Решение № 6090 от 08.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6090 гр. София, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110148158 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове при квалификацията на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с ответника договори за лизинг и за мобилни услуги за няколко телефонни номера, както следва: 1/ За тел. номер *** - на 01.03.2017 г. , сключил договор за лизинг, по силата на който предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy Tab A 10.1 4 G“ срещу обща лизингова цена в размер на 252,77 лв., платима на 23 месечни вноски от по 10, 99 лв., по който ответникът не заплатил сума в общ размер от 32,97 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г.; на 26.12.2018 г. ищецът сключил с ответника допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, по силата на което предоставил на ответника допълнителни 30 000 МВ интернет срещу сумата от 20,99 лв. месечно, като цената не била заплащана на съответния падеж, поради което ответникът дължи сума в общ размер 67,60 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г., върху който била начислена и мораторна неустойка в размер на 52, 47 лв. на основание Раздел 3, т.2 от Споразумението; 2 / За тел. номер *** /предишен +****/ - на 13.10.2017 г. сключил с ответника договор за мобилни услуги, по силата на който на ответника били предоставени неограничен брой национални минути и роуминг в зона ЕС при стандартен месечен абонамент в размер 30,99 лв., по който ответникът не заплатил такси в общ размер 94,38 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г., върху който била начислена и мораторна неустойка в размер на 77,46 лв.; на същата дата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника 1 лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy J7 2017 Dual Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 473, 57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 20, 59 лв., по който ответникът не заплатил вноски в общ размер 205,90 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.04.2019 г., и била начислена и неустойка в размер на 56, 68 лв; 3/ за тел. номер *** на 20.03.2018 г. сключ ил с ответника допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, по силата на което на ответника били предоставени допълнителни 10 000 МВ интернет срещу сумата от 36,99 лв. месечно, като на съответния падеж не били заплатени абонаментни такси в общ размер от 112, 62 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г., поради което била начислена и мораторна неустойка в размер на 92, 46 лв.; на същата дата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy S9 Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 1195, 77 лв., платима на 23 месечни вноски от по 51, 99 лв., като поради неплащане на лизинговите вноски ответникът дължал сума в общ размер от 831,84 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.04.2019 г., поради което била начислена и неустойка в размер на 178,31 лв.; 4 / за тел. номер *** - на 06.10.2018 г. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, по силата на което на ответника били предоставени допълнителни 6000 МВ интернет срещу сумата от 30, 99 лв. месечно, като на съответния падеж не били заплатени абонаментни такси в общ размер от 144, 05 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г., поради което била начислена и мораторна неустойка в размер на 77, 46 лв.; на същата дата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy A6 Plus Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 450, 57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 19, 59 лв., като поради неплащане на лизинговите вноски ответникът дължал сума в общ размер от 430,98 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.04.2019 г., поради което била начислена и неустойка в размер на 191, 51 лв.; 5/ за тел. номер *** - на 18.10.2018 г. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, по силата на което на ответника били предоставени допълнителни 10 000 МВ интернет срещу сумата от 44, 99 лв. месечно, като на съответния падеж не били заплатени абонаментни такси в общ размер от 159, 43 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г., върху който била начислена и мораторна неустойка в размер на 112, 47 лв.; на същата дата бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Apple iPhone“, модел „XS 64 GB Space Grey“ срещу обща лизингова цена в размер на 1862, 77 лв., платима на 23 месечни вноски от по 80, 99 лв., като поради неплащане на лизинговите вноски ответникът дължал сума в общ размер от 1815, 63 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.04.2019 г., поради което била начислена и неустойка в размер на 199,85 лв. За тези вземания по гр. д. № 61480/20 г. по описа на СРС, 157-ми състав е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но в срока по чл. 414 ГПК срещу нея е подадено възражение от длъжника, което обосновавало и правния интерес от исковете за установяване съществуването на посочените по – горе 2 вземания, предмет на заповедта за изпълнение и присъждане на разноските в производството.

Ответникът оспорва исковете при възражения, че не е в облигационни отношения с ищеца, не е получавал и ползвал мобилни услуги на претендираната стойност и не са му предоставени мобилни устройства. В евентуалност твърди, че дори между страните да е било налице облигационно отношение, договорите за лизинг не били развалени надлежно и в тях нямало уговорка за неустойка. В условията на евентуалност се твърди клаузите за неустойка да са нищожни като неравноправни, тъй като били необосновано високи. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото възникване на облигационни с отношения с ответника със съдържанието, посочено в исковата молба и предоставяне на услугите.

По делото, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са представени: договор за лизинг, сключен на 01.03.2017 г. ,за мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy Tab A 10.1 4 G“ при обща лизингова цена в размер на 252,77 лв., платима на 23 месечни вноски от по 10, 99 лв. (чл.1, ал.1 ) и сключено на 26.12.2018 г. допълнително споразумение към него за мобилни услуги, по силата на което предоставил на ответника допълнителни 30 000 МВ интернет срещу сумата от 20,99 лв. месечно; договор за лизинг, сключен на 13.10.2017 г. по силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy J7 2017 Dual Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 473, 57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 20, 59 лв. договор за лизинг, сключен на 20.03.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy S9 Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 1195, 77 лв., платима на 23 месечни вноски от по 51, 99 лв и допълнитлелно споразумение от 20.03.2018 г., по силата на което на ответника били предоставени допълнителни 10 000 МВ интернет срещу сумата от 36,99 лв. месечно, като на съответния падеж не били заплатени абонаментни такси в общ размер от 112, 62 лв. за периода 15.11.2018 г. – 14.02.2019 г. договор за лизинг, сключен на 06.10.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy A6 Plus Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 450, 57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 19, 59 лв. И допълнително споразумение към него от същата дата за тел. номер ***, по силата на което на ответника били предоставени допълнителни 6000 МВ интернет срещу сумата от 30, 99 лв. месечно; договор за лизинг, сключен на 18.10.2018 г. по силата на който ищецът предоставил 3 на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „Apple iPhone“, модел „XS 64 GB Space Grey“ срещу обща лизингова цена в размер на 1862, 77 лв., платима на 23 месечни вноски от по 80, 99 лв. И допълнително споразумение към него от същата дата, по силата на което на ответника били предоставени допълнителни 10 000 МВ интернет срещу сумата от 44, 99 лв. месечно договор за мобилни услуги, сключен на 13.10.2017 г. , за тел. номер *** /предишен +****/, по силата на който на ответника били предоставени неограничен брой национални минути и роуминг в зона ЕС при стандартен месечен абонамент в размер 30,99 лв., по който ответникът не заплатил такси в общ размер 94,38 лв.

Предвид изложеното съдът приема, че страните са обвързани от договори за лизинг и договори за мобилни услуги с посоченото по -горе съдържание.

Изпълнение на задължението на лизингодателя, за предаване на лизинговата вещ се установява от клаузата на чл.4 от договорите, с идентично за всички съдържание. С това материално удостоверително изявление на ищеца е признат неизгодния факт.

Предоставяне на мобилните услуги се установява от представените по делото договори, с които ищецът е признал изпълнението на задължението за представяне на СИМ карта с описания в договорите номер за достъп до мрежата на оператора.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните са възниквали договорни отношения по силата на описаните по – горе договори за мобилни услуги, със съдържанието, посочено от ищеца и е осъществен факта на изпълнението на задължението на оператора за извършване на услугите през процесните периоди, поради което ищецът е изпълнил договорите и за него е възникнало правото да иска престиране на цената.

Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е ангажирал, поради което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.

Основателността на исковете за мораторна неустойка е предпоставена от установяване валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на договора и неизпълнение на задължението, за което е уговорена.

Ищецът извежда неустоечните си вземания от клаузата на чл.11, б.“а“ и б.“б“ от договорите за предоставяне на мобилни услуги, идентична за двата договора ( съгласно уточнение, направено със становище от 09.05.2022 г. Съгласно тази клауза в случай на прекратяване на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, и приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора като максималният размер не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и б) в слуачите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част 4 от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него, при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. От тълкуването на клаузата, от която се извежда вземането може да се направи извод, че с нея е уговорена компенсаторна неустойка при едностранно прекратяване на договор от страна на потребителя преди изтичане на уговорения първоначално срок и при разваляне, от страна на оператора, поради виновно неизпълнение за задължение по договора, но с тази клауза не е уговорена мораторна неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да заплати дължима цена по предоставени услуги. Изводът следва и от начина, по който е уговорен размерът на неустойката, а именно вноските, които операторът би получил ако договорът беше запазил действието си, както и от думите преди б.“а“ „...по отношение на която е налице прекратяване“, за първата клауза и от думите „каквато съответства на оставащия срок на договора“ за клаузата по б.“б“. В противен случай, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като както и в настоящия процес, се иска ответникът да заплати освен лизинговите вноски за целия срок на договора и отстъпката от цената, както и абонаментни такси за срок, преди договора да е изтекъл, и същевременно неустойка в размер на три абонамнтни такси и разликата в цената, като се позовава на запазване на договорната връзка, тълкувайки думите „или при нарушение на задълженията му по договора“, независимо от началото на изречението „В случай на прекратяване на договора“.