Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 12.01.2026, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 798/2024
Вид
Решение № 7
Подписан
12.01.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 3, т. 2 · Закон за енергетиката

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20241880100798 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молбаподадена от „Електроразпределителни мрежи – Запад” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 28, бл. Изток Плаза, ЕИК 130277958, представлявано от ..... Г. М. и Г. С., чрез юрк. В. А., против М. П.

М. от с. И., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете саположителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –05.09.2024 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 589/2024 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с № 366 от 05.09.2024 г., поправена с Определение рег. № 346/06.10.2025 г., за следните суми : сумата 2182,81 лева – главница, представляваща сбор от начислените суми по фактура № 3527680/15.03.2024 г.

– 2047,81 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ)и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2019 г. (ПИКЕЕ)за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г., по фактура № 2547883/15.03.2024 г. – 105 лева, дължима за направени разходи за извършена експертиза на електромер в Българския институт по метрология и по фактура № 2547884/ 15.03.2024 г. – 30 лева, дължима за извършени разходи за проверка на електромер, ведно със законна лихва върху главницата от 2182,81 лева, считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 69,81 лева (шестдесет и девет лева и 81 стотинки), представляваща лихва 1 върху сумата, за която е издадена фактура № 3527680/15.03.2024 г., начислена за периода от 27.03.2024 г. до 25.06.2024 г., както и 95,08 лева – разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 45,08 лева – заплатена държавна такса. Вземането е във връзка с дължими суми от клиент, фактурирани при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 30.04.2019 г. Обектът е къща в с. И., общ. С., а М. П. М. е с абонатен номер ***, като е съставен констативен протокол (КП) №

2003168/12.01.2024 г. От приложението към фактурата се установява, че преизчислените количества електрическа енергия се отнасят за периода 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г. Цената на исковете е 2182,81 лева – главница (сбор от три суми) и 69,81 лева – лихва за забава върху задължението по фактура № 3527680/15.03.2024 г., за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане и направените разноски.

От страна на ответника е подаден писмен отговор. В него той твърди, че исковете са неоснователни и недоказани. М. оспорва достоверността на отразеното в констативния протокол, а също така посочва, че няма никаква вина за евентуална повреда или манипулиране на електромера. Излага, че не е получавал фактурата, с която са му начислени направени разходи за извършена експертиза на електромер в Българския институт по метрология.

Допълва, че не е получавал фактура № 3527680/15.03.2024 г., като оспорва начисленото му потребление, включително началната дата, от която се дължи.

Ответникът счита освен това, че дължимата от него сума е посочена произволно, изготвената справка съдържа неверни данни и параметри, а извършената корекция на задълженията е незаконосъобразна. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковете.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове, като иска от съда да ги уважи изцяло и да присъди на „Електроразпределителни мрежи – Запад” ЕАД направените в производството разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, приложено е ч.гр.д. № 589/2024 г. по описа на Районен съд Своге и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между М. М. и „Електроразпределителни мрежи – Запад” АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) има облигационни отношения, тъй като дружеството – ищец притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, а ответникът е страна (купувач) по 2 договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, с продавач „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД). От писмо от последното дружество, неоспорено от ответника, е видно, че М. М. е клиент по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски номер 300114070709, находящ се в с. И. От писмените доказателства представени заедно с исковата молба се констатира, че дружеството-ищец притежава лиценз за разпределение на електрическа енергия като „оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на § 34б ДР ЗЕ. Ответникът от своя страна е купувач на електрическа енергия в процесния период и страна по договор при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи – Запад” АД. В качеството му на потребител на електрическа енергия и съответно на ползвател на електроснабдителната мрежа, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, М. М. е в облигационна връзка както с доставчика на електрическа енергия, така и със собственика на електроразпределителната мрежа.

На 12.01.2024 г. служители на ищеца извършили проверка на електромерно табло, находящо се в с. И. На същото имало два електромера, единият от които с титуляр на партидата М. М., с обект на потребление – к ъ щ а . Ползвателят на обекта е отсъствал, поради което съставения констативен протокол № 2003168/12.01.2024 г. е подписан от Е. П., която не е служител на оператора, както и от свидетеля Б. С. и от колегите му Г. Н. и С.

Г., които са извършили проверката, а също така и от полицейския служител Т.

С. от РУ С. Отсъствието на М. е без правно значение, тъй като в случая е спазен чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ – видно от документите намиращи се на л. 21 и л.

22 от делото. Проверяващите са констатирали, че липсва пломбата на щита на таблото, а при изключване на главния предпазител на дисплея на електромера ползван от ответника се визуализирала тарифа Т3, на която имало натрупани показания. Свидетелските показания на Б. С. потвърждават отразеното в КП, като съдът не вижда основание да не ги кредитира. За констатираното при проверката служителят С. Г. е уведомил телефон за спешни повиквания 112 – справка и диск намиращи се по делото. Служителите на ищеца демонтирали средството за търговско измерване (СТИ) , опаковали и го заявили за метеорологична експертиза. От последната се доказва, че е налице намеса, при която са променени настройките на тарифната таблица на електромера, водеща до измерване и натрупване на част от потребената енергия в невизуализирания регистър на СТИ, което не е позволило тези количества да бъдат отчетени при извършване на периодичните отчети. От изготвената по делото експертиза се установява, че преизчисляването е направено на база отчетените на Т3 показания – 4703 kWh. Периодът е от монтажа на средството за търговско измерване (16.05.2023 г.) до датата на проверката (12.01.2024 г.).

Също така в заключението е посочено, че преизчислението е извършено при спазване на утвърдената методика и по действащите към момента на корекцията цени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са 3 следните :

Разпоредбите на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а” ДР ЗЕ. Присъствието на ползвателя на обекта не е условие за валидност на съставения констативен протокол. При отсъствие на ползвателя на обекта, протокола се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора, а това в случая е направено.

Изпълнено е и изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ : в такъв случай в седемдневен срок констативния протокол да се изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка. В заключението изготвено от вещото лице се посочва, че справката за преизчислени количества електрическа енергия е изготвена според ПИКЕЕ. Крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършеното преизчисление на сметките му. В случая е без значение кой физически е извършил установената манипулация, тъй като същата реално ползва абоната и след като тя е установена, то негово е задължението да заплати стойността на получената електрическа енергия чрез прилагане на корекционната процедура по ПИКЕЕ.

На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на лихвата съответства на претендираното, като същата се дължи върху непогасената главница, считано от деня следващ падежа по издадената фактура № 3527680/15.03.2024 г.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе разноските направени от ищеца : за държавна такса в размер на 186,83 лева, 450 лева за възнаграждение на вещо лице и 40 лева за призоваване на свидетел. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 150 лева, с оглед на материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност на делото. Съдът е задължен да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в общ размер на 95,08 лева. С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, присъдените парични суми следва да бъдат в тази валута.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Приема за установено по отношение на М. П. М. от с. И., общ. С., ул.

„...” № , ЕГН **********, че дължи на „Електроразпределителни мрежи – Запад” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

4

„Цариградско шосе” 28, бл. Изток Плаза, ЕИК 130277958, представлявано от ... Г. М. и Г. С., сумата от 1116,05 евро – главница, представляваща сбор от начислените суми по фактура № 3527680/15.03.2024 г. – 2047,81 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2019 г. за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г., по фактура № 2547883/15.03.2024 г. – 105 лева, дължима за направени разходи за извършена експертиза на електромер в Българския институт по метрология и по фактура № 2547884/ 15.03.2024 г. – 30 лева, дължима за извършени разходи за проверка на електромер, ведно със законна лихва върху главницата от 1116,05 евро, считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 35,69 евро, представляваща лихва върху сумата, за която е издадена фактура № 3527680/15.03.2024 г., начислена за периода от 27.03.2024 г. до 25.06.2024 г.