Решение № 18521 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18521 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ********* при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №

20251110144657 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ЗД Евроинс“ АД да заплати на „ДЗИ- Общо застраховне“ ЕАД сумата от 532.31 евро (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане в общ размер на 2097.23 лева (в т.ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева) за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „****“ за вредите по товарен автомобил „***** с рег. № СВ **** ТС от ПТП от 24.10.2024г., настъпило в гр. София, на ул. „****“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на автомобил с рег. № СВ ***** МХ, чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със „ЗД Евроинс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 27.08.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „****“ на МПС- на 24.10.2024г., в гр. София, на ул. „****“ № 72 настъпил пътен инцидент между застрахования от него по силата на договор за имуществено застраховане „****“ товарен автомобил „***** с рег. № СВ **** ТС и автомобил с рег. № СВ ***** МХ, гражданската (деликтната) отговорност на водачите на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че товарен автомобил „***** с рег. № СВ **** ТС бил паркиран в близост до тротоара с цел разтоварване на стока за намиращия се на адреса магазин, когато МПС с рег. № СВ ***** МХ, преминавайки по улицата покрай него, не съобразил габаритите и разположението на паркирания товарен автомобил и го ударил, в резултат от което му причинил увреждания. Стойността на същите била изплатена от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „****“ с предмет увредения автомобил в полза на правоимащото по същата лице, а ответникът в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и извършените за определянето му ликвидационни разноски в общ размер на 2097.23 лева, което не сторил. Поради това в настоящия процес ищецът претендира част от регресното си вземане, законна лихва, както и разноски за настоящото 1 производството.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки механизма на ПТП, като поддържа в тази връзка, че принос за настъпване на инцидента имал и водачът на увредения автомобил, който бил спрял превозното средство на непозволено за това място. С оглед на това и доколкото погасил част от регресната претенция на ищеца с размер на частта от 1056.12 лева- чрез прихващане на насрещни задължения и чрез плащане, счита, че искът е неоснователен. Наред с това, оспорва размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като прекомерно завишен с оглед средните пазарни цени към датата на ПТП.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни, че с исковата молба претенцията с правно основание чл. 411 КЗ е предявена като частична- за сумата от 511.29 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 1072.29 евро, а впоследствие- с молба от 07.07.2026г., е заявено искане за увеличаването й до пълния размер на останалото непогасено регресно вземане при съобразяване на извършеното от ответника преди процеса частично плащане, което е потвърдено изрично от името на ищцовото дружество.

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „****“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ настъпване на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „****“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения товарен автомобил е имало сключен договор за застраховка „****“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на МПС с рег. № СВ ***** МХ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „****“ застрахователно обезщетение в размер на 2082.23 лева, като е сторил и разноски за определянето му в размер на 15.00 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност: застрахователна полица № **** за застраховка „****“ с предмет товарен автомобил „***** с рег. № СВ **** ТС, справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС с рег. № СВ ***** МХ, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в настоящия процес, фактура № ****/1***г. за сумата от 2082.23 лева, издадена от дружеството, на което е възложено извършването на ремонта на сочения за 2 увреден автомобил.

Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 24.10.2024г. в гр.

София, на ул. „****“, в близост до кръстовището с ул. „****“, като товарен автомобил „***** с рег. № СВ **** ТС бил в спряло състояние на улицата, като се намирал в лентата за движение, в която се движил автомобил с рег. № СВ ***** МХ, поради което последният предприел маневра по заобикаляне на спрялото превозно средство и ударил същото.

Свидетелят М. Х. Х.- водач на товарен автомобил „***** с рег. № СВ **** ТС към момента на ПТП, твърди, че към момента на инцидента бил спрял автомобила в гр. София, на ул. „****“, пред магазин „Фантастико“, където извършвал товаро- разтоварни дейности. В този момент автобус минал по улицата и със своето странично огледало ударил огледалото на спрялото МПС, докато се опитвал да го заобиколи, в резултат от което огледалото на товарен автомобил „*********“ се счупило. Свидетелят изяснява, че на процесния пътен участък паркирането било забранено, но той не бил паркирал, а бил спрял за товароратоварна дейност, поради което и видял случилото се. Твърди, че улицата, на която настъпило ПТП, е двупосочна, като автобусът нямало как да го заобиколи, без да навлезе в лентата за насрещно движение.

Така изложеното от този свидетел е възпроизведено и в подаденото от същия от името на собственика на автомобила уведомление до ищеца за настъпило застрахователно събитие от 28.10.2024г.

Свидетелят Г. В. Г., от своя страна, твърди, че управлявал автобус „***“- другия участник в ПТП, в гр. София, по ул. „****“ в посока към бул. „*****. На улицата имало спрял микробус на „Фантастико“, от който се извършвали товаро- разтоврни дейности, като същият се намирал в лентата за движение на автобуса и предницата му сочела към тази на автобуса. Докато извършвал маневра по заобикаляне на спрелия микробус, при която навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движил друг автомобил, автобусът ударил МПС „*****, при което счупил огледалото на последния. Изяснява, че нямало как да заобиколи спрялото МПС, без да навлезе в лентата за насрещно движение.

Така възпроизведените гласни доказателства, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за достоверни, доколкото същите са последователни, житейски логични, смислово идентични помежду си, а и съответни на останалата приобщена доказателствена съвкупност.

Нещо повече, правдоподобността на така установения механизъм на ПТП се потвърждава от техническа гледна точка и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на предполагаемото място на настъпване на ПТП има поставен пътен знак „В28- Забранено паркирането“, като, както бе изяснено, в този смисъл са и изявленията на свидетеля Х., който твърди, че на мястото на ПТП било забранено паркирането, както и че същият бил спрял за престой с цел извършване на товаро- разтоварни дейности, а последното се потвърждава и от свидетеля Г..

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира, че причина за настъпване на процесния пътен инцидент е единствено поведението на водача на автобуса, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, който, като при заобикаляне на спрелия на пътя- в неговата пътна лента, товарен автомобил „*********“ не съобразил пътната обстановка- широчината на пътното платно, приближаващия в лентата за насрещно движение друг автомобил, ударил спрялото МПС в дясното му огледало, с което действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни 3 средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Същевременно, само по себе си поведението на водача на товарен автомобил „*****, изразяващо се в спиране на МПС на платното за движение, не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от този водач, доколкото към момента на удара соченото за увредено МПС обективно вече се е намирало в лентата за движение на автобуса, водачът на последния го е възприел, но въпреки това и въпреки приближаването на друг автомобил в лентата за насрещно движение, не е обезпечил безопасното и безаварийно разминаване, като спре и изчака преминаването на насрещно движещия се автомобил, респ. не е обезпечил наличието на достатъчна странична дистанция спрямо микробуса, която да препятства настъпилото съприкосновение между двете МПС. В тази връзка следва да се изясни, че не всяко поведение на водача на увреденото МПС е годно да бъде преценявано като съпричиняващо вредоносния резултат, дори и същото да е противопоравно, като релевантно в тази насока е единствено поведение, което обективно, закономерно е обусловило, довело е до настъпване на инцидента, каквато връзка на обусловеност сама по себе си не възниква при престой или паркиране на МПС в противоречие с правилата за движение по пътищата при съществуващо задължение за останалите водачи на МПС да съобразяват поведението си с обективно съществуващата обстановка на пътя- арг. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.