Решение № 2696 от 31.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2696 гр. Пловдив, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330114089 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. К. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2024г. с „Кредисимо“ ЕАД, по който се е задължил да върне обща сума в размер на 3964,94 лева. Съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД като обезпечение. Такъв бил сключен на същата дата, с уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 3648,10 лева.

Ищецът намира договора за кредит за нищожен поради нарушение на чл. 11 и чл. 19 ЗПК, а при евентуалност – клаузата на чл. 4.1 от договора.

Счита, че договорът за поръчителство също е нищожен поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушаване на ЗЗП. Твърди, че са нарушени правилата за посочване на лихвения процент и ГПР в договора за кредит. Не ставало ясно как са формирани годишният лихвен процент и ГПР.

Твърди също, че двете дружества са свързани лица. Счита, че договорът за поръчителство е уговорен при нееквивалентност на престациите, като възнаграждението по него съставлява разход по кредита. Моли да се прогласи нищожността на двата договора, евентуално – на клаузата на чл. 4.1 от 1 договора за кредит.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът „Ай Тръст“ оспорва исковете по основание и размер, не оспорва сключването на двата договора, описва начина на сключване на договорите и счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията за разход по кредита. Моли да се отхвърли искът и да му се присъдят разноски.

Ответникът „Кредисимо“ е представил отговор на исковата молба и насрещна искова молба. В отговора оспорва иска, не оспорва сключването на договора за кредит, счита, че възнаграждението за поръчителство не съставлява разход по кредита, намира договорите за действителни и счита, че свързаността на двамата ответници не води до недействителност на договора.

Моли за отхвърляне на исковете, възразява срещу претендираните разноски и моли да се присъдят разноски в негова полза.

С насрещния иск „Кредисимо“ моли за осъждане на ищеца да му заплати сумата 3000 лева, представляваща чистата стойност на кредита от 26.04.2024 година, ведно със законната лихва.

Не е постъпил отговор на насрещния иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявени са главни искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

9 и 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД относно клаузата на чл. 4.1 от договора. За договора за поръчителство – чл. 26, ал. 1, предложения 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Насрещният иск е с правно основание чл. 23 ЗПК.

За основателността на установителните исковете следва да се установи сключването на договорите, основания за тяхната нищожност и на клаузата на чл. 4.1. По насрещният иск следва да се установи още усвояване на заетата сума.

Безспорно е между страните, че са сключени сочените в исковата молба договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. Потребителят не оспорва и факта, че е получил сумата по заема от 3000 лв.

2

Въз основа на тези факти, може да се направи извода, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД – поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е правилно посочен. В него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което според съда също съставлява разход по кредита. Този извод следва от факта, че в договора за кредит се предвижда като вариант на обезпечение – сключването на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и одобрено от кредитора юридическо лице. В последния случай договорът с това юридическо лице следва да се сключи до 48 часа от подаване заявлението за кредит, а срокът за одобрение в този случай е до 24 часа от предоставяне обезпечението. Изложеното води до извод, че изборът на обезпечение чрез одобрено от кредитора лице дава възможност за по-бързо отпускане на кредита. В случая това лице е свързано с кредитора, доколкото съгласно обявената в Търговския регистър информация кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

От една страна, кредиторът е одобрил обезпечение чрез свързаното с него лице, на което е едноличен собственик, от друга страна, това обезпечение създава приоритет за потребителя за по-бързо разглеждане искането му за кредит. В същото време, възнаграждението за поръчителя е допълнителна печалба за самия кредитор, който икономически поръчителства сам на себе си.

Всичко изложено определя обезпечението като разход по кредита, чието невключване в ГПР води до недействителност на договора за кредит. Искът е основателен.

Договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. С Договора за предоставяне на поръчителство и предвиденото в него възнаграждение се цели прехвърляне върху длъжника на риска, който кредиторът носи, ако не направи правилна оценка на кредитоспособността.

Този риск се покрива от самия длъжник, тъй като на практика кредиторът поръчителства на себе си и събира за това възнаграждение. С това не се постигат целите на поръчителството, а целите на неоснователното обогатяване. Поръчителят, ако плати, встъпва в правата на кредитора, и платеното от него няма да остане в негова тежест, а следва да бъде възстановено от длъжника. Дори да се стигне до плащане от поръчителя, на практика това плащане икономически би излязло от имуществото на самия 3 кредитор. Така, реално, при липса на изпълнение от длъжника, загубата на главница и лихва ще се отрази само веднъж в имуществото на свързаните лица, независимо дали като вземане на първия или на втория ответник, но ще се генерира допълнителна печалба в размер на възнаграждението на гаранта.

Така установените обстоятелства водят до извода, че договорът за предоставяне на поръчителство излиза извън правилата на добросъвестността, като прехвърля риска от неизпълнение върху самия длъжник, предвиждайки допълнителна печалба за кредитора под формата на възнаграждение за свързания с кредитора гарант. Този иск също е основателен.

По отношение на насрещния осъдителен иск, потребителят не оспорва, че е получил сумата от 3000 лв., посочена в договора като главница. Същият не доказва връщането на каквито и да е суми по кредита, което се потвърждава и от справката за извършени плащания. Ето защо сумата от 1533,88 евро/3000 лв. следва да се присъди на основание чл. 23 от ЗПК в полза на ищеца по насрещния иск, ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба.

При този изход на спора право на разноски по главните искове има ищецът. Ответниците следва да платят на ищеца съответната държавна такса по предявения срещу съответния ответник иск, а именно – 81,09 евро за Кредисимо ЕАД и 56,96 евро за Ай Тръст ЕООД, изчислени върху цената на установителните искове.

Ищецът е уговорил адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА, чиито предпоставки не бяха оборени от ответниците. Следва обаче да се уважи възражението за прекомерност, тъй като защитата по двата иска е идентична, основана предимно на писмени доказателства и признанията на ответниците, че в ГПР се включва само възнаградителната лихва. Правната и фактическа сложност на делото е ниска, а цената на исковете - минимална. Не се е явил и процесуален представител на ищеца в проведеното едно заседание. Ето защо следва да се определи общ хонорар от 300 евро по двата иска, или 360 евро с ДДС. Не следва хонорарът да е по-нисък с оглед броя на исковете и цената им.

Възнаграждението е платимо съгласно разликата в цената на исковете, както следва: 200 евро от „Кредисимо“ ЕАД и 160 евро от „Ай Тръст“ ЕООД.

На ответника „Кредисимо“ ЕАД се дължат изцяло сторените разноски по насрещния иск – 61,36 евро за държавна такса и 76,69 евро за 4 юрисконсултско възнаграждение, платими от ищеца.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит с № *** от 26.04.2024 г., сключен между тях, е недействителен, поради противоречие със законовите изисквания за посочване в потребителския договор на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на:

М. К. А., ЕГН **********, сумата в размер на 81,09 евро за държавна такса; адв. М. В. М., към ***, сумата в размер на 200 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", по предявения от М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2024 г., сключен между тях, е нищожен поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да плати на:

М. К. А., ЕГН **********, сумата в размер на 56,96 евро за държавна такса; адв. М. В. М., към ***, сумата в размер на 160 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.23 ЗПК, сумата в размер на 1533,88 евро/3 000 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит с № *** от 26.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.11.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, разноски, както следва: 61,36 евро за държавна такса и 76,69 евро за юрисконсултско възнаграждение.

5

УКАЗВА на ищеца, че може да плати сумите, за които е осъден, по следната банкова сметка: ***, с титуляр „КРЕДИСИМО“ ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6