Решение № 89 от 21.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. К., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20235510102067 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът твърди, че сключили с ответницата граждански брак на ***. в гр.К.. общ.К., първи и за двамата като от който нямат деца. През първата година съвместен живот живеели в гр.К. като вечно се карали за пари.

Постоянните конфликти, финансовите проблеми, липсата на уважение и взаимност при решаване проблемите в семейството обтегнали техните отношения. Нормалното общуване и съвместно съжителство за в бъдеще било невъзможно. Ответницата напуснала семейното жилище и заминала да живее при майка си в А.. Счита бракът за изчерпан от съдържание. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с А. С. М., с ЕГН********** от гр.К., *** и да се възстанови предбрачното фамилно име на съпругата му. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответницата счита предявеният иск за допустим и основателен. Съгласна е да се разведе със съпруга си предвид дългата им фактическата им раздяла като желае да й се върне предбрачното фамилно име.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на *** г. в гр.К., общ.К., първи за двамата, от който нямат родени деца. /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак ***/*** г./. Страните не спорят, че се са живели в гр.К.. От показанията на свидетеля А.Р.А. се установява, че съпрузите се карали за всичко. В края на 2022 г. ответницата 1 напуснала семейното жилище и се установила да живее при роднините си в чужбина. Страните преустановили контактите помежду си. Всеки от тях желае бракът им да бъде прекратен.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. През краткото времето на съвместно съжителство съпрузите не могли да преодолеят различията помежду си. Неразбирателството, непроявяването на взаимни компромиси и отстъпки, недоверието и липсата на ежедневни съпружески контакти довели до разпадане на брачната им връзка.

От една година страните са във фактическа раздяла. Те не поддържат връзка помежду си, нямат общо домакинство и семеен бюджет, като всеки устроил свой собствен живот, различен от този на другия. Поведението им на дезинтересованост е трайно установено, което доказва, че те не желаят запазване на брачната връзка от което следва извода, че бракът съществува само формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание и следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

В случая съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съдът не е сезиран с искане за ползване на семейно жилище, поради което не дължи произнасяне по този въпрос.

Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. С разпоредбата на чл.53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. В случая ответницата е приела да носи фамилното име на ищеца и с оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя ще следва да носи предбрачното фамилно име О..

Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.

Такъв е настоящия случай затова, ищецът и ответницата следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на *** г. в гр.К., общ.К. граждански брак между Б. А. М., с ЕГН-********** с адрес гр.К., общ.К., *** ***3 и А. С. М., с ЕГН-********** с адрес гр.К., *** като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата А. С. М., с 2

ЕГН-********** да носи предбрачното фамилно име О..

ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Б. А. М., с ЕГН-********** с адрес гр.К., общ.К., *** ***3, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.

25 лв. окончателна държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3