Решение № 4316 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330117293 по описа за 2025 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. А. К., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв. С. П. от АК - ******, срещу „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Околовръстен път“ № 260, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит ***** от 14.12.2018 г., сключен между ищцата И. А. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, ЕИК 204915054 (чийто правоприемник в резултат на прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД е ответното дружество „Юробанк България” АД) и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5016,08 евро (превалутирани 9810,60 лв.) – недължимо платена при начална липса на правно основание по Договор за потребителски паричен кредит ***** от 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху 1 посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата И. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД (чийто правоприемник е ответното дружество „Юробанк България” АД) бил сключен Договор за потребителски паричен кредит ***** от 14.12.2018 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сума в размер на 12 000 лв., при годишен лихвен процент от 14,82 % и ГПР от 17,15 %. Срокът на Договора бил 96 месеца, като кредитът следвало да бъде погасен на 96 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 259,65 лв. Съгласно Договора и погасителния план към него към всяка вноска била включена „Застрахователна премия“ в общ размер от 4320 лв., както и била договорена такса ангажимент в размер на 420 лв., заплатена предварително при отпускане на кредита. Твърди се, че към момента по Договора са заплатени общо 84 вноски по 259,65 лв., или общо 21810,60 лв. Поддържа се, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от ЗПК. Сочи се нарушение на императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като текстът на договора за кредит и на договора за застраховка били с шрифт по-малък от 12 pt. Договорът за кредит не съдържал и вярна и пълна информация относно общия размер на разходите и ГПР. Застраховката ***** следвало да бъде включена в ГПР, но това не било сторено. Твърди се, че клаузата за застраховка противоречи на добрите нрави, доколкото е налице очевидна несъразмерност между престациите и липса на индивидуално договаряне, а потребителят реално бил лишен от избор. Клаузата за застраховка била и неравноправна по смисъла на чл. 143-146 от ЗЗП, като се излагат конкретни доводи в тази насока. Излага се, че липсва посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент, че не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ (възнаградителната лихва), като не било посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква лихва – чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Поддържа се нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради неяснота как е формиран ГПР. Поради изложеното ищцата счита, че на основание чл. 22 от ЗПК процесният Договор за кредит е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност по кредита, а именно 12 000 лв.

Доколкото била заплатена сумата в общ размер на 21810,60 лв., ищцата 2 претендира връщане на 9810,60 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като недължимо платена при начална липса на основание по процесното кредитно правоотношение.

Предвид изложеното ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Юробанк България” АД, в който излага съображения за неоснованителност на предявените искове. Не оспорва изложените фактически твърдения за наличие на договорна връзка между страните по процесния Договор за кредит при твърдяното от ищцата съдържание на правата и задълженията на всяка страна. Сочи, че за изготвяне на процесния Договор за кредит банката е използвала шрифт 12, както за него, така и за погасителния план към него. Намира, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК не е приложима по отношение на договора за застраховка, тъй като е налице специална правна уредба относно формата за действителност на този вид споразумения, съдържаща се в КЗ. Намира за неоснователни доводите на ищцата за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото в Договора бил посочен лихвеният процент, фиксираният му характер и условията за приложението му. Счита, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Твърди, че застраховката ***** не е условие за получаване на кредита при обявените условия, а е възнаграждение за застрахователите „Кардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ КЧТ за осигуреното по тях покритие по сключената застраховка. Оспорва доводите на ищцата за накърняване на добрите нрави.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и страна следното:

3

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит ***** от 14.12.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, ЕИК 204915054, в качеството на кредитор и ищцата И.

А. К., като кредитополучател, се установява, че страните са постигнали съгласие кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД да даде в заем на ищцата сумата от 12 000 лв., при фиксиран лихвен процент от 14,82 % и ГПР от 17,15 %. Заетата сума следвало да бъде върната на 96 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 259,65 лв.

Общата стойност на плащанията по договора е посочена в размер на 24926,40 л в . Предвидено е заплащане на ******* в размер на 420 лв. и на застрахователна премия в размер на 4320 лв. Крайният срок за погасяване на кредита, съобразно погасителния план, обективиран в договора, е 20.10.2026 г.

В чл. 2 от Условията по договора изрично е записано, че размерът на предоставения с процесния договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 12 000 лв., че размерът на кредита за покупка на застраховка ***** ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, както и че кредитополучателяат заплаща и такса ангажимент, която се удържа при усвояване на кредита от общата сума на главницата от 12 000 лв.

По делото не са представени договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ или „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“. Във връзка със застрахователното правоотношение е представен Сертификат № *****, подписан от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като застраховащ, и И. А. К., като застрахован, в който се описани условията по застраховката, вкл. и общите условия. Видно от съдържанието на сертификата, съобразно параметрите на договора за кредит, размерът на дължимата ежемесечна застрахователна премия е 0,375 % от финансираната сума, дължима месечно.

От заключенията на извършените по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обективни, обосновани и компетентно изготвени от вещите лица, се установява, че на 14.12.2018 г. на кредитополучателя И. К. е преведена по банков път сумата в размер на 12000 лв. по процесния Договор за кредит с основание на извършения превод:

4

„Усвояване на кредит № ******“. Вещото лице е посочило, че договорената такса ангажимент от 420 лв. не е удържана от сметката нито в деня на усвояване на кредита, нито до края на обслужването на кредита.

Застрахователната премия от 4320 лв. не е изтеглена от сметката на ищцата при усвояване на главницата, а е удържана с всяка погасителна вноска сума за застраховка в размер на 45,00 лв. За периода от отпускане на кредита до 20.12.2025 г. са разпределени суми от извършените плащания на МПВ по застрахователна премия общо в размер на 3519,65 лв. Постъпилите плащания по процесния Договор за кредит са в общ размер на 21441,65 лв., разпределени от кредитора по пера, както следва: 9619,58 лв. - погасена главница, 8302,42 лв. – лихви и 3519,65 лв. – застрахователна премия. Сумата платена по процеснияа Договор за кредит над получената главница от 12 000 лв. е в размер на 9441,65 лв. Таксата ангажимент е включена в ГПР, посочен в Договора за кредит. При изчисляване на ГПР обаче не е включена застрахователната премия. В ГПР по процесния договор са включени само възнаградителната лихва и таксата ангажимент.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която документите, предмет на изследването, са изготвени с използването на шрифт и размер, както следва: 1 ) оригинал на Договор за потребителски паричен кредит ***** от 14.12.2018 г. – шрифт Garamond, размер 11,50 pt; 2) оригинал на Общи условия – шрифт Garamond, размер 11,50 pt; 3) оригинал на застрахователен сертификат – шрифт Arial Narrow, размер 9,6 pt.

Съдът кредитира заключението на извършената по делото съдебнотехническа експертиза, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.

От справка в Търговския регистър по партидата на ответника „Юробанк България“ АД се установява, че е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в полза на „Юробанк България“ АД.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.

5

11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД, като кредитодател и И. А. К., като кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение въз основа на процесния Договор за потребителски паричен кредит ***** от 14.12.2018 г. с посоченото по-горе съдържание. Страните не спорят, че ищцата е усвоила заемната сума от 12 000 лв. Това се установява и от извършената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

От вписването по партидата на ответното дружество в Търговския регистър се установява, че търговското предприятие на кредитора по процесния договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е прехвърлено на ответника „Юробанк България“ АД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. В процесния случай страните не спорят по осъщественото прехвърляне на търговското предприятие на кредитора. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Тази сделка има за резултат и промяна на страните по правоотношенията, по които е бил участник отчуждителя, като правоприемникът по сделката встъпва в правата на отчуждителя. Изложеното налага извода, че ответното дружество е придобило качеството на кредитор по процесното облигационно правоотношение. По този факт страните не спорят.