Решение № 286 от 09.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000232 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №44 от 25.01.2024 г.,постановено по т.д.№356/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав,е осъден ответникът З. Л.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* да заплати на Л. Д. П. с ЕГН ********** и Г. В. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., Ж.********, сумата от по 120 600 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», за причинените по вина на И. В. М. като водач на микробус с марка „Ф.**********, неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищците от смъртта на дъщеря им В. Г.а П., починала в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 11.09.2020 г в гр. В., на ул. Г.*****“, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № № 543/2022 г. по описа на Окръжен съд В., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020 г до окончателното изплащане на сумата,като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 240 000 лв., както и за присъждане на обезщетение от същото ПТП на третия ищец Д. Г. П. с ЕГН ********** - брат на починалата.

1

Със същото решение ответникът Застрахователна компания „Л.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* е осъден още да заплати на ищците Л. Д. П. с ЕГН ********** и Г. В. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., Ж.******** сумата от общо 667 лв разноски по делото по съразмерност,а на адвокат Н. Н. Д. с адрес на кантората: гр. С., ул. ******** е осъден да заплати адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство на първите двама ищци в размер на 14 298 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията.

Освен това,с горното решение са осъдени Л. Д. П. с ЕГН **********, Г.

В. П. с ЕГН ********** и Д. Г. П. с ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. П., Ж.******** да заплатят на З. Л.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* сума в размер на 342 лв. - разноски по съразмерност.

И на следващо място,с решението от 25.01.2024 г. е осъдена З. Л.“ с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 9 648 лв. за държавна такса съобразно уважения размер на претенцията.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника: З.“ АД ЕИК *********.

С решение №120 от 07.03.2024 г.,постановено по т.д.№356/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение №44 от 25.01.2024 г.,постановено по същото дело,като грешно посочения в мотивите и диспозитива на решението на ст.15,ред пети от горе на долу,размер на обезщетението от по 120 600 лв. за всеки от двамата ищци,да се чете в размер от по 120 000 лв.Решението за поправка на ОФГ не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С определение №414 от 26.03.2024 г.,постановено по горното дело на ОС-Пловдив,е изменено решение №44 от 25.01.2024 г. в частта относно адвокатското възнаграждение,което “ЗК Л.”АД с ЕИК ********* е осъдена да заплати на адв. Н. Д. за предоставеното безплатно процесуално представителство на първите двама ищци,като същото вместо за сумата от 14 298 лв.,се счита за 17 157,60 лв. с ДДС.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на “З. Л.”АД с ЕИК *********,подадена чрез адв. В. Д.-пълномощник,с която се обжалва решение №44 от 25.01.2024 г.,постановено по т.д.№356/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в частта,с която дружествотожалбоподател е осъдено да заплати на ищците Л. Д. П. с ЕГН ********** и Г.

В. П. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,настъпили от смъртта на дъщеря им В. Г.а П. за сумата над 90 000 лв. за всеки от тях до присъдения размер от по 120 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,както и в частта за присъдени в тежест на дружеството разноски по 2 делото по съразмерност на обжалваната част от решението /държавна такса и адвокатски разноски/.

В жалбата е изразено становището,че определените от съда размери за неимуществени вреди на ищците Л. Д. П. и Г. В. П. не отговарят на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и са завишени.Изложен е аргумента,че не е установено търпените от същите ищци болки и страдания да се отличават по интензитет и продължителност,в сравнение с обичайните такива при подобни случаи,в които съдебната практика определя справедливия размер на обезщетението около 120 000 лв.-140 000 лв.В този контекст жалбоподателят счита,че определените от съда размери,освен че са завишени,но още и противоречат на съдебната практика.Поддържа се още,че определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди не са съобразени с икономическата ситуация в страната-лимитите на застраховка “Гражданска отговорност” и минималната работна заплата за страната към въпросния период и средния общ годишен доход на лице за същия.Според жалбоподателя,при определяне размера на обезщетенията за двамата ищци,следва да се отчете и отдалечеността на трагичното събитие от момента на постановяване на решението на съда-повече от 3 години.Наред с това счита,че следва да се има предвид и актуалната съдебна практика по подобни случаи,като цитира в жалбата си конкретни решения на различни съдилища.В обобщение,въз основа на поддържаните в жалбата доводи,дружествотожалбоподател намира,че справедливия размер на обезщетението за претърпени от ищците Л. и Г. П.и неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. П. не надхвърля сумата от по 135 000 лв. за всеки от тях,която сума трябва да се намали с 1/3 поради установеното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

И на база всички изложени в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено горното решение в частта,с която е осъдено същото дружество да заплати на горните двама ищци застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 90 000 лв. за всеки от тях,ведно със законната лихва,считано от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,до присъдения размер от по 120 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,както и в частта за присъдени в тежест на дружеството разноски по делото по съразмерност на обжалваната част от решението /държавна такса и адвокатски разноски/,като се отхвърлят предявените искове по делото в тези части,а по отношение на присъдените в тежест на дружеството разноски по делото-същите да бъдат редуцирани съразмерно с отхвърлената част от исковете.Претендира направените разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.

В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Л. Д. П. и Г. В. П.,чрез общия им пълномощник адв. Н. Д..В същия отговор е изложено становището,че подадената от застрахователното дружество въззивна жалба се оспорва изцяло като неоснователна и че с оглед събраните и представени по делото доказателства решението на съда в обжалваната от дружеството част е правилно,законосъобразно и 3 обосновано,както и постановено в съответствие с материалния закон.Подробни съображения в тази насока,както и по направените в жалбата оплаквания,са развити в отговора на посочените въззиваеми и въз основа на тези доводи същите молят въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна и необоснована,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.Молят също да им бъдат присъдени направените разноски.Заявяват искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред апелативната инстанция на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Ответникът по въззивната жалба Д. Г. П. не е взел становище по същата и не е депозирал писмен отговор в законния срок.

Третото лице-помагач З.”АД с ЕИК ********* не е подало писмен отговор на жалбата,но е депозирало писмено становище с вх.№5165 от 17.06.2024 г.,в което е изложило становище,че жалбата е основателна по изложените в нея съображения и в тази връзка-че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

От страните не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в конкретното първоинстанционно производство /от ответника по първоинстанционното дело/,имаща правен интерес да обжалва горното съдебно решение в атакуваните му части и наред с това при подаване на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части и в частност-че с решението съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по делото,които искове също счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

4

Предмет на разглеждане по т.д.№356/2021 г. по описа на ОС-Пловдив са обективно и субективно активно съединени осъдителни искове,предявени на основание ч.432,ал.1 от КЗ от трима ищци-Л. Д. П.,Г. В. П. и Д. Г. П. срещу “З.

Л.“АД-гр.С. с ЕИК *********,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати сумите от по 240 000 лв. - в полза на Л. Д. П. и Г. В. П., и сумата от 70 000 лв. - в полза на Д. Г. П., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на В. Г.а П.-дъщеря на първите двама ищци и сестра на третия ищец,настъпила на 23.11.2020 г. Вследствие на ПТП от 11.09.2020 г.,причинено виновно от И. В. М. с ЕГН ********** при управление на микробус с марка „Ф.**********, който в разрез с правилата за движение по пътищата, преминал на червен сигнал на светофарната уредба в гр. В., на ул. Г.*****“, вследствие на което блъснал движещия се на зелен сигнал лек автомобил с марка „П.******, управляван от С. П. Д. с ЕГН **********, в който пътувала пострадалата.На основание чл. 429, ал. 3 от КЗ ищците са заявили и претенция за законна лихва върху всяка от посочените суми, считано от 17.12.2020 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя, до окончателно погасяване на задължението.

Наред с това, на основание чл. 497, ал 1, т. 1 от КЗ е поискано присъждане и на законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение за всеки от ищците, считано от 13.01.2021 г. - изтичането на срока от 15 работни дни от предявяване на претенцията, до окончателно погасяване на задължението.