Определение № 347 от 17.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Кюстендил, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора К. С. С. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело № 20251500200384 по описа за 2025 година

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода К. Г. Т. за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г., упълномощена със упълномощена със заповед №374/06.04.2020 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

Същото становище се изразява от представителя на КнОП.

Лишеният от свобода К. Г. Т. поддържа молбата. Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода К. Г. Т. е постъпил в Затвора гр. Бобов дол на 13.02.2015 г., като е предаден от властите на Р Гърция с ЕЗА, издадена от ОП- Благоевград. Преведен е в затвора- Ловеч на 29.03.2019 г., върнат в Затвора- Бобов дол на 10.04.2019 г..

Понастоящем изтърпява наказание по НОХД № 126/2011г. на ОС- Благоевград, с което е осъден на ЛС в размер на 12 години при първоначален „строг” режим за престъпления по чл.149, ал.5, т.2 НК и по чл.144, ал.3 НК, в сила от 06.07.2023 г.

Начало на наказанието: 13.01.2015 г.

Към момента на произнасяне на КнОС- 17.09.2025 г. е изтърпял фактически – 10 години 8 месеца и 4 дни; от предварителен арест- 1 година и 3 дни; от работа- 2 месеца и 25 дни; всичко- 11 години 11 месеца и 2 дни; остатък – 28 дни.

От представените от затворническата администрация доказателства се установява, че при постъпване в затвора е изготвена схема за оценяване на вероятност от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС и психологическо становище. Първоначалната оценка на риска от рецидив е във високите стойности - 94 т. с дефицитни зони: отношение към правонарушението, умения за мислене, взаимоотношения, настоящо правонарушение, криминално минало, емоционални проблеми, междуличностни проблеми.Като цяло рискът от вреди се определя като висок спрямо обществото, имайки предвид характера и начина на извършеното правонарушение - тежко престъпление срещу личността, както и тежестта на настъпилите от него вредни последици.

В процеса на провежданата в затвора корекционна дейност, оценката на риска от рецидив е занижавана до 86 точки, но предвид наложено дисциплинарно наказание през 1

2020 г. е завишена на 87т. и към настоящия момент остава в същите стойности и е в рамките на високия риск.

Настанен е в Затвора- Бобов дол на 13.03.2015 г. От постъпването си демонстрира затруднена адаптация към средата, силна уязвимост и загриженост за собствената си безопасност; изгражда и поддържа конспиративна представа, че е жертва на заговор от страна на институциите; поддържа дистанция, враждебност, мнителност и фиксация върху собствената правота; възприема себе си за несправедливо осъден за правонарушение, което не съществува.

Осъденият Т. показва демонстративно-предизвикателно поведение и враждебност към институциите. Наблюдава се емоционална лабилност и лесна възбудимост, което често води до конфликти. Този стил на функциониране показва не само липса на напредък, но и склонност към манипулация на обкръжението. Съществува отчетлива тенденция към системно подаване на жалби до различни институции с основен мотив- лично удовлетворение, а не истинско желание за промяна или реформиране.

Награждаван е еднократно, с цел поощряване на добро поведение; наказван за извършено дисциплинарно нарушение със заповед № 610/24.09.2020г., като дисциплинарното наказание е погасено по давност на осн. чл. 109 ал. 1 от ЗИНЗС.

В затвора не взима участие в трудова, ресоциализираща или образователна дейност.

Към настоящия момент не са отчетени положителни промени в заложените за работа проблемни зони, дефицитите не са преодолени и оценката на риска от рецидив е в рамките на високия риск. Наличието на многобройни дефицитни зони, очертаващи се като основен проблем при осъдения са доказателство, че същият не е преодолял криминалните нагласи в поведението си и доказва продължаващо незачитане на правила и норми от негова страна.

При осъдения е налице неумение за осъзнаване на последиците от постъпките; не се установява нагласа у него да промени поведението си към законосъобразно; не желае да се съобразява с целите и задачите, заложени в плановете на присъдата, не поема отговорност и се разграничава от тях. Спазва часитчно реда и дисциплината в групата.

При осъдения са налице множество устойчиви дефицити - поведенчески, емоционални и междуличностни, които не са преодолени в рамките на изтърпяване на наложеното наказание. Установено е системно заобикаляне на целите на присъдата, както и липса на участие в образователни, трудови или ре-социализиращи дейности. Освен това осъденият демонстрира отказ от поемане на отговорност за действията си.

Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно. Счетено е, че наличието на криминална история, липсата на реализация на прогерсивната система, липсата на критичност и високия риск от вреди сочат, че у него не са формирани умения за водене на законосъобразен начин на живот. Прието е, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето му.

Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително Т. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

2

Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата, чието последно препланиране е на 05.03.2025 г. и по който няма отбелязан за този период от време никакъв напредък, както и липсата на снижение на риска от вреди. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.

КнОС не може да не отчете в положителен аспект факта, че Т. спазва отчасти реда в затвора, което е негово задължение. Доброто поведение в затвора и липсата на дисциплинарни нарушения трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до условно - предсрочно освобождаване, тъй като последното е правна възможност, предоставена от закона на лишени от свобода с поведение, надхвърлящо обичайно доброто поведение при изпълнение на наказанието ЛС. Освен това доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне, а не да цели привидното изпълнение на критериите за предсрочно освобождаване, каквото е налице в случая.

В случая престоя в затвора за Т. се е оказал недостъчен за настъпване на положителни промени в съзнанието му, свидетелство за което е липсата на напредък по плана за изпълнение на присъдата. Видно от материалите по делото е, че е налице липса на снижаване на риска от рецидив- при постъпването на осъдения той е бил 94 точки, а след продължителоното му пребиваване е намален едва на 87 точки, респ.- остава във високите стойности. Липсата на сериозно снижаване в тази посока сочи, че не е налице промяна в нито една от дефицитните зони у лишения от свобода, както и на мисленето му.

В негативен аспект настоящият състав отчита и липсата на осмисляне от страна на лишения от свобода на дадените възможности за участие в трудова, социална и образователна дейност. Наличието на множество дефицити, заобикалянето на целите на пирсъдата, демонстрирания отказ за поемане на отговорности, неумението от осъзнаване на последиците от действията сочат за невъзможност да покаже промяна в нагласите си, да оползотвори престоя си в затвора и е свидетелство за липса на критичност, на преодоляване на вътрешните нагласи и за стремеж за промяна.

Престоят в затвора, съчетан с неизпълнение на плана на присъдата и липсата на снижение на риска от рецидив в констатираните дефицитни зони, преценени в съвкупност към настоящия момент, водят до извода, че процеса на превъзпитание спрямо същия следва да продължи. Изминалият фактически период на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения от свобода, следва да продължи.

Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.

Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до състояние, което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Необходимостта от формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, 3 характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

Не се споделят доводите в жалбата за допускане на УПО поради необходимост от подобряване здравословното му състояние. Действително, представените медицински документи сочат на наличие на заболявания и 44% ТНР, което му състояние не е несъвместимо с условията в местата за лишаване от свобода. Отделно от това твърдяните обстоятелства не се включват в кръга от факти, подлежащи на преценка в производството по чл.439 НПК, поради което този довод е неоснователен.