Решение № 504 от 18.12.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 124/2019
- Вид
- Решение № 504
- Подписан
- 18.12.2019
- В сила
- 09.08.2020
- Състав
- ДАРИНА АНГЕЛОВА КОСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.94, ал.1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.94, ал.1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н И Е
№495 18.12.2019 г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско отделение
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Ц. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 124 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ц. Букова, САК, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „Банат“ № 11-13, офис №5, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 23.03.2018г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение – 13.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С Определение № 522 от
10.12.2019 год. , постановено по ч.т.д. №336/2019 год. по описа на Апелативен съд – Бургас , ищцата е освободена от задължението да внася държавни такси и разноски в настоящото производство.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2018 г. около 12.00 часа в гр. Бургас, на ул. „Цар Калоян“, до магазин „Болеро“, А.П.А., при управление на собствения се лек автомобил „Пежо“, модел „ 307”, с рег. № А 4304 МК, при ясно и сухо време, без неравности по пътното платно, при движение на заден ход, без да се убеди преди предприемане на маневрата, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, не е наблюдавал постоянно пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, е блъснал намиращата се зад автомобила пешеходка Е.Ц.Н., с което ѝ е причинил травматични увреждания.
Посочва се, че за произшествието е съставен протокол за ПТП № 1591818/23.03.2018 г. и е образувано наказателно производство ДП № 502/2018 г. по описа на 01 РУ на МВР гр.Бургас и пр.пр. № 1357/18 г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "6”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. До завеждане на иска наказателното производство не е приключило.
Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на радиуса на горен ляв крайник на типично място с дислокация на фрагментите, довела до трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни. След произшествието пострадалата е прегледана в Спешното отделение към „МБАЛ Бургас“ АД, като е изпитвала силна болезненост в областта на лявата ръка.
След преглед и рентгенография е установено счупване на долната част на лъчевата кост. След поставяне на гипсова имобилизация пострадалата е освободена за домашно лечение с медикаментозна терапия и хигиенно-диетичен режим.
Подчертава се, че след претърпяното произшествие ищцата е имала необходимост от чужда помощ при обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Поради преживения стрес, са настъпили смущения на съня и емоционалния ѝ баланс, изпитвала е неоснователно безпокойство и страх и изпадала в депресивни състояния. Налице са били остатъчни последици, изразяващи се в ограничен обем на движенията в областта на травмата, периодични болки при промяна на атмосферните условия и невъзможност за физическо натоварване.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди пред ЗД „Бул Инс“ АД, за което била образувана щета под № **********, но ответното дружество е отказало изплащане на претендираното обезщетение (писмо изх.№ 5579/13.08.2018г.), мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил.
Подчертава се, че към момента на настъпване на
ПТП, лекият автомобил с марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 4304 МК е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с горецитираната застрахователна компания, полица № ВG/02/117002481456, със срок на валидност от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва предявената искова претенция по основание и размер.
Счита претендирания размер на обезщетение за недължим, за прекомерно завишен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства.
Признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност, сключена между А.П.А. и ответника. Счита, че не е налице деликт (виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата), тъй като ПТП не се дължало на виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил.
Оспорват се и твърденията, изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Твърди наличието на съществено противоречие между твърденията на ищцата в исковата молба и изложеното в представената по делото АТЕ относно механизма на ПТП. Ищцата твърдяла, че е усетила удар отзад и отляво, а в АТЕ, че съприкосновението на автомобила и ищцата бил осъществен от дясно на ищцата.
Изтъква липсата на доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, травмата и претендиране от ищцата неимуществени вреди. При прегледа от Бърза помощ непосредствено след инцидента не била констатирана такава, ищцата не е имала оплаквания, характерни за фрактура, по това време и е отказала транспортиране до болница, с оглед на което било възможно травмата на ищцата да е получена в периода след ПТП.
Оспорва изцяло твърденията получените травми и неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, и размера на исковата претенция. При условията на евентуалност твърди, че забавянето на оздравителния процес би могло да се дължи и на поведението на пострадалата.
Прави възражение за прекомерност на претенцията.
Претендираното обезщетение не отговаряло на действителната вреда и не се подкрепяло от фактическата обстановка и представените по делото доказателства.
В този си размер в разрез с изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД, излизало от рамките на обезщетителната си функция и приемало наказателна такава.
При условията на евентуалност е направено възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в размер на поне 90%. Счита, че ищцата като пешеходец не е спазила задълженията си по ЗДвП. Излага твърдения в тази насока, че ищцата се е движила по пътното платно, без да се съобрази с паркираните и движещите се автомобили. Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението поради съпричиняване при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Излагат се доводи за неоснователност на предявения иск за лихва от датата на непозволеното увреждане. Сочи, че ищцата не била предоставила на застрахователя всички необходими документи. Иска се в случай на уважаване на иска, същото да се присъди от момента на завеждане на исковата молба. Счита за приложими нормите на чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 и ал.3, чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
С депозираната допълнителна искова молба, ищцата поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага становище във връзка с наведените от ответната страна доводи.
На първо място посочва, че съставеният по повод настъпилото ПТП Протокол № 1591818 имал удостоверителен характер и бил официален свидетелстващ документ относно описаните в него факти, очертаващи механизма на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило. Позовава се на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба 24/2006 г. Изтъква, че в образуваното наказателно производство ДП № 431 - 502/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР гр.
Бургас, било установено, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автомобила. Счита че с действията си водачът А.А. бил изпълнил фактическия състав на деликта, като били налице всичките му елементи - противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди.
Счита възражението за съпричиняване на вредата в размер на 90% за неоснователно, тъй като не било подкрепено с доказателства.
Твърди, че ищцата не се е намирала на пътното платно, а е преминавала движейки се по очертанията за синя зона. Причината за настъпване на произшествието била предприетата неподсигурена маневра на заден ход от водача на лекия автомобил.
Развива съображения, че представената медицинската документация, вкл. събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал, по безспорен начин доказвала, че пострадалата е получила травматични увреждания (счупване на долната част на лъчевата кост) в резултат процесното ПТП.
С депозирания допълнителен отговор ответникът поддържа изложеното в първоначалния отговор и излага становище във връзка с наведените от ищцовата страна доводи.
Твърди, че записаното в констативен протокол за
ПТП №1591818 от 23.03.2018г. не се основавало на преки и непосредствени впечатления на длъжностното лице, съставило и подписало протокола, а представлявало изложение на „споделеното“ от ищцата относно ПТП. В този смисъл протоколът не бил доказателство за настъпването на ПТП, неговия механизъм и последици за ищцата.
Изтъква се, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд само и единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Наличието или липсата на съпричиняване на вредите от пострадалия не се изследвали в наказателното производство, в крайния съдебен акт (присъда) липсва произнасяне по този въпрос. Поради това въпросът за съпричиняване следвало да бъде решен от настоящия съд и отчетен при постановяване на решението по съществото на спора, доколкото това рефлектирало върху обема на отговорността на ответника. Твърди се в настоящия случай противоправност и висока степен на вина на деянието на ищцата.
Изтъква липсата на доказателства за спазването от ищцата на правилата на ЗДвП, както и за причинно-следствена връзка между ПТП и травмите, респективно възникването на неимуществени вреди. От доказателствата не ставало ясно по категоричен начин дали увреждането на ищцата е получено при ПТП или часове след него на друго място.
С молба от 15.07.2019г. ищцата е заявила, че поддържа всички твърдения, възражения и доказателствени искания, направени с исковата молба и с допълнителната искова молба. Представя протокол от съдебно заседание по НАХД № 1605 / 2019г. по описа БРС, от който е видно, че наказателното производство срещу водача на лекия автомобил А.А. е прекратено по искане на пострадалата Е.Н., на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за сумата от
Разпечатката съдържа 50 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aba6a3c6-10cd-4472-8c50-8f7478a3f6a6