Решение № 147 от 25.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20254430200070 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Р-006205 от 02.12.2024 година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за потребителския кредит на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя Л. В. Л., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В жалбата си депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН изразява становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушение по чл. 34 ал. 1 от ЗПК не е извършено, тъй като изискването за обезпечаване на договорите за потребителски кредит със запис на заповед не е било задължително, но въпреки това договорите са подписани доброволно от потребителите, които са били запознати с условията на договорите си. На следващо място в жалбата се изтъкват доводи, че неправилно наказателното постановление съдържа факти за два и повече 1 договора за паричен заем, сключени според наказващият орган в нарушение на една и съща разпоредба на закона а всъщност се касае за отделни нарушения, които бил следвало да бъдат санкционирани отделно. Ето защо жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското претендираното адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 30.05.2024 година инспектори от КЗП клон Плевен, извършили проверка в офис на ***, находящ се в ***. По време на същата били изискани 2 броя договора за потребителски кредит, сключени в офиса. На проверяващите били представени произволно два договора, а именно:

Договор за паричен заем № 15036288 от 29.05.2024г. и Договор за паричен заем № 15032148 от 26.01,2024г„ с приложени към тях Запис на заповед, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити за всеки договор, погасителен план, разходен касов ордер за получена сума, декларации.

При запознаване с предоставеният договор № 15036288 от 29.05.2024г. инспекторите на КЗП – Плевен установили, че на потребителят била 2 предоставена сума в размер на 500 лева със срок 17 двуседмични вноски по 34,02 лева, фиксиран ГЛП 40%, обща дължима сума 578,34 лв, ГПР – 48,72%.

На проверяващите направило впечатление, че договора за потребителски кредит бил обезпечен и с издаване на Запис на заповед за сума в размер на 1 020,00 лв., която била сбор от общата дължима сума по договора 578,34 лв. и размерът на неустойката 441,66 лв. Датата на издаване на Запис на заповед е 03.06.24., която дата към момента на извършване на проверката 30.05.24г., все още не била настъпила.

След запознаване със съдържанието на предоставената СЕФ инспекторите при КЗП – Плевен констатирали установените от кредитора правила за обезпечение на предоставяните кредити. В Част втора от предоставените СЕФ, озаглавена като „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ и по конкретно в точка 8 , като изисквани обезпечения от длъжника били вписани: 1. Запис на заповед и 2.

Допълнителни обезпечения: Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на конкретно посочени изисквания и 3. Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договор за паричен заем, валидна 30 дни след крайния срок за плащане по същия. Относно обезпечаването на договора със запис на заповед било изписано, че това може да се осъществи със съгласието на заемателя по договора по реда и при условията на чл.34 от ЗПК, а допълнителните обезпечения се следват в случаите когато Заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги, предоставяни от Заемодателя като възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства и това следва да бъде сторено от страна на заемателя в деня на сключване на договора.

В Част III т. 7 от СЕФ. „Разходи по кредита“ било записано, че ако Заемателят по договора за потребителски кредит не предостави допълнителното обезпечение, посочено в част II, т.8. в деня на подписването на договора за паричен заем, дължи неустойка.

Предвид констатацията, направена в хода на извършената на 30.05.2024 година проверка във връзка със сключен на 29.052024 договор за потребителски кредит година с № 15036288 и обезпечен със запис на заповед с датата 03.06.2024 година/ която все още не била настъпила/ и която 3 включвала като дължима сума и размер на неустойката преди да изчете срока за осигуряване на допълнително обезпечение, при което няма да има неустойка, на 31.05.2024 година инспекторите на КЗП извършили последваща втора проверка. В хода на същата установили, че в офиса на дружеството има налични още 6 броя договори, сключени на 29 и на 30.05.2024 година със запис на заповед от 03.06.2024 година, отново дата, която не е настъпила и отново със сумата на неустойката в записа на заповед.

Резултатите от двете проверки били обективирани в Констативен протокол № К- 2739094/30.05.2024 година и Констативен протокол № К 2739095/31.05.2024 година. В протокола от 30.05.20124 година на *** било разпоредено на 10.06.24г. да представи бланка на типов договор и информация. Изисканите докученти били предоставени на представителите на КЗП Плевен на 05.06.24г. на ел. поща.

След запознаване с предоставена им бланка на типов договор от кредитора, инспекторите констатирали следното:

В чл.2, т.10, регламентиращо „Обезпечение на заема“ било записано, че „Страните се съгласяват за обезпечаване на всички вземания по договора Заемателят да издаде Запис на заповед....“.

В раздел V от Общите условия, озаглавен „Процедура по сключване на договор за потребителски кредит“ и по конкретно в т.2.3. било записано, че „Кредиторът приема следните обезпечения по договори за кредит с физически лица:Първо обезпечение т.2.3.1. Две физически лица - Поръчители, отговарящи на редица изисквания, които подписват договор за поръчителство;

Второ обезпечение - т.2.3.2. Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя и Трето обезпечение - т.2.3.3. Запис на заповед, издаден при съответно прилагане на чл.34, ал.2 от ЗПК.

При така установените факти, представителите на КЗП приели, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

На 07.06.2024 година с изх. № Р – 03-876/07.062024 година до *** град Ботевград била изпратена покана да се яви и или осигури представител на 25.06.2024 година за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 10.06.2024 година.

На 25.06.2024 година в офиса на КЗП Плевен се явило упълномощено 4 лице Васил Асенов Асенов. В негово присъствие бил съставен акт за установяване а административно нарушение по чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен лично на упълномощеното лице, същото го подписало без възражения. Такива били депозирани впоследствие от страна на дружеството в законоустановения три дневен срок.

Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Л. В. Л. с имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 34 ал. 1 ЗПК.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление № Р-006205 от 02.12.2024 година на Председател на КЗП заверено копие от товарителница, с която е получена жалбата срещу наказателното постановление; заверено копие от придружително писмо с входящ № Р-02-285 от 05.12.2024 година и обратна разписка за получаването му;; заверено копие от доклад на инспектор; заверено копие от възражение с изходящ № Р-03-1024 от 02.07.2024 година и товарителница за получаването му; заверено копие от акт за установяване на административно нарушение № 006205 от 25.06.2024 година на главен инспектор в КЗП, офис Плевен; покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение с изходящ № Р-03-876 от 07.06.2024 година и обратна разписка за получаването й; заверено копие от протокол за проверка на документи № К-0133489 от 25.06.2024 година; заверено копие от пълномощно; заверено копие от заявление; заверено копие от записи на заповеди - 4 листа; заверено копие от договор за паричен заем № 15036353 от 30.05.2024 година,погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 15 листа; заверено копие от договор за паричен заем № 15036297 от 29.05.2024 година, погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 25 листа; заверено копие от констативен протокол № К-2739095 от 31.05.2024 година; заверено копие от констативен протокол № К-2739094 от 30.05.2024 година; заверено копие от Общи условия по договор за потребителски кредит; заверено копие от договор за паричен заем № 15032148 от 26.01.2024 година, погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 20 листа; заверено копие от договор за паричен заем № 5

15036288 от 29.05.2024 година, погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 20 листа; заверено копие от Заповед № 358ЛС от 22.04.2015 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите.

В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите С. Н. Н. и Р. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.