Решение № 14507 от 29.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14507 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110157147 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.08.2032 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и девети юни две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 57147 по описа за 2021 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., против Л. С. В., с ЕГН **********, от гр. ...., за установяване по отношение на ответницата, че Л. С. В. дължи на ищеца сумата от 916,67 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит № 277787 от 20.12.2019 г., сумата от 181,50 лв. - договорна лихва за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., сумата от 19,61 лв. - лихва за забава за периода от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.12.2019 г. сключил с ответницата договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 въз основа на информация, предоставена на сайта на ищеца, при общи условия. След попълване на формуляра за предоставяне на кредит от разстояние и деклариране на съгласие с общите условия ответницата получила имейл с подробна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния ѝ акаунт в сайта. На посочения от ответницата мобилен телефон последната била уведомена за условията на договора и същата потвърдила волята си за сключването му.

Излага твърдения, че ответницата извършила частични плащания на сумата от общо 203,83 лв., от които: сумата от 83,33 лв. – главница, сумата от 33 лв. – договорна лихва, сумата от 67,50 лв. – неустойка и сумата от 20 лв. – разходи за извънсъдебно събиране. По силата на сключения между страните договор ищецът предоставил на ответницата кредит в размер от 1 000 лв. Твърди, че задължението по процесния договор било разсрочено на 12 броя вноски за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., първите 11 от които в размер на 83,33 лв. и последната в размер на 83,37 лв. При сключване на договора била уговорена лихва в размер на 40,15 %, като вземането за лихва за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г. било в размер на 181,50 лв. За изпадането в забава ответницата дължала и лихва в размер на 19,61 лв. По повод на подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано гр.д. № 20566/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на постъпило възражение от длъжника, ищецът предявява исковата си претенция. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. С. В.. Ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва наличието на договорни отношения между страните. Оспорва извършена регистрация на сайта на ищеца, получаване на преддоговорна информация, както и получаване на каквито и да било 2 електронни съобщения по имейла. Оспорва подписване на договор между страните при общи условия. Оспорва представените от ищеца договор и общи условия на хартиен носител. Оспорва обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо, както и изпращането на уведомление по надлежния ред. Оспорва получаване на парична сума от 1 000 лв. Прави възражение за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 20 от ЗПК. Прави възражение за нищожност на договора. Позовава се на съдебна практика, излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 5, ал. 9-13 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 20566/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 27.07.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Л. С. В., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на „....” ЕООД сумата от 916,67 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит № 277787 от 20.12.2019 г., сумата от 181,50 лв. - договорна лихва за периода от 19.01.2020 г. до 14.12.2020 г., сумата от 19,61 лв. - лихва за забава за периода от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 75,35 лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от 25,35 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „....” ЕООД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г. се установява, че „....” ЕООД е предоставило на Л. С. В. кредит в размер на 1 000 лв., като потребителят се е задължил да върне кредита в срок до 14.12.2020 г. на 12 погасителни вноски, включващи главница и лихва, като при предоставяне на предвиденото в договора обезпечение погасителната вноска се формира от главница и лихва, при която размерът на погасяваната главница е 83,33 лв., а лихвата – в размер, посочен в чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора, а при непредставяне на обезпечение погасителната вноска се формира от главница, лихва и неустойка, при която размерът на погасителната вноска е 83,33 лв., размерът на неустойката е 67,50 лв., а лихвата – в размер, посочен в чл. 2, ал. 1, т. 4.1 от договора. Договорът за 3 потребителски кредит е сключен при общи условия. От представения заверен препис от уведомление по имейла се установява, че на 20.12.2019 г. ищецът е уведомил ответницата за преведената по сметката й сума от 1 000 лв., а от представения препис от платежно нареждане от 20.12.2019 г. се установява, че на посочената дата сумата от 1 000 лв. е била преведена по сметка на ответницата с основание: договор за заем № 277787.

От постъпилата по делото справка от „Уникредит Булбанк“ АД се установява, че на 02.09.2014 г. в банката е била открита сметка на името на ответницата, по която сметка на 20.12.2019 г. е получен превод в размер на 1 000 лв. с наредител „....“ ЕООД и с основание: договор за заем № 277787.

Като доказателство по делото е приета електронна кореспонденция между страните, както и сключения договор и общите условия към него на електронен носител, чието съдържание е било установено в открито съдебно заседание в присъствие на системен администратор при СРС и в присъствието на процесуалните представители на страните.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че на изследвания обект – аудио запис е изготвено огледално копие за нуждите на експертизата, като анализираните данни са без следи от манипулация – изрязване, промяна или изтриване. Вещото лице е снело записа на проведения разговор във връзка със сключване на договор от разстояние, при който е потвърдено сключване на договор за заем от разстояние № 277787 за сумата от 1 000 лв. със срок на връщане от 360 дни на 12 вноски до 14.12.2020 г., при който сумата на връщане при предоставено обезщетение е 1 214,50 лв., а при непредоставяне на обезщетение в срок от 5 дни – в размер на 1 619,50 лв. След предоставената информация ответницата е съобщила трите си имена, ЕГН и е потвърдила сключването на договора. В информационната система на „....“ ЕООД с посочена в заключението платформа е бил създаден профил на Л. С. В., върху който е са били записани личните данни на ответницата, посочени от вещото лице. Датата на вписване на данните е съобразена с договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г., подписани чрез електронна платформа, одобрителен имейл, изпратени на посочен от кредитополучателя имейл.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че усвоената сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г. е в размер на 1 000 лв., като общата стойност на всички плащания при представяне на обезпечение е в размер на 1 214,50 лв., от която сумата от 1 000 лв. – главница и сумата от 214,50 лв. – договорна лихва, а при непредставяне на обезпечение е в размер на 1 619,50 лв., от която сумата от 1 000 лв. – главница, сумата от 214,50 лв. – договорна лихва и сумата от 405 лв. – неустойка. Вещото лице също така установява, че сумата от 1 000 лв. е била преведена по сметката на ответницата, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, на 20.12.2019 г. В търговските книги на ищеца процесният договор е осчетоводен на стойност 1 302 лв., от които: сумата от 1 000 лв. – главница, сумата от 4

214050 лв. – договорна лихва, сумата от 67,50 лв. – неустойка и сумата от 20 лв. – такса просрочие. За периода от 06.03.2020 г. до 30.07.2020 г. има извършени плащания от ответницата на обща стойност 203,83 лв., от които: сумата от 100 лв., платена на 06.03.2020 г., сумата от 50 лв., платена на 23.04.2020 г. и сумата от 53,83 лв., платена на 30.07.2020 г. С платената от ответницата сума са били погасени такса просрочие в размер на 20 лв., неустойка в размер на 67,50 лв., договорна лихва в размер на 33 лв. и главница в размер на 83,33 лв. След извършените плащания ответницата е останала задължена за сумата от 1 117,78 лв., от която: сумата от 916,67 лв. – главница и сумата от 181,50 лв. – договорна лихва. Вещото лице определя размера на законната лихва за периода от 14.12.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 21,39 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По откритото производство по чл. 193 от ГПК, за оспорване истинността на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г., в хода на производството пред настоящата инстанция не се събраха доказателства, оборващи съдържанието истинността му. Ето защо съдът намира за недоказано извършеното оспорване.

По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 277787 от 20.12.2019 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. По делото е безспорно установено, че сумата от 1 000 лв. е била наредена на 20.12.2019 г. по сметката на ответницата. Спори се за наличието на неравноправни клаузи в договора и недължимост на претендирани суми.

От представения по делото договор на електронен носител и на хартиен носител се установява, че същият е сключен в изискуемата по закон форма, като е подписан от ответницата чрез платформа, посочена от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в договора са посочени конкретните условия, вида на кредита и погасителния план с определен падеж на всяка една от дължимите вноски, както и от общи условия към договора.