Акт от 09.12.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№867

09.12.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...

Прокурор: Делчо Лавчев при

Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….…. като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело №1055 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от

Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А. - гражданин на М., с ЛНЧ:**********, с адрес: РПЦ – Х., гр.Х., ж.к.„Д.“ №**, срещу Решение №УПХ 146/05.11.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона.

Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия.

Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи.

В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в М.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в М., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в М.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът

- Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (К.Б.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.

№105400-1344/19.10.2020г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. А.от М., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1088 от 21.10.2020г., с рег. №УП 15995/21.10.2020г. на ДАБ, подадена с името А.А. от М..

Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15995/21.10.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А., гражданин на М., роден на ***г. в М., гр. А., неженен.

На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А., роден на ***г. в М., гр. А., с постоянен адрес М., гр. А., кв. Х.А., гражданин на М., етническа принадлежност – други – б., религия – м., професия – д., образование основно, н., без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП 15995/22.10.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането му чужденецът се представил като А. А., роден на ***г. от М.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 28.10.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 15995/28.10.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всичко казано от него при регистрация. Не притежавал друго гражданство, освен мароканско. Не можел да представи документи за самоличност, националния паспорт останал при приятел в Турция. В страната си имал лична карта. Заявил, че не е женен. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила. Напуснал М. на 15.03.2020г. легално с националния си паспорт от летище Казабланка до гр.

Истанбул, Турция. Останал там 7 месеца и тръгнал за България. Преминал българската граница на 25.09.2020г. нелегално през зелена граница с група от 5 човека. Достигнали пеша до гр. Х. и с влак стигнали гр. София. Там били задържани от полицията. Заявил, че е роден в М., гр. А. и до отпътуването си живял там. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е берберин. Нямал проблеми лично заради принадлежността си към тази етническа група. Заявил, че е мюсюлманин. Нямал проблеми като такъв. Не членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. В М. били родителите му и една сестра. Имал основно образование, получил същото в М.. Работил като декоратор. Не служил войник. Разказал, че напуснал М. поради лошата икономическа обстановка. Нямало постоянна работа и ако имало, нямало да е добре платена. Нямало никаква перспектива за младите хора. Заявил, че се грижил за семейството си, но било много трудно, едва изкарвал пари, за да се изхранват.

Поради всичко това решил да напусне М. и да замине за Италия, там да се установи, да работи и така да помага на семейството си. Нямал друга причина да напусне страната си по произход. Когато заминал от М., имало конкретна страна в Европа, в която искал да отиде и това била Италия. Нямало заплаха, отправена към него. Семейството му не било заплашвано, нямало никакви заплахи. Никога не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в М., защото там нямал като млад човек бъдеще. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан тук, целта му била да достигне до Италия.

С Решение

№ УПХ 146/05.11.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.А. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 10.11.2020г., а жалбата е подадена на 11.11.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.

Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – К.Й. Б., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Х., определен със Заповед № РД05-423/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.

1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 21.10.2020 г., а оспореният акт е издаден на 05.11.2020г.

Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, в приложимата към датата на образуване на производството за закрила регистрация, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ-Х. към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал.

10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.