Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 447 от 12.09.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 395/2023
Вид
Определение № 447
Подписан
12.09.2023
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Враца, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20231400500395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5350/28.08.2023 г. на К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Враца, против Определение № 1161/31.07.2023 г. на Районен съд-Враца, с което, на основание чл.232 ГПК, е прекратено производството по гр.д. № 1601/2023 г. по описа на същия съд, поради оттегляне на иска.

В частната жалба се излагат хаотични фактически твърдения за системен тормоз по отношение на жалбоподателя от неговите съседи – „цигани решетари”, които слушат денонощно силно „циганска” музика, както и твърдения за бездействие на посочения по делото ответник - началника на РПУ - Враца Д. Ш., който не е отговорил на многобройните му жалби и не е спрял терора на неговите съседи. Прави се оплакване и от бездействието на районния съд, който не е осъдил Д. Ш. да му заплати 20 000 лева и е прекратил производството по делото.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 232 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран от К. А. М. с искова молба, с която против началника на РПУ - Враца Д. Ш. е предявен иск за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от „неговото РПУ”, което не се отзовавало на многобройните му обаждания на тел. 112, които правил по повод тормоза от неговите съседи „цигани решетари”.

При извършената проверка на редовността на исковата молба, районният съд е приел, че същата е нередовна, поради което с Разпореждане № 2511/13.07.2023 г. по гр.д. № 1601/2023 г. по описа на ВРС на основание чл.129, ал.2 ГПК е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности чрез представяне на исковата молба в четлив вид; посочване дали ищеца претендира сумата от 20 000 лева лично от лицето Д. Ш., като посочи трите му имена и адрес за призоваването му; представяне на доказателство за внесена държавна такса по сметка на Районен съд - Враца в размер 800 лева и представяне на препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника.

В изпълнение на указанията на съда, с молба вх. № 8914/21.07.2023 г. ищецът К. М. в 1 първото изречение е заявил, че оттегля претенцията си за 20 000 лева, тъй като няма пари да плати 800 лв. държавна такса. По нататък в молбата си ищецът е изложил обстоятелства, сходни с изложените в исковата молба и е изразил надежда районният съд да извърши проверка и да приложи закона спрямо началника на РПУ - Враца Д. Ш..

С обжалваното Определение № 1161/31.07.2023 г. районният съд е прекратил производството по гр.д. № 1601/2023 г., на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.

В мотивите на същото съдът е приел, че доколкото молбата на ищеца, с която оттегля претенцията си, е депозирана преди отстраняване на нередовностите на исковата молба, то съгласие на ответника не се изисква, както и че останалите изложени в молбата твърдения и възражения не следва да бъдат обсъждани предвид десезирането на съда, като за разяснение на ищеца съдът е посочил, че целените от него правни и фактически последици не могат да бъдат постигнати по този ред.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

С подадената искова молба жалбоподателят К. М. е предявил срещу началника на РПУ - Враца Д. Ш. иск за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които според изложеното в исковата молба са произтекли от неизпълнение на служебните му задължения. Исковата молба е изготвена на ръка от ищеца и действително е съдържала нередовности, поради което правилно е била оставена без движение от районния съд с конкретни указания за отстраняването им. Разпореждането на съда е връчено на ищеца, заедно със съобщение по образец (Приложение № 9 към Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена от министъра на правосъдието на основание чл.55 ГПК), в което изрично е посочено, че с писмена молба ищецът може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и право за това. Това съобщение е официален удостоверителен документ, поради което следва да се приеме, че едновременно с връченото разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК на жалбоподателя е било връчено и съобщението за законовата възможност да бъде допуснат до правна помощ чрез процесуално представителство по делото. В този смисъл - виж Определение № 97 от 22.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 167/2019 г, III г. о, ГК.

Следователно първостепенният съд е изпълнил както задължението си да даде конкретни указания в какво се изразяват констатираните нередовности на исковата молба, така и задължението си да информира страната относно възможността да ползва правна помощ при необходимост от това. Ищецът обаче не се е възползвал от предоставената му законова възможност да поиска предоставяне на правна помощ, а явно преценявайки, че разполага с необходимите познания, е подал молба вх. № 8914/21.07.2023г., с която изрично и ясно е заявил, че оттегля претенцията си за 20 000 лева. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение, че при така заявеното оттегляне на исковата претенция, съдът е длъжен да прекрати делото, на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска, независимо от причините, поради което е направено оттеглянето и от изложените след заявлението твърдения. При това положение, районният съд правилно е прекратил производството по делото на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.

Следва да бъде отбелязано също, че в срока, даден му с разпореждане № 2511/13.07.2023г., ищецът не е отстранил констатираните от районния съд нередовности на исковата молба, което е основание за връщане на исковата молба, съгласно чл.129, ал.3 ГПК и за прекратяване на делото, съгласно чл.129, ал.4 ГПК. Тоест, дори и ищецът да не е направил волеизявление за оттегляне на претенцията си за 20 000 лева, производството по делото пак е следвало да бъде прекратено, но на друго основание.

В обобщение на изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1161/31.07.2023 г. по гр.д. № 1601/2023 г. по описа на Районен съд-Враца.

Определението подлежи на обжалване в условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ с частна жалба в едномесечен срок от връчването му на жалбоподателя К. А. М..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3