Определение № 1026 от 14.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026 гр. Габрово, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500512 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №1327/26.09.2024г. постановено по гр.д. №1583/2024г. по описа на РС Габрово производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на РС Пловдив.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от молителите по делото.

В частната жалба се твърди, че безспорно производството по развод по взаимно съгласие е охранително и принципно следва да се подаде до компетентния районен съд, в чиито район е постоянния адрес на молителите. Не оспорват и че за родовата и местна подсъдност на брачните искове важат общите правила за подсъдността. В случая спорът касаел характера на нормите, с които е уредено подсъдността в охранителното производство и следва ли съдът да следи служебно за нея. За да прекрати производството по делото РС Габрово приел, че не е компетентен да разгледа молбата, тъй като подсъдността в охранителното производство била уредена императивно и за местната подсъдност съдът следял служебно. Жалбоподателите считат, че изводите на РС Габрово са незаконосъобразни. За охранителното производство освен общите правила на ГПК се прилагали съответно и тези за исковото производство. Установената в чл.531, ал.2 ГПК подсъдност по характера си била местна и е за улеснение на молителите. За нея съдът не следял служебно. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което делото да се върне на РС Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия пред него.

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

Производството по гр.д. №1583/2024г. по описа на РС-Габрово е образувано по подадена от жалбоподателите молба бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, с правно осн. чл.50 СК.

Първоинстанционният съд приел, че производството за развод по взаимно съгласие е уредено като охранително такова. Съгласно чл.531, ал.1 ГПК охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице, като ал.2 на разпоредбата предвижда, че молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя, а ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на 1 един от тях. Охранителните производства са едностранни и безспорни и за тази местна подсъдност съдът следи служебно. В чл.540 ГПК е предвидена съответна приложимост на правилата на исковото производство към охранителните производства. Тази препратка към правилата на исковото производство, изключвала съответно приложение на разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК в производството за развод по взаимно съгласие, тъй като в охранителното производство няма насрещни страни - ищец и ответник, както в типичното спорно исково производство. Предвид изложеното и при липса на изрична законна разпоредба, която сочи на друга местна подсъдност, различна от уредената в чл.531, ал.2 ГПК, молбата следвало да се разгледа от районния съд по постоянния адрес на молителите, т.е. от районния съд в гр.Пловдив.

Въззивният съд намира следното :

Безспорно производството за допускане на развод по взаимно съгласие по чл.50 СК е охранително по своя характер.

На въззивния съд е известно, че съществува противоречива практика относно приложението на разпоредбите на чл.531, ал.2 ГПК относно местната подсъдност.

В Определение №187/16.04.2009г. по ч.гр.д. №197/2009г. IIIг.о. на ВКС е прието, че установената в чл.531, ал.2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.119, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл.533 от ГПК (тя не е условие за издаване на искания акт).

Подсъдността на писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по чл.531, ал.1 ГПК/ е изрично определена. Съгласно чл.531, ал.2 ГПК родово компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по местожителството на молителя. Изричното определяне на местната подсъдност при охранителните производства от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. Съгласно чл.540 ГПК – правилата на исковото производство се прилагат "съответно", доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на предвидените изключения. Затова – в охранителното производство - за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. В този см. е Определение №379/06.10.2020г. по ч.гр.д. №2806/2020г. на IIIг.о. на ВКС Настоящият състав споделя първото становище, изразено в Определение №187/16.04.2009г. по ч.гр.д. №197/2009г. IIIг.о. на ВКС.

Тъй като установената в чл.531, ал.2 ГПК местна подсъдност е за улеснение на страните и за нея съдът не следи служебно, то неправилно първоинстанционния съд е прекратил производството пред себе си и постановил изпращането му на РС Пловдив.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от жалбоподателите молба по чл.50 СК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1327/26.098.2024г. постановено по гр.д. №1583/2024г. по описа на РС Габрово.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената молба по чл.50 СК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3