Решение № 17 от 12.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. П., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20251720100087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация ” ООД – гр. П., чрез адв. М. М., срещу К. Т. А..

Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника съществува валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги във водоснабден обект, находящ се в гр. П., ж.к. Т., *************, с абонатен № *********, възникнало въз основа на закон и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Излага, че в периода от 13.09.2023 г. – 03.10.2024 г. дружеството е изпълнило задълженията си по договора, като е предоставило в имота водоснабдителни и канализационни услуги на стойност 444,51 лева, включваща стойността на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на канални води. Поддържа, че тази сума не е заплатена от ответника в рамките на предвидените за това срокове в общите условия на дружеството - 30 дни след датата на фактурирането на задължението. Поради това К. Т. А. изпаднал в забава и за него възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 33,17 лева за периода от 06.12.2023 г. до 03.12.2024 г. С оглед на тези съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите 444,51 лева - стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 13.09.2023 г. – 03.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, както и 33,17 лева - обезщетение за забава за периода от 06.12.2023 г. до 03.12.2024 г. Претендира разноски в производството.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника К. Т. А., чрез назначения му особен представител – адв. К. К. от АК – П.. Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на услугата. Оспорва се и съдържанието на представените от ищеца извлечения от сметки и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Прави се и възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

Предмет на настоящото исково производство са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

Основателността на предявените искове, с оглед и на възраженията на ответника, се обуславя от наличието на следните материални предпоставки, установяването на които е в тежест на ищеца: 1. съществуването в рамките на заявения период на валидно облигационно правоотношение с ответника, респективно – с неговия праводател, за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния водоснабден недвижим имот при публично и надлежно оповестени общи условия, и 2. реално извършено доставяне на ВиК услуги - доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност. По предявения акцесорен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава по отношение изпълнение на задължението за заплащане на главното задължение, като установи договорения между страните срок за изпълнението му, както и размера на лихвата за забава.

Не е спорно по делото, че ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители. През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/, както и Закона за регулиране на ВиК услуги /ЗРВКУ/.

Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия, по аргумент от чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., като с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен фактът, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и местен всекидневник). От това следва, че за процесния период приложими между страните са общите условия, одобрени с Решение № 0У-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г.

Спорно по делото е наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, както и формирането на стойността на предоставените услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Облигационна връзка между страните, освен на посоченото основание, може да възникне и при сключването на договор за ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

В настоящия случай, въз основа на представената от ищеца справка № ************* г. чрез отдалечен достъп в Агенция по вписванията /л. 11-12/ е видно, че собственик на процесния водоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се на 2 адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, ********* е ответникът К. Т. А., като вписването е направено на 19.05.2011 г.

От приложената справка - извлечение от счетоводството на ищеца /л.10/ се установява, че ответникът има регистрирана партида при него с абонатен № ********* за жилище, с административен адрес: гр. П., ул. ж.к. „Т.“, *********, ап. 6.

От гореизброените и приложени доказателства се установява по безспорен начин, че за процесния период между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с предоставяне от ищеца ВиК услуги, по които ответникът има качеството клиент, респ. дължи заплащане на предоставените му услуги.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК операторът издава ежемесечни фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителят заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

В случая не е спорно, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в ОУ срок, както и фактът, че потребителят на ВиК услугите не е заплащал същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. Видно от приложената към исковата молба справка по партида с абонатен номер № ********* са дължими суми за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 444,51 лева – главница, и 33,17 лева – лихва за забава.

Във връзка с оспорването на ответника относно начина на формирането на стойността на предоставените услуги по делото е прието заключение на назначената съдбено-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено. В заключението си вещото лице констатира, че за периода 13.09.2023 г. – 03.10.2024 г. отчитането на консумираната питейна вода е извършвано на база показания на 2 броя водомери, като са отчетени 118 куб.м питейна вода – доставена, отведена и пречистена, за което са издадени 13 броя фактури, описани по дати и период на отчитане. Стойността на предоставените, но незаплатени, услуги е в размер на 444,51 лева, като законната лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода 06.12.2023 г. до 03.12.2024 г. върху тази сума е в размер на 33,17 лева.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да плащат месечните дължими суми за предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

През обсъждания тридесетдневен период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо – кредиторът може да иска изпълнение. С оглед приетото в ОУ, задълженията на ответника за заплащане на предоставените ВиК услуги са възникнали като срочни и стават изискуеми след 30 дни, 3 следващи датата на издаване на фактурата, и от тази дата ежемесечно започва да тече 3годишен давностен срок за всяка една от претендираните главници – арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Предвид изложеното и като съобрази, че исковата молба е депозирана на 08.01.2025 г., за погасени по давност следва да се приемат всички вземания с изискуемост, настъпила до 08.01.2023 г. Такива обаче не се претендират. Първата неплатена фактура за процесния период е от 06.11.2023 г. с настъпила изискуемост на 06.12.2023 г.

Предвид изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до имота, собственост на ответника, ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, които услуги възлизат на обща стойност 444,51 лева за периода от 13.09.2023 г. – 03.10.2024 г., като посочената сума съответства на претендираната от ищеца. Не се твърди, а и не се сочат доказателства, претендираната сума да е заплатена, от което следва извод, че искът е основателен и следва да се уважи. Предвид изпадането на ответника в забава, същият дължи и обезщетение за забава в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници. В този смисъл, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва в претендирания размер, който съответства на изчисления от вещото лице.