Решение № 1657 от 06.08.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1657 гр.

Пловдив, 06 август 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря

ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 543 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на

„НАТУРАМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Доктор Владо“ № 28, ет. 3, ап. 4, представлявано от управителя З.И.М., против Ревизионен акт № Р-16001618007912-091-001/25.10.2019г., издаден от П.С.- началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и К.Д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 31 от 24.01.2020г. на ИП Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в общ размер на 68 333,33лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 12 673,69лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда. Не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, като допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на съдебното производство. По делото са представени доказателства за оправомощаване на издателя на решение № 31 от 24.01.2020г. орган по приходите, заемащ длъжността началник на отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив да изпълнява правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при отсъствие на титуляра и доказателства за отсъствие на титуляра (л. 416 – 417)..

Така постановеният от ИП Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 16001618007912-020-001/17.12.2018г., издадена от П.С.- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия на жалбоподателя с обхват установяване на данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди мм. 04 и 06.2013г., мм. 06 и 11.2017г. и м. 06.2018г. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 03.01.2019г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001618007912-020-002/02.04.2019г., издадена от същия орган по приходите е определен нов краен срок на ревизията до 03.05.2019г. Преди изтичане на крайния срок, със заповед № Р-16001618007912-023-001/02.05.2019г. ревизионното производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за срок от три месеца. Със заповед № Р-16001618007912-143-001/05.08.2019г. ревизионното производство е възобновено, като е посочен нов краен срок до 06.08.2019г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001618007912-020-003/06.08.2019г., издадена от същия орган по приходите е определен нов краен срок на ревизията до 06.09.2019г.

Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад

№ Р-16001618007912-092-001/20.09.2019г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение вх. № Рев 5224/11.10.2019г. от страна на ревизираното лице, без приложени към него писмени доказателства. Същите са обсъдени, намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.

В тази насока следва да се констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от технически носител на информация се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис респ.

Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017г.) към момента на подписването на електронните документи.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., ведно с приложенията към нея на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 17 – 19). С оглед компетентността на издателя на РА като ръководител на ревизията, по делото са представени заповеди №№ РД-09-331/28.02.2017г., РД-09-332/28.02.2017г., РД-09-1801/28.09.2018г., РД-09-1802/28.09.2018г. и РД-09-427/15.03.2019г. (л. 4 – 16 и л. 20 – 23).

Ревизионния акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 31 от 24.01.2020г. директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това форма.

Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016г. по тълкувателно дело № 10/2016г.

Настоящият съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

През ревизираните данъчни периоди основната дейност на жалбоподателя е инженерни дейности и технически консултации, свързани с изработването на технологични проекти, монтаж и пуск в действие на предприятия за хранително – вкусовата промишленост. Дружеството ползва под наем складова база.

1.

На 14.06.2018г. жалбоподателят е сключил договор за наем с наемодателя „ВЕНИ – Н – ТРЕЙД“ ЕООД с предмет „временно ползване на 2бр. халета с прилежащата към тях земя“, находящи се в гр. Чирпан, промишлена зона, ул. „Лозарска“ № 1. Съгласно чл. 5 от договора, наемателят се задължава да заплати на наемодателя наемна цена в размер на 70 000лв. с ДДС, в срок от 3 години, при първоначална вноска в размер на 10 000лв. Съгласно договора, същият се сключва за срок от 3 години, с възможност за удължаването му. Налице е и клауза, съгласно която ако след изтичане срока на договора наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок.

Във връзка с договора за наем е издадена фактура №

43/18.06.2018г. от наемодателя „ВЕНИ – Н – ТРЕЙД“ ЕООД с данъчна основа в размер на 58 333,33лв., по която жалбоподателя, като наемател, е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 666,67лв.

Извършена е насрещна проверка на издателя на фактурата, като в отговор на ИПДПОЗЛ дружеството е представило заверено копие на издадената фактура с посочен в нея предмет на доставката „аванс по договор“, заверено копие на договора за наем, банково извлечение от 18.06.2018г. за извършено плащане по банков път на сумата в размер на 10 000лв., СД по ЗДДС за данъчен период м. 06.2018г., ведно с уведомление за приемането й, хронологична ведомост за осчетоводяване на фактурата.

При анализ на данните в събраните доказателства, ревизиращият екип е направил извод, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъчното събитие е полученото плащане, поради което е следвало да бъде издадена фактура с данъчна основа в размер на 8 333,33лв. и ДДС в размер на 1 666,67лв. За разликата от 50 000лв. (58 333,33лв. – 8 333,33лв.) не са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000лв. (разликата между начисления във фактурата и дължимия при данъчна основа от 8 333,33лв.). Тъй като данъкът по посочената фактура е неправомерно начислен, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не се признава на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000лв. за данъчен период м. 06.2018г.

2.

През данъчен период м. 11.2017г. жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 124/13.11.2017г. с издател „АРСОН“ ЕООД с данъчна основа в размер на 250 000лв. и начислен ДДС в размер на 50 000лв. Предмет на доставката е „плащане по договор“.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, който в отговор на ИПДПОЗЛ, след изтичане на указания в него срок, е представил заверено копие на процесната фактура, ДПок ,ДПр и СД по ЗДДС за данъчен период м. 11.2017г., оборотна ведомост, главна книга, касова книга и хронологии на сметки 411, 501, 304, 602, 503 и 401 също за процесния период.

При анализ на представените документи, ревизиращият екип е направил извод, че не са представени договорът, въз основа на който е издадена процесната фактура, както и документи за извършено разплащане между страните. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е констатирано, че за м. 11.2017г. не са наети лица по трудови правоотношения и дружеството не е подало справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2017г. Едноличният собственик на капитала и управител на дружеството К.М..се намира в трудово правоотношение с „БОДУ“ ООД на длъжност „охранител“, считано от 06.10.2016г. Дружеството – доставчик е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 11.05.2018г.

Констатирано е, че на „АРСОН“ ЕООД е извършена ревизия, документирана с РА № Р-22221417008331-091-001/05.07.2018г. с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 22.08.2017г. до 31.10.2017г. При ревизията е констатирано, че предходен доставчик на РЛ е дружеството „БЪЛГАРИЯ ФИНАНС“ ЕООД, което в отговор на ИПДПОЗЛ не представя изисканите му документи и писмени обяснения.

При анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е направил извод, че предвид непредставянето на договора остава неясен неговият предмет, т.е. не може да се определи дали се касае за доставка на стока или на услуга. Предвид тази неяснота, не може да се приеме, че доставчикът разполага със съответната обезпеченост за изпълнение на доставката.

В цел установяване фактическото изпълнение на доставката, от получателя по нея също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на ИПДПОЗЛ е представен договор от 27.11.2017г. и 3бр. протоколи за извършени пробни изпитвания, съответно № 1 от 13.11.2017г., № 2 от 02.03.2018г. и № 3 без дата от 2018г. Договорът и протоколите са двустранно подписани от страните по сделката.

При анализ на данните в представените от жалбоподателя доказателства, органите по приходите са направили следните констатации: съгласно предметът на договора изпълнителят по него „АРСОН“ ЕООД се задължава да извърши срещу възнаграждение от 300 000лв. „определени дейности по създаване на система за автоматизиране на процеса на пресоване с оптимални термични параметри и параметри на оптимално налягане за постигане на максимални рандеман и капацитет“ и „да обучи производствения персонал да обслужва монтираното оборудване и да извърши провеждането на 72-часови проби за доказване на капацитета и рандемана на системата“. Договорът е с дата, следваща датата на издаване на процесната фактура, единият протокол е също с дата, предшестваща датата на договора, а другият е без дата, поради което не може да се установи какви дейности са извършени, на кой обект и кога са извършени. Не са представени и доказателства за извършено разплащане по процесната фактура.