Решение № 983 от 16.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2128/2026
- Вид
- Решение № 983
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 983 гр. Бургас, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20262120202128 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на "*" ЕООД – в ликвидация, ЕИК *, представлявано от управителя * С.а, чрез адв. А. С. от БАК, против Наказателно постановление № 863899-F828230/21.11.2025г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева (255,65 евро).
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се застъпва, че описаното в същото нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се моли за отмяна на оспорения административен акт.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. *, който моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 27.05.2026г., видно от 1 приложеното на л. 16 от делото известие за доставяне и депозирането на жалбата чрез пощенски оператор на 10.06.2026г., видно от пощенското клеймо върху приложения на л. 9 от делото плик, в който жалбата е постъпила в БРС), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Дружеството - жалбоподател "*" ЕООД – в ликвидация, ЕИК * , е било регистрирано по ЗДДС за периода от 24.02.2021г. до 04.09.2025г., когато регистрацията му е била прекратена въз основа на открито производство по ликвидация. В качеството си на регистрирано лице и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за горепосочения период дружеството е имало задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период. При извършване на съпоставка между регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки-декларации по ЗДДС, свидетелката А. Г. Л. – инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, констатирала, че дружеството "*" ЕООД не е подало в срок справка декларация по чл. 125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период – месец март 2025 година. Същата е отчела, че съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС декларацията е следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, който срок в случая е изтекъл на 14.04.2025г. Свидетелката Л. преценила, че с горното е извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, поради което и на 23.04.2025г. изпратила покана до търговеца за поддаване на справката-декларация и явяване на представител на дружеството в ТД на НАП – Бургас в седмодневен срок за съставяне и връчване на АУАН.
Впоследствие процесната справка-декларация била подадена по Интернет, подписана с квалифициран електронен подпис, като била регистрирана в системата на НАП с вх. № 02004407653/14.05.2025г.
Доколкото задължението на търговеца било изпълнено със закъснение, на 05.06.2025г. свидетелката А. Г. Л. съставила против жалбоподателя "*" ЕООД АУАН с бл. № F828230. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя и в присъствието на един свидетел – *.
Впоследствие препис от акта бил връчен на управителя на дружеството, който вписал като възражение, че причината за допускане на нарушението е лична – болничен престой. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани и писмени възражения срещу акта.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 125, ал.
5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 500 лева (255,65 евро).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира като еднопосочни и 2 безпротиворечиви.
В тази връзка следва да се посочи и че видно от изложеното в жалбата, самият факт на извършеното нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – неподаването в срок на справка - декларация по чл. 125, ал.1 от ЗДДС за данъчния период – месец март 2025 година не се оспорва, но се застъпва, че същото следва да се квалифицира като маловажен случай.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Както оспореното наказателно постановление, така и актът за съставяне на административно нарушение, са издадени от компетентен орган, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН /за начален момент на които съдът приема изтичането на срока за подаване на процесната декларация/.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
Не е спорно по делото, че за периода от 24.02.2021г. до 04.09.2025г., в който попада и данъчният период – месец март 2025 година, жалбоподателят "*" ЕООД – в ликвидация е бил регистриран по ЗДДС, като съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Съгласно чл. 125, ал. 4 ЗДДС справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
За неизпълнението и несвоевременното изпълнение на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица и еднолични търговци в чл. 179 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500 до 10 000 лева.
Предвид обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС за периода от 24.02.2021г. до 04.09.2025г., то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал. 5, което в настоящия случай не е сторено за данъчния период – месец март 2025 година и това не се оспорва.
В случая справката - декларация е била подадена на 14.05.2025г. /със закъснение от един месец/ и със своето бездействие дружеството не е изпълнило установеното в закона свое задължение в срок, с което е 3 осъществило състава на нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
В конкретния случай обаче, според настоящия съдебен състав установеното нарушение разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.н.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Аналогична е и разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, съгласно която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид.
Настоящият състав на съда намира, че разглежданият случай е именно такъв.
В тази връзка на първо място следва да се посочи, че логическото и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл. 28 ЗАНН аргументира нейната приложимост спрямо всички административни нарушения, включително и за процесното. При прилагането следва да се вземат предвид значимостта на защитените обществени отношения, като се отчита конкретиката на случая, обществената опасност, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В конкретния случай от представляващия дружеството са изложени доводи за влошено здравословно състояние и болничен престой, който е 4 станал причина за това процесната справка-декларация да бъде подадена след законоустановения срок за това, продължителността на забавата не е голяма и задължението за подаване на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за месец март 2025г. е изпълнено, като същата е подадена на 14.05.2025г., при това преди съставянето на АУАН с бл. № F828230 на 05.06.2025г. Т.е. в случая не се касае за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, а за забавеното му изпълнение, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
На следващо място, нарушението на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е първо за дружеството, съгласно посоченото и в самото наказателно постановление, като по делото няма данни дружеството - жалбоподател да е наказвано друг път за каквото и да е друго нарушение на ЗДДС или други данъчни закони, правно регулиращи отношенията, свързани с дейността му, от което следва изводът, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни задължения, а допуснатото процесно нарушение се явява инцидентен случай.
Също така, видно от същата, приложена на л. 25 от делото, декларацията за месец март 2025 година е "нулева", т.е. за процесния данъчен период дружеството не е осъществявало търговска дейност и не са отчетени приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство, като през месец септември 2025 година е открито и производство по ликвидация на дружеството.
Разпечатката съдържа 40 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aba20858-3622-4d1c-88a7-a3eeb1387883