Решение № 336 от 22.05.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Казанлък, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510103064 по описа за 2024 година

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. М. заявява, че на *** г.

Д. М. сключил с „Кредит тайм“ ЕООД Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 2000.00 лв., при ГПР 45.54% и ГЛП 38.90%, която следвало да се върне на 24 бр. вноски. Освен това била постигната договореност за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 3528.00 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита.

Счита, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.;

Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;

Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г„ ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Предвид гореизложеното счита, че следва да се извърши проверка, 1 налице ли е основание за недействителност на договора според твърденията описани в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Счита, сключения договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Сочи, че в конкретния случай спорът се концентрира върху хипотеза дали посоченият годишен процент на разходите в размер на 45.54% отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

(съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО)

Заявява, че в чл. 19, ал.З ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката изрично посочена в погасителен план е 3528.00 лв.

Сочи, че на пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката. Така, съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните постулати на TP № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено 2 изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Счита, че предвиденото парично задължение в размер на 3528.00 лв. не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в седемдневен срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения размер. Съгласно чл.16(3) от Договора е предвидено, че поръчителят трябва задължително да бъде физическо лице, и трябва да отговаря на следните условия: да има минимален осигурителен доход през последните 6 месеца 800 лева.; да бъде лице над 18 годишна възраст; да има валидни трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на договора; да има стабилна кредитна история/ без регистрирани просрочил по кредити в ЦКР/; предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните услуги на Дружеството и да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от Заемодателя.

Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.

От посочените фактически констатации прави извод, че сумата от 3528.00 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката - 3528.00 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва. Въз основа на всичко гореизложено счита, че тази сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора. Счита, че в процесния случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК. във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 2000.00 лева.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни 3 норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. Счита, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10, чл. 19,ал.4. във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява недействителен.

Предвид гореизложеното моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Д. М. М., ЕГН- *** против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК ***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от управителя на ответното дружество А.Г., с който заявява, че счита исковата претенция за неоснователна, тъй като от ищеца не е претендирана такава неустойка и същият не е заплащал неустойка.

Заявява, че неустойката не се включва в ГПР, защото това са разходите, свързани с неизпълнение на договорно задължение. В ГПР се посочва годишен размер на разходите, т.е предвидимите разходи, с които кредиторът е изначално наясно, като същите следва да са изразени в процентно отношение, за да може един потребител да си направи преценка. Това са оценка за кредитоспособност, включваща проверка в платени регистри, комисиони, застраховки, но не и разходи за неизпълнение на договорно задължение, които безспорно са компенсаторните неустойки, и именно поради това тяхно битие са изключени от годишния процент на разходите, защото са непредвидим разход. Ако един кредитор знае, че кредитополучателят няма да си изпълнява договора, то той никога не бил му дал кредит. Ако тезата на ищеца е вярна, то това означава и че адвокатските хонорари, държавни такси за заявления по 410 ГПК, нотариални покани следва да бъдат в ГПР, което разбира се звучи несериозно. Всички те са разходи, свързани с неизпълнение на договорно задължение.

Отбелязва, че съгласно Глава V, Параграф II, чл. 19, ал.1 от Директива2008/48/ ЕО: „Годишният процент на разходите, който на годишна база е равен на текущата стойност на всички ангажименти (усвоявания, погасявания и разходи), бъдещи или съществуващи, договорени между кредитора и 4 потребителя, се изчислява в съответствие с математическа формула, съдържаща се в част I от приложение I“, в ал. 2 на същия член е направено и разграничение, с оглед да не бъдат допускани грешки(какво влиза и какво не в ГПР)-: „За целите на изчисляване на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит, и разходите, различни от дължимата цена за покупка на стоки или услуги, независимо дали плащането на съответната сделка се извършва в брой или чрез кредит“. Насочва вниманието към ЗПК чл. 19, ал.З, т. 1 -: “При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“. В параграф 2 на Допълнителните разпоредби към ЗПК е записано: § 2. (Доп. ДВ, бр. 91 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OB, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (OB, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.)”