Определение № 1175 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500961 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – „БМП 1“ ООД, ЕИК 175291268, чрез адв. П. срещу определение № 464 от 03.02.2025г., постановено по т.д. № 20221100900436 по описа на Софийски градски съд за 2022г., VІ-9 състав, в частта, с която е върната исковата му молба срещу ответниците - „Софмил груп“ ООД и „Ню билдинг пропърти“ ЕООД, по предявения главен иск за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона и евентуален иск за липса на съгласие, на три договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу плащане, обективирани в нотариален акт № 187 от 30.12.2015г., том ІV, рег. № 7759, дело 627/2015г., нотариален акт № 47 от 03.02.2016г., том І, рег. № 3354, дело 43/2016г. и нотариален акт № 29 от 25.01.2017г., том І, рег. № 2394, дело 26/2017г.

Частният жалбоподател/ищецът –„БМП 1“ ООД счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел обемът на търсената защита, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК.

Съдът не можел да ограничава начина и обема на търсената защита, както е направил с обжалваното определение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по главния иск по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и по евентуалния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Не претендира разноски.

Насрещната страна/ответникът – П. Х. П. е подал писмен отговор, чрез адв. В.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение. Не претендира разноски.

Насрещната страна/ответникът - „Ню билдинг пропърти“ ЕООД е подал в срок писмен отговор, чрез адв. В.. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за 1 правилно и законосъобразно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Не претендира разноски.

Насрещната страна/ответникът - „Софмил груп“ ООД не е подал писмен отговор.

Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на прекратеното производство по делото пред СГС са предявени обективно и субективно съединени главни и евентуални искове, с фактическо твърдение, че поради липса на валидно взето решение на общо събрание на съдружниците на „Софмил груп“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ, дружеството се е разпоредило с процесните недвижими имоти предмет на атакуваните договори, в противоречие със закона/главен иск/ и при липса на съгласие/евентуален иск/.

За да постанови прекратяване на производството по тези главни и евентуални искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че искът е допустим само когато съдът е сезиран с твърдения за факти от законно осъществен и признат фактически състав.

Ищецът не поддържал твърдения за факти, които да попадат в посочените от закона основания за нищожност – противоречие със закона и липса на съгласие, поради което процесните искове били недопустими и исковата молба следвало да бъде върната. Според първоинстанционния съд, следвало да се съобрази и ТР № 3/15.11.2013г. по тълк. дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на правния спор по делото е съществуването на самото материално право/правото на собственост на ответното търговско дружество/, за което ищецът твърди, че придобивното основание е нищожно, тъй като е сключено в противоречие със закона, в условията на евентуалност при липса на съгласие. Налице е правен спор за валидното сключване на процесните сделки, поради липса на взето решение на общо събрание на съдружниците в ООД за прехвърляне право на собственост на притежаваните от него недвижими имоти на приобретателя. Обстоятелството дали липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, е необходимо и императивно условие за валидността на сключените сделки, респективно има за правна последица тяхната нищожност или не, винаги е въпрос по същество на правния спор.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че само твърдения за факти, които действително можело да доведат до нищожност на процесните договори са допустими.

Какви факти ще твърди/положителни или отрицателни/, как ще доказва дали са се осъществили или не са се осъществили, както и какви са правните последици от тяхното настъпване или ненастъпване, винаги е предмет на правния спор по същество на делото.

Неправилно се смесват фактическите твърдения на ищеца, на което основава иска си за нищожност на сделките, с техните правни последици, които са предмет на решението по 2 делото. Съдът не може да определя и да задължава ищеца, да предяви искове само на твърдения за факти, които според съда могат да обосноват конкретна хипотеза за основателност на иска за нищожност и също може да е предмет на правен спор между страните. По този начин, предварително се ограничават правото на ищеца по свой избор и преценка да избере и посочи конкретно правно основание на иска си за нищожност, което е в пряко противоречие с принципа на диспозитивното начало, обективиран в чл. 6, ал. 2 от ГПК. Съдът не може да вменява в задължение на ищеца, че трябва да посочва като относими само твърдения за факти, които действително могат да обосноват основания за нищожност на процесните сделки. Дали твърдения от ищеца факт, действително води до нищожност на процесните сделки е въпрос по същество на правния спор и има за правна последица неговата основателност, респективно неговата неоснователност.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 464 от 03.02.2025г., постановено по т.д. № 20221100900436 по описа на Софийски градски съд за 2022г., VІ-9 състав, в частта, с която е върната исковата молба от „БМП 1“ ООД срещу „Софмил груп“ ООД и „Ню билдинг пропърти“ ЕООД, по предявения главен иск за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона и евентуален иск за липса на съгласие, на три договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу плащане, обективирани в нотариален акт № 187 от 30.12.2015г., том ІV, рег. № 7759, дело 627/2015г., нотариален акт № 47 от 03.02.2016г., том І, рег. № 3354, дело 43/2016г. и нотариален акт № 29 от 25.01.2017г., том І, рег. № 2394, дело 26/2017г.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3