрез неправомерно използване на личните му данни.

Така възприетата фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от гласните доказателствени средства, каквито са показанията на разпитаните свидетели М.М.Д., дадени в хода на съдебното следствие, И.Б.Б., М.С.Д., Н.Г.С., Г. В., И.Л.обясненията на подсъдимия К., писмени доказателства и доказателствени средства – заповед за задържане, протокол за доброволно предаване, протокол за обиск, протокол за претърсване и изземване от лек автомобил „Хюндай“, данни за трафика, предоставени от „Мобилтел“ ЕАД по отношение на номер ********, ползван от подсъдимия К., номер ********, ползван от св. М.Д.и номер ******** с мобилен номер **********, на името на св.

А.Д., експертизи относно здравословното състояние на подс. К., предоставени в хода на съдебното следствие.

Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на целия доказателствен материал, въз основа на което е изградил своите изводи, която преценка настоящият съдебен състав намира за правилна, обоснована, законосъобразна и споделя напълно, поради което възприе фактическата обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.