Определение № 2637 от 06.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2637 гр. Варна, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501313 по описа за 2023 година а да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД “Алианц България“, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ №16, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Я. А.-К., против Определение №4693/19.04.2023г., постановено по гр.д.

№20223110113638 по описа на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело Решение №842/14.03.2023г., в частта за разноските, с която молба е поискано редуцирането по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на присъденият в полза на насрещната страна адвокатски хонорар до нормативно предвиденият минимум.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът не е отчел, че договорът за правна защита съдействие между ищеца и пълномощникът му е сключен при действието на предходната редакция Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, т.е. преди влизане в сила на 08.11.2022г., изменението на наредбата. Сочи се съдебна практика и са развити са подробни съображения за момента на възникване на договорното задължение, респективно за релевантната дата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение. В този смисъл се поддържа, че приложимата редакция на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. е тази обнародвана в ДВ бр.68 от 31.07.2020г., съответно, че размерът на минималното адвокатско възнаграждение на база материален интерес 3759.44лв., възлиза на 493.16лв. без ДДС или 591.79лв. с ДДС. С оглед изложеното и тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, се моли за отмЯ. на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който да се измени размера на разноските дължими в полза на насрещната страна, чрез 1 редуцирането на присъденото адвокатското възнаграждение до минималният размер, определен при условията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по частната жалба “Садко Инвест“ ЕООД, с ЕИК 202481189, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е преценил обема на извършените действия в производството, както и коя е приложимата разпоредба на НМРАВ. Сочи се, че няма предвидени нормативни ограничения досежно момента, в който страните да уговорят или предоговорят размера на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие. Сочи се, че към момента на поемане на представителството, не е ясен обема на услугите, които ще предоставя адвоката, съответно стойността на възнаграждението подлежи на уговаряне в последствие. Поддържа, че размера на договореният и заплатен адвокатски хонорар, е съобразен характера на производството и видовете действия, които са предприети с оглед защитата на ищеца, както с размерите визирани в НМРАВ. Моли се за потвърждаване на атакуваният съдебен акт.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Производството по гр.д.№20223110113638 на РС Варна има за предмет предявена на 13.10.2022г. осъдителна претенция с материален интерес в размер на 3759.44лв. В хода на делото, на са настъпили промени в размерите предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са влезли в сила на 08.11.2022г. В проведеното на 20.02.2023г. о.с.з. ищецът е представил Договорът за правна защита и съдействие от 10.02.2023г., с който е удостоверил заплащането на адвокатски хонорар в размер на 815лв. Представени са и доказателства за регистрацията на адвоката по ДДС.

Постановеното от първоинстанционният съд решение е изцяло положително за ищеца, като в съответствие с този резултат в полза на страната са присъдени претендираните деловодни разноски, в частност адвокатски хонорар в размер на 815лв.

След подадена от ответника молба по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил определението, предмет на настоящата въззивна проверка, с което е оставил без уважение искането на страната за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуциране на присъдения в полза на насрещната страна адвокатски хонорар до нормативно предвиденият минимум, като е приел, че не са налице основания за това.

Намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до 2 правосъдие. На правото на ответника да иска намаляване на прекомерно адвокатско възнаграждение, кореспондира правото на ищеца да бъде възмезден за разноските, които е направил във връзка с реализиране на претенцията си по съдебен ред, като между двете, следва да се търси баланс.

Принципно правилни са съжденията молителят-ответник по отношение на момента на възникване на договора за поръчка между страна и адвокат, неправилно обаче се застъпва становище за неизменност на съдържанието на този договор. Спецификата в договора за правна защита и съдействие, наложена от разпоредбите на НМРАВ, не означава, че договореният между страна и адвокат хонорар винаги трябва да е в минимален размер. Ето защо е логично окончателният размер на хонорара да се уточни, не в началото, а в хода на процеса, след като стане ясен обема от действията, които ще се предприемат за защита на предявената претенция, който обем зависи най-вече от действията на ответната страна. В случая от завеждане на делото до влизане сила на процесните промени, е изминал срок помалък от един месец, през който период дори не е бил постъпил отговор на исковата молба.

В този смисъл същинската част на спора се е развила при действието на новите правила на Наредбата, съответно към момента на финализиране на отношенията между страна и адвокат, касателно дължимия хонорар, приложими са били имено изменените размер на НМРАВ. В резултат, от което заплатено възнаграждение, което с малко надхвърля минираният размер предвиден с Наредбата, не поражда основания за редуцирането му.

С оглед горното настоящият състав на съдът намира, че подадената частна жалба, се явява неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4693/19.04.2023г., постановено по гр.д.

№20223110113638 по описа на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД “Алианц България“, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ №16, за изменение на постановеното по същото дело Решение №842/14.03.2023г., в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3