Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18030 от 03.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3700/2023
Вид
Решение № 18030
Подписан
03.11.2023
В сила
03.11.2023
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 18030 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110103700 по описа за 2023 година

Предявени са от Етажна собственост, находяща се в [адрес] срещу И. И. И. обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 38 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 50 ЗУЕС във вр.с чл.

38 ЗУЕС за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1080.13 лв. главница, която сума е формирана от следните вземания – 913.94 лв. - неплатени суми за разходите за месечните вноски за управление и поддържане на ЕС за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г., 36.19 лв. – режийни разходи за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. /вкл. и режийни разходи за гараж в размер на 6.16 лв. за периода м.08.2022 г. – м.11.2022 г./, 20 лв.

– представляващи вноски за гараж за периода 01.08.2022 г. – 30.11.2022 г. и 110 лв. - разход за вноски Фонд ремонт и обновяване за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба и разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Предявените искове са за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи месечни вноски за управление и поддържане на общите части на процесната сграда в режим на етажна собственост, в т.ч. и режийни разходи, както и вноски за Фонд ремонт и обновяване за периода от 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. Ответникът не оспорва твърденията, изложени в исковата молба, относно обстоятелството, че се явява титуляр на правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, а именно на апартамент № 8, находящ се в сграда на адрес: [адрес] с площ 90,94 кв. м, ведно с 9.869 % идеални части от общите части на сградата, както и на гараж в същата. Процесните имоти се намират в сграда, за която не се спори, че попада под режима на управление, предвиден в ЗУЕС.

1

Размерът на вноските за управление и поддръжка на общите части на сградата, за заплащане на режийните разходи, както и размерът на вноските за Фонд ремонт и обновяване са определени с взети решения на общите събрания на етажните собственици, проведени на 21.12.2016 г., 30.05.2018 г., 18.12.2018 г., 07.03.2019 г. и 12.05.2022 г.

Месечната вноска е изменена съобразно решенията на ОС на ЕС от 16.05.2022 г. Не се твърди и не се установява по делото посочените решения да са били оспорени от етажните собственици в предвидения за това преклузивен срок, съответно да е налице влязло в сила съдебно решение за тяхната отмяна, поради което същите са стабилизирани и са годни да уреждат отношенията между собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост.

Оттук съдът намира за установено по делото възникването на задължение за ответника да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми за управление и поддръжка на общите части на сградата, режийни разходи и вноски за Фонд ремонт и обновяване в посочените от ищеца размери. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.

В открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., ищецът заявява признава факта на погасяване на претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез плащане, за което представя заверени преписи от два броя платежни нареждания, както следва: от 07.04.2023 г. за сумата от 259.17 лв. и от 06.06.2023 г. за сумата от 820.96 лв., като изрично посочва, че незаплатени са останали единствено задълженията за сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като част от извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Останалата част от задълженията е била заплатена от ответника преди получаване на препис от исковата молба, но след образуване на настоящото производство. Последното действие също не освобождава ответника от заплащане на разноски в полза на ищеца, доколкото не е налице предпоставката страната да не е дала повод за завеждане на делото, тъй като изискуемостта на предявените с исковата молба претенции е настъпила преди депозиране на исковата молба в съда. Не се твърди и не се установява дължимата държавна такса и разноските за възнаграждение на един адвокат да са били заплатени на ищеца, поради което същите са останали дължими въпреки стореното в хода на производството изпълнение на исковите претенции. На ищеца се следва държавна такса в размер на 63.94 лв., както и заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 17.10.2022 г. – л. 60 от делото, в който между страната и 2 процесуалния й представител е уговорено възнаграждение в минимален размер, съобразно предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като видно от платежно нареждане от 28.10.2022 г. и разбивка на плащането на л. 64, за осъщественото процесуално представителство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., възстановяването на което следва да бъде възложено изцяло в тежест на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост, находяща се в [адрес] , срещу И. И.

И., ЕГН ****, с адрес: [адрес], за осъждане на И. И. И. да заплати на Етажна собственост, находяща се в [адрес] следните суми: сумата в размер на 1080.13 лв. - главница, която сума е формирана от следните вземания – 913.94 лв. - неплатени суми за разходите за месечните вноски за управление и поддържане на ЕС за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г., 36.19 лв.

– режийни разходи за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. /вкл. и режийни разходи за гараж в размер на 6.16 лв. за периода м.08.2022 г. – м.11.2022 г./, 20 лв. – представляващи вноски за гараж за периода 01.08.2022 г. – 30.11.2022 г. и 110 лв. - разход за вноски Фонд ремонт и обновяване за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН *****, с адрес: [адрес], да заплати на Етажна собственост, находяща се в [адрес], сумата от 663.94 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ищеца по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3