Определение № 2170 от 31.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2170 гр. София, 29.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502451 по описа за 2023 година

Въззивникът ( и въззиваем ) ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, град София е подал молба с вх.№ 19822/23.07.2024 г. ( по регистратурата на САС ) по член 248,ал.1 от ГПК за допълване на решение № 762 от 27.06.2024 г. по в.гр.д.№ 2451/2023 г. в частта относно разноските, евентуално за изменението му в частта за осъждането на молителя за възнаграждение на основание член 38, ал.2 от ЗА .

Искането за допълване е обосновано с отхвърлянето на въззивната жалба на насрещната страна, а искането за изменение – с отхвърлянето на въззивните жалби на двете страни .

В срока по член 248,ал.2 от ГПК насрещната страна - Р. Д. Б. и пълномощникът му – адвокат В. О. не подават отговор.

Молбата по член 248,ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на въззивното решение, в което, твърди се, въззивният съд е пропуснал да се произнесе по дължими в негова полза разноски, в срока по член 248, ал.1 от ГПК, считан от 11.07.2024 г. и изтекъл на 12.08.2024 г. Молбата е допустима и основателна .

Въззивното решение, чието допълване в частта по разноските се иска, потвърждава обжалвания от двете страни в неизгодните за тях части първоинстанционен съдебен акт : с оглед обжалван интерес за ищеца от 25 000 1 лева и обжалван интерес за ответника – застраховател – от 20 000 лева . При неоснователност на въззивните жалби и на двете страни дължат се разноските , които страната прави в защита срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба.

Молителят е поискал присъждането на такива разноски - за адвокатско възнаграждение . Доказал е , че ги е уговорил с договора № 4597 от 23.10.2023 г. ( на л.38 от въз.д. ) , заплатил ги е в размер от 3 180 лева с ДДС, колкото е минималният размер , изчислен според правилото на член 7,ал.2,т.3 от НМРАВ и пълномощникът – адвокат е регистриран по ЗДДС . Но въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането му.

С оглед направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграждението ( над размера от 300 лева ) , въззивният съд съобразява осъществената защита по жалбата на ищеца : изготвяне на отговор на въззивната жалба и писмена молба от 8.03.2024 г. по оспорване на направено доказателствено искане , явяване в едно о.с.з. без събиране на доказателства, близката до средната фактическа сложност на делото и необвързването на съда от размерите на адвокатските възнаграждения по на НМРАВ с оглед решението на СЕС от 21.01.2024 г. по дело № С-438/2022 . Намира, че следва да присъди половината от минималния размер на възнаграждението – а именно – 1 590 лева с ДДС.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание член 248,ал.3 от ГПК решение № 762 от 27.06.2024 г. по в.гр.д.№ 2451/2023 г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Р. Д. Б. , ЕГН: ********** от град *** , ЖК „ ***“ ,бл.***,вход „*“, ап.*** да заплати на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД , град София ,бул. „ Джеймс Баучер“ № 87 разноски за въззивното производство от адвокатско възнаграждение в размер от 1 590 ( хиляда петстотин и деветдесет ) лева с вкл.

ДДС на основание член 78, ал.3 и ал.5 от ГПК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС с частна 2 жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3